Моето хоби

  Когато бях малка, спомням си, че майка ми непрекъснато бродираше карета и покривки с българска шевица. Плетеше ми и различни блузки, жилетки и т. н. Научи ме да бродирам, но на мен това не ми харесваше. Струваше ми се, че много бавно се шият каретата. Когато ходех при баба ми през летните ваканции, обичах да седя с нея и със съседката ни, която идваше у нас с хурката и вретеното. Много възрастна жена беше, над 90 години, но непрекъснато въртеше вретеното в ръцете си. Вечер сядаха в двора пред вратата на къщата ни. Баба ми плетеше дантела с кукичката.  А аз само слушах разказите им и гледах как изпод ръцете им излизат изпредена прежда и красиви дантели. Тогава реших, че на всяка цена трябва да се науча да плета на една кука и казах на баба: „Ако трябва ме пердашѝ, но ме научи да плета!“  Баба ми беше завършила стопанско училище, в което са ги учили да плетат, шият и така нататък други,  все полезни дейности за една жена  И  полека-лека, без бой, успях да се науча, макар че доста често си бодях пръстите и ми течеше кръв. Ами така е! Всяко изкуство иска жертви! 🙂  Баща ми все се смееше и казваше: „Хванала се царската дъщеря на работа, та си убола пръста!“ 🙂

По-късно се опитах да плета на две куки, но никак не ми вървеше. Все пак успях да изплета един пуловер, с помощта на моя съседка. Плетох го май повече от година. Виждате за какви темпове става дума :). 

И така … Дълги години не похващах нито дантелите, нито пуловерите. Реших, че тези дейности са за хора с много търпение. На мен такова ми липсваше. После се омъжих и родих първия си син. На 40-тия ден съседката ни дойде с подарък за бебето – малки разкошни терлички. Като ги видях и направо ахнах. Помолих я да ми покаже как се плетат, за да мога и аз да направя такива.

Така се запалих, този път окончателно, по плетенето. Намерих и списания с модели на дантели с една кука, и полека-лека започнах да плета, и с една, и с две куки. Плетенето си остана мое хоби, иначе ходех на работа и нямах много време за него. Естествено, като повечето майки, крадях от личното си време за сън, за да прочета някоя книга, или да изплета на децата си нещичко. Десетина години след това си останах вкъщи и започнах да се занимавам изключително с плетки. Успях доста да се усъвършенствам, но когато започнах да се ровя из Интернет и да виждам какви красиви неща плетат другите, разбрах, че само си мисля, че мога да плета. 🙂 Заинтригува ме плетенето с фуркет (вилка), ирландската дантела, тунизийското плетене, свободните форми, дантелите на Тенерифе, шитата дантела, а също и фриволитето. 

Започнах да експериментирам различните техники, а и да ги съчетавам една с друга, но най-важното, че станах много по-търпелива и се научих да изпипвам нещата.

Не мисля, че съм станала голяма майсторка по плетене, но реших да покажа, все пак, какво мога да правя с ръцете си.

Предварително се извинявам за лошото качество на някои от снимките!

https://skydrive.live.com/redir.aspx?cid=e9f63d59ff46d0a7&page=play&resid=E9F63D59FF46D0A7!1821

https://skydrive.live.com/redir.aspx?cid=e9f63d59ff46d0a7&page=play&resid=E9F63D59FF46D0A7!1891

https://skydrive.live.com/redir.aspx?cid=e9f63d59ff46d0a7&page=play&resid=E9F63D59FF46D0A7!1928