КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАМЕ

Казват, че човек трябва да внимава какво си пожелава, защото в някакъв момент желанието му може да се сбъдне. Май наистина е така. Когато завърших гимназия през далечната 1974 година в нашата мила татковина се издаваха няколко списания: „Космос“, „Паралели“, „Септември“, „Съвременник“, а по-късно и „ЛИК“ (Литература, Изкуство, Култура). Имаше, разбира се, и други – „Жената днес“, „Киноизкуство“, научно-популярни, детски списания и вестници, а и преводни чуждестранни издания (от социалистическите страни предимно). И народът четеше. Точно тогава започна да излиза списанието „ЛИК“. Беше пълно с интересни, интелектуални статии и критични бележки за филми, книги, писатели и други подобни четива. Толкова го харесах, че си казах, колко ще е хубаво да работя с хората, които списват това списание.

По ония времена беше на мода и поговорката: „учи, за да не работиш“, защото интелектуалният труд се ценеше много, но на работниците се плащаше по-добре, въпреки че ги смятаха за неуки и прости хора. Затова всички искаха да са „интелектуалци“. В предишния си постинг споменах, че отидох да работя в печатница, но нито за секунда не съжалявам. Не беше изгубено време. Да видиш как се създава една книга, да попаднеш в наборния цех, да усетиш миризмата на печатарското мастило, да вдишаш парите на оловото и туткала никак не е за изпускане. Днес книгите се пишат на компютри и всички тези вредни миризми и пари ги няма. Огромни машини печатаха колите, други ги сгъваха, трети ги набираха, четвърти ги шиеха, пети ги обрязваха, докато накрая се стигне до кориците. Там вече имаше други машини, които режеха картоните, втори мажеха книжните тела с лепило, трети правеха златни и сребърни надписи, четвърти филираха, но имаше и повече ръчен труд. Който не е посещавал печатница, той не знае какво е да вземеш книга в ръка.

После отидох да работя в издателство „Наука и изкуство“ като секретар на редакция. Това е отговорна длъжност, макар някои да смятат, че става дума за дейност, свързана с „обслужване“ на шефа, говорене по телефона, клатене на краката и пиене на кафета. В издателство „Наука и изкуство“ водех редакциите „Литературознание“, „Философия“, „Психология“ и „Юридическа“. Това са много срещи с учени, професори, академици, автори на книги, предговори, рецензенти, съставители и др. Разговори по телефони, изготвяне и подписване на договори, осигуряване на бързо и безпрепятствено получаване на хонорарите от сътрудниците и ред други специфични дейности за една „секретарка на редакция“. Издателството издаваше изключително научна литература и на мен ми беше скучно, затова отидох да работя в издателство „Народна култура“, специализирано в издаването на преводна художествена литература. Там бях секретар на редакциите „Руска и съветска литература“, „Западни литератури“, „Поезия“ и „Социалистически литератури“. Тук вече срещите бяха с писатели, поети, преводачи, други сътрудници от цял свят. Контактувахме директно с Агенцията за авторски права, Съюзът на преводачите в България, Съюзите на писателите на всички социалистически страни и т. н. Плановете на издателството бяха годишно по около 300 заглавия, което значи, че съм работила всяка година със сътрудници от предишната година, настоящата и следващата (тоест с около 900 заглавия). Подробно няма да разказвам за спецификата на работата. Само ще спомена, че Съюзът на българските писатели провеждаше ежегодно международни срещи с писатели от цял свят. Да, макар да не се изискваше, но съм поднасяла кафета на всички, които са гостували в издателството. Право на секретарка по онова време имаха само генералните директори. Секретарка в смисъл на „личен асистент“, както сега ги наричат.

За годините, през които работих в „Народна култура“ се смениха трима директори, много редактори и завеждащ редакции. И в един момент екипът на списание „ЛИК“ се оказа в нашето издателство. Главният редактор на списанието ни стана директор, а сътрудниците му – наши редактори. Нивото се повиши невероятно. Изискванията също. Благородно се конкурирахме с другите издателства за художествена литература. Бързахме да си „заплюем“ заглавия, за да сме в крак с най-новите световни тенденции в литературата. Правехме нови поредици, ползвахме услугите на най-добрите български преводачи, редактори, коректори и други сътрудници, издавахме книгите в огромни тиражи. Почти бяхме издигнали в култ книгата като такава, когато настъпиха промените през 1989 година. След това едно по едно държавните издателства затвориха врати. Появиха се частните. Започнаха да се издават куп езотерични, булевардни, блудкави и други книги без особена стойност. Критерият, по който преди се издаваха книги съвсем изчезна. В стремежа си да не фалират издателите не подбират заглавия. Много жалко, че така се случи!

Пиша всичко това, за да знаят синовете ми, че да си секретар на редакция не означава да си „бъзикни ханъм“, както на майтап наричали секретарките на турски. Да не смятат, че „чавка ми е изпила акъла“ и си въобразявам, че познавам лично много хора на науката, литературата и изкуството. Много от тях отдавна са в „по-добрия свят“. Моите уважения и към колегите, с които работихме за доброто и културата на нацията ни! Беше хубаво, мисля аз!

Св. Ник. Бакалова

Снимката е от Гугъл

Някои мои мисли

От 8 години не съм писала нищо в моя блог. Надявах се, че тези, които са прочели последния ми постинг, са добили някаква представа за онова, което се случва не само в Украйна, но и въобще в света. Но, явно, съм надценила способността на съвременните хора да виждат, да чуват и най-вече да осъзнават всички процеси, които протичат в днешния ни свят. Живеем във време, в което всичко е обърнато нагоре с краката и надолу с главата. Като прилепи, но нямаме ултразвукова система, която да резонира и да ни пази от сблъсъци с околни предмети.
Аз съм от така нареченото „бейби бумър“ поколение. Така го наричат на запад. На изток това е поколението, което се ражда малко след края на Втората световна война. След разрухата от войната нашите родители се постараха да ни осигурят мирно и щастливо детство, за да не усетим и ние ужасите й. Светът беше разделен на два лагера: социалистически и капиталистически. Тъй като аз съм расла в социалистическия лагер мога да споделям неща, които са се случвали при нас. Никога не съм ходила, а и не съм имала желание да ходя отвъд „желязната завеса“, не съм бленувала за „дънки“, не съм се захласвала по западните „ценности“. Като всички други млади хора и аз слушах тайно „Бийтълс“, „Роулинг стоунс“ и другите популярни по онова време групи. Защо не съм се захласвала ли? Защото на нас истината за войната и фашизма ни разказваха родителите ни, бабите и дядовците ни, хора, които се бяха включвали в партизанското движение, политзатворници преди 9 май 1945 година,оцелели като по чудо във фашистките концентрационни лагери на смъртта и други – писатели,поети, хора на изкуството – преминали през ада на войната. Четях „Как се каляваше стоманата“, „Повест за Зоя и Шура“, „Синът на полка“, редица разкази за подвига на хиляди известни и неизвестни герои от войната. Не си мислете, че не съм чела „Тримата мускетари“, „Червено и черно“, „Клетниците“, „Парижката света Богородица“, „Декамерон“, „Кентърбърийски разкази“, „Великият Гетсби“, „Гневът на мравките“ и редица други известни класически образци на западноевропейската и световна класика. Но аз съм дъщеря на офицер от Българската армия, а също и сестра на офицер. Може би съм имала по-голям достъп до информация, която другите не са имали, само защото моят баща беше завършил военна академия, беше ерудиран човек, знаеше много, четеше много, владееше руски и немски език. Брат ми също имаше висше военно инженерно образование и знаеше руски, а вероятно и английски по-добре от мен. Беше инженер по двигатели с вътрешно горене. Расла съм сред интелигентни и знаещи хора, а не в „саксия“. Възпитавана съм да не хленча, да говоря истината, да не лъжа, да не пилея пари за щяло и нещяло, да мисля преди да кажа каквото и да било, да си държа езика зад зъбите, когато се налага. Какво мога да кажа и какво не бива, за да не си навлека неприятности, да не парадирам, да не си „виря носа“, да не се лакомя, да бъда скромна и т.н. Все неща, които в днешно време не се лансират. Сега има парад на суетата, безвкусието, простащината, чалгата, порно-културата, джендъризъм и т.н. – все „прекрасни“неща. В днешно време офицерското съсловие в България е сведено до дъното, оплюто, обругано, набедено за недостойно и какво ли още не. Но не цялото офицерство, а само това след 9. 9.1944 г. Скоро дори чух виц за офицерите, че имали само една гънка на главата си и тя била от фуражката. Нямате представа как ми кипна кръвта!
Винаги съм била много любознателна, а не любопитна. Свирих на цигулка като дете, но не защото родителите ми са били толкова амбициозни, а защото аз исках. След пет години трябваше да сменя цигулката с по-голяма, но нашите казаха, че нямат възможност да ми купят нова цигулка и така безславно завърши моята „кариера“ като цигуларка. Но никога не съм преставала да пея в хорове, да слушам класическа и друга музика. Да си тананикам, да пея… Щях да кандидатствам в консерваторията, ходех на уроци по пеене, но понеже пушех цигари прецених, че гласът ми не е подходящ и толкова. Отидох да работя в печатница, после в едно-две издателства. Явно любовта ми към книгите надделя над любовта ми към музиката. Брат ми не беше „скаран“ с музиката, обаче пееше фалшиво, нямаше добър музикален слух, но за сметка на това рисуваше добре. Той ходеше на уроци по рисуване, дори щеше да кандидатства в художественото училище, но се отказа. А майка ми много искаше той да стане художник! Но, както и да е! Не искам да си разказвам автобиографията,нито да правя някакви внушения! Само да кажа, че в нашето семейство бяхме наясно с разни философии и идеологии. Знаехме какво е Държавна сигурност, знаехме какво е идеологическа диверсия, знаехме защо на границата се стреля по опиталите се да я преминат нелегално, виждали сме списания „Плейбой“, имахме в библиотеката си прословутата книга на Радой Ралин „Люти чушки“, знаехме за опитите на Горуня да свали властта на Т. Живков и разни други неща, свързани с древната ни история, царе, тяхната стратегия, тактика и дипломация. Грешките, които са правили. И мисля, че повечето офицерски деца са знаели същите неща. Даже имахме възможност да четем Библията, защото баба ми си лягаше с нея и ставаше с нея. Дали стигнах до същността на въпроса? Защо стигнах дотук? Защото нас ни научиха отдалеч да „надушваме“ идеологията, вредна за всяко общество, а именно фашизма. А той се надигна с нова сила, особено след падането на Берлинската стена и оттеглянето на съветските войскови части от Германия и другите вече бивши социалистически страни. Затова сега офицерството е натикано в калта, мачкано и осмивано, защото не само офицерският състав, сержантите, старшините, а и всички, които са минали през казармата до влизането на България в НАТО и ЕС са полагали тържествена клетва пред народа и родината, и са целували българското знаме и герб. И всеки един от тях знае какво се полага за престъпване на тази клетва. А днешните, които се заклеват пред чужди знамена, които даже не знаят какво е пушка, не бива да заемат никакви държавни постове, защото те никога няма да служат на интересите на България. От 30 и повече години се наблюдават непрекъснато фашистки методи под формата на „цветни революции“, майдани, митинги за сваляне на правителство под надслов „кой не скача е червен“, т.е. комунист; медийни затъмнения, дезинформация, подмяна на термини, пропаганда, лозунги, подвиквания, вклинявания, внедрявания в различни държавни и обществени структури, неправителствени организации, Луков маршове, секти, рушене на паметници, пренаписване на историята и учебниците, и всякакви други. Фашизмът не е отделна държава, върху която можеш да хвърлиш бомба и да я унищожиш. Той пълзи като огромна силно отровна змия, която се промъква навсякъде, хапе и пуска отровата си, парализира и умъртвява всичко, до което се докосне. Виждахме как тази змия расте и придобива размери, но само в социалистическия лагер говореха за тази заплаха. После тази змия, придобила още по-големи размери се опитваше да се промъкне през Берлинската стена в началото неуспешно, но след срутването й съвсем успешно. Тогава настана истинският растеж на змията и колкото по-голяма ставаше, толкова отровата й ставаше все по-смъртоносна и парализираща. За тези 30 и няколко години змията се превърна в огромен многоглав змей, който изсмука соковете на почти цяла Европа, Латинска Америка, Африка и голяма част от Азия. Видяхме го в Югославия, после в Кувейт, Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Сирия, из различни страни в Африка, а сега и в Украйна. Като острови на сигурността в момента са Русия, Китай, Северна Корея и Иран. Фашизмът е човеконенавистническа идеология. Тя няма човешко лице. На тази идеология не й трябват нито човешки ценности, нито човеци, нито деца, нито институции като семейство и държава. На тази идеология са й нужни безлюдни, но богати на ресурси територии и роби. На идеолозите не им трябват богове, защото те самите са се провъзгласили за такива. Унищожават всичко, което е създадено за благото на хората и проповядват насилие, смърт, евтаназия, кастрация, безплодие, смяна на пола и какви ли още не безумия. На пиедестала вече не е човекът, а звярът, който може всеки момент да те разкъса и изяде.

Светът отново е на прага на поредната световна война.

Светлана Ник. Бакалова

ГЕНА И МЕМИШ

Гена кукуруз садеше
на великата неделя,
Мемиш на слога ореше
и си на Гена думаше:
– Гено ле, герекино ле,
айде ми, Гено, пристани,
бяла кадъна да станеш,
черно фередже да носиш! –
Гена си буца фърлила,
та си Мемиша удари.
Мемиш остена изпусна
и волове му бегаха.
Мемиш се люто закани:
– Аз ща та, Гено, открадна
и силом ща та потурча,
пак щеш кадъна да станеш,
кареза ще си изкарам!
Де се е чуло-видяло
мома въз турчин да фърга,
чалмата да му катури? –
Гена Мемишу продума:
– Ти ще ма, куче, откраднеш
за мене село ще стане
и пак не ще ма потурчиш!

Народна песен

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!!! ДОБРЕ ДОШЛА 2020!HAPPY NEW YEAR 2020! WELCOME 2020!

Пожелавам на всички преди всичко здраве, защото то е най-важното. После да сте весели и засмени, защото както се казва в една поговорка: „светът е оцелял, защото се е смял“, макар че годината не започна с много весели неща. Въпреки това нека в домовете ви има любов, топлина, разбирателство и щастие. Нека да е спорна, благодатна, благотворна и късметлийска! Мечтайте и сбъдвайте мечтите си! Пътувайте, защото „човекът е човек, когато е на път“. Нека портфейлите ви са пълни и с пари, за да осъществявате желанията си! Да ни е честита новата 2020 година!!!

ПОГЛЕД КЪМ РЕЧНИКА

От пет години насам се говори непрекъснато за някаква руска „агресия“, за някаква „анексия“, за „окупация“ и ред други неща, но интересно защо в тези толкова познати думички се влага нов смисъл, който е угоден на онези, които „промиват мозъците“ на младото поколение. И младите, загледани „дълбоко“ в мобилните си телефони приемат всичко за „чиста монета“. Когато се говори, много е важно да се знае точното значение на всяка дума. Затова сега ще отворим речника на чуждите думи в българския език и ще ви припомня значението на десетина – петнадесет думи, особено популярни в публичното пространство. Препоръчвам и на онези, които се чудят как точно са им „промили мозъка“ да прочетат ето тази статия, за да си изяснят нещата. http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/prozorecyt-na-overton

агресияПолит. – 1. Въоръжено нападение на една или няколко държави срещу друга държава с цел да бъде заграбена територията й, политически да бъде подчинена страната и нейното население. 2. Прен.Настъпление, нападение.

Съответно агресор е страна, която извършва агресия; нападател, грабител.

Полит. означава политическо, а прен. е в преносно значение.

анексияПолит. – Принудително присъединяване на чужда територия към територията на държава.

Съответно анексирамполит. – присъединявам насилствено чужди територии или цяла държава към своята територия.

Да си спомним за Кримския полуостров. Дали той беше принудително присъединен към Руската федерация? Там беше проведен референдум и над 90 % от жителите на Крим гласуваха за присъединяването към Русия. Сега да видим какво означава думата референдум? Дали има общо с анексия?

референдум – (лат. referendum „за което трябва да се отнесем (до народа)“). Допитване до народа чрез гласуване за решаване на важен държавен въпрос.

окупация – (от лат. occupation „завладяване“) Воен. – временно заемане или задържане на чужди територии с военна сила.

Съответно окупаторвоен. Неприятел, под чието ръководство се извършва окупация или се държи нещо в окупация.

терор – (от лат. „страх, ужас“). 1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожение на класовия и политически противник. 2. Прен. – Управление, властване със заплаха, физическо насилие и убийство.

диктатор – 1. Ист. В древния Рим – лице с неограничена власт, назначено от сената за определен срок при извънредни за държавата случаи. 2. Лице с неограничена власт в държавното управление. 3. Разшир. Разг. Властен, деспотичен човек; насилник.

диктатПолит. Международен договор, принудително наложен на по-слабата от договарящите страни. Политика на диктат – външна политика на силна империалистическа държава, чрез която тя налага своите искания на други капиталистически страни по пътя на политически, военен и икономически натиск.

васалИст. В средните векове – феодален владетел, зависим от друг такъв владетел, от когото получавал земя, в замяна на което бил задължен да му помага. 2. Прен. Зависимо в политическо отношение лице (или държава).

демагогия – 1. Измамване на обществено и политически незрели лица чрез лъжливи обещания и пр. 2. Прен. Лицемерие, лъжа, измама.

демагог – 1. В древна Гърция водач на народа. 2. Полит. Общественик, който се старае да си създаде популярност сред масите чрез лъжливи, недостойни средства. 3. Прен. Лицемерен човек, измамник.

дезинформация – Даване на неверни сведения.

дезинформирам – Давам невярна информация, заблуждавам.

ксенофобКниж. Лице, което мрази чужденците и всичко чуждо.

ксенофобияКниж. Страх от всичко чуждо, омраза към чужденците и всичко чуждо.

ксенофилКниж. Чуждопоклонник; ксеноман.

ксенофилияКниж. Чуждопоклонство.

корупция – Подкупничество, поквареност на длъжностни лица или политически деятели.

корумпирам – Морално покварявам, развращавам, обикн. като подкупвам длъжностно лице или политически деятел с пари или други материални облаги.

рушвет – Подкуп.

рушветчия – Човек, който взема подкупи, рушвети.

мекере Разг. Подлец, мазник, подлизурка.

пич – 1. Вулг. Извънбрачно дете, копиле. Бот. Стъбло, което израства от корена, успоредно на главното стебло. 3. Прен. Уличник, развратник.

фил– или -фил – Първа или крайна съставна част на сложни думи със значение който обича някого или е предан на нещо, напр. филантроп, русофил и пр. -филия – Втора съставна част на сложни думи със значение приятелство, обич, любов, преданост към някого, напр. анизофилия.

фоб- (плаша) – Втора съставна част на сложни думи със значение който се страхува или е враждебно настроен към някого или нещо, като напр. германофоб, лисофоб и др. -фобия (страх). Втора съставна част на сложни думи със значение страх, болестен страх, натрапливо страхово състояние, напр. агрофобия, нозофобия, лисофобия и др.

фобииМед. Болестно състояние, което се характеризира с натрапливи страхове, възникващи без реално основание.

Е, за днес май достатъчно! Много е важно, човек да знае значението на думите, които използва както в речта си, така и когато пише. Имайки предвид това, ви препоръчвам да си пиете редовно хапчетата, ако имате някаква фобия, а и внимавайте какво говорите пред децата си. Думички като „пич“, които ежедневно се леят от екраните на телевизиите са модерни, но са вулгарни, обидни и накърняват човешкото достойнство. Спрете да залъгвате и лъжете хората с измислени нови значения на думите. Полуистината си е също лъжа. Навремето Йозеф Гьобелс, германски политик и министър на пропагандата в нацистка Германия и един от близките сътрудници на Адолф Хитлер, казал: „лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина“. Ако и вие сте нацисти, продължавайте да повтаряте лъжите, а ако не сте – пишете и говорете само истината. Чешкият журналист Юлиус Фучик каза: „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага. Това не е пиеса. Това е живот.“