– Вие сте много скромен, докторе. Кълна се, че не ценя никого повече от вас. Какво представляват пред вас императори и крале, воини и князе на църквата! За мене вие сте безценно съкровище, доктор Фауст.
– Учудвам се, но не споря.
– И така, ето перо, пергамент и нож, остър като бръснач.
– Нож?
– Да. Порежете си палеца на лявата ръка и напишете договора с кръвта си. Такъв е редът при нас.
– Виждам, че вие, демоните, сте пазители на закона и формалисти.
Фауст се намръщил и леко порязал палеца си. Паднали няколко тежки, тъмни капки кръв. Той натопил перото и бавно, обмисляйки всяка дума, започнал да пише:
“Аз, Йохан доктор Фауст, сключвам следния договор с демона на ада Мефистофел. Мефистофел се задължава от този ден да ми служи вярно двадесет и четири години. Щом поискам, той е длъжен да ме пренесе мигновено там, където пожелая.”
Гъшето перо скърцало по хартията, изписвайки буква след буква.
– Почакайте, в договора трябва да се включи още едно условие. Вие не бива да встъпвате в брак, доктор Фауст. Влюбвайте се колкото искате и колкото по-често, толкова по-добре. Но не бива да се венчавате с вашата любима – това при нас е забранено, не може в никакъв случай!
– Да се женя на моите години! – усмихнал се доктор Фауст. – Ти се подиграваш с мен. Условието е написано. Ето, вземи договора. Подписах го.
– Прекрасно, а аз ще сложа печат – моя нокът.
Изведнъж се чуло силно грачене. Един голям гарван грабнал договора с клюна си и отлетял.
– Какво значи това? – извикал доктор Фауст.
– Това значи, че владетелят на ада Велзевул няма търпение да получи договора в собствените си ръце. Ай-ай, какво недоверие! Но вие се люлеете от слабост, докторе. Сложете си пръстена.
И Мефистофел подал на Фауст пръстен, изпъстрен с непонятни знаци. Фауст сложил пръстена на пръста си. Сърцето му страшно забило… И изведнъж Фауст почувствал чудна, отдавна забравена лекота в тялото си.
Сега очите му виждали така ясно, сякаш целият прашен и опушен свят бил добре измит със свежа вода.
Следва продължение…
SVETNIKMAL - AROUND ME 