Още малко за културата

        На 13 май съм писала нещо за културата и казвам, че е факт коронясването на френски крале и кралици пред евангелието на кирилица и глаголица. Звучи малко самохвално и без доказателства. Затова сега ще цитирам българския професор Владимир Топенчаров, който осветлява този факт след дълго ровене в исторически документи от различни държави. В книгата си „Константин-Кирил Философ АБВ на Ренесанса“ той пише:
„Една дискусия – пламваща и угасваща през целия деветнадесети век – съществува около традиционния „текст“ за коронясването“ на френските крале. В библиотеката на град Реймс може да се види ръкописно евангелие – едната му част е на глаголица с „езика на свети Кирил“ – както се пише в един музеен текст, другата – на кирилица. Върху тази книга – твърди легендата, а твърдят и някои историци – всички френски крале и френски кралици са полагали клетва при акта на коронясването си още от времето на женитбата на Ана Ярославна с крал Артур І в 1051 г. до крал Шарл Х в 1834 г. Легендата разказва такава история – Ана Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри, киевския княз, избрана за съпруга на френския крал Анри І, пристига в Париж през пролетта на 1051 година. Между скъпоценните предмети, които тя носи, е и едно славянско евангелие и великолепна подвързия. Славянското евангелие влиза в катедралата на Реймс, града на коронясването, и е прието за постоянен „текст на коронясването“, четен при тържествения акт. Кириловата реч се носи под свода на катедралата, когато се полага френската кралска корона. Как? Защо? Чиста случайност? Спорът е дълъг и остава без заключение.
        Съществува, впрочем един автентичен документ. В 1782 година руската императрица Екатерина ІІ узнава за „текста на коронясването“ и иска сведения за него от френското правителство. Полученият отговор е публикуван в 1839 година в петербургския вестник „Сын Отечества“. Писмото до императрицата съдържа описание на реймското евангелие:
        „Този ръкопис е върху фин пергамент, формат четвъртинка, с подвързия от ценно дърво и червен марокен, покрит с позлатено сребро и с кристали, под които се намират реликви от истинското дърво на кръста господен и на много светци. (Между другите и „реликва на Св. Кирила“, б.а) На четирите ъгли се виждат фигури от емайлирано сребро на орел, мъж, лъв и вол – емблемата на четирите евангелисти. Останалата част на подвързията е осеяна със скъпоценни камъни… върху двата документа (в глаголица и кирилица!) е станало обичайно да се полага тържествена клетва в католическата църква… В съкровищата на църквата в Реймс се вижда и един текст на евангелие с по-малка ценност, върху което кралете са полагали клетва при коронясването си преди Лоренския кардинал да даде на църквата този екземпляр.“
        По твърдения на писмото, екземплярът на славянското евангелие е предаден от кардинала в 1554 г. (Реймският архиепископ потвърди, че кириловото евангелие е използвано от 1044 г. като „текст на коронясването“ (реч от май 1969 г.), б.а.).
        Легендата се различава от текста на писмото, изпратено от френското правителство на Екатерина ІІ, само по датата, от която Реймското евангелие е използвано като „текст на коронясването“.
        Славянското евангелие изчезва по времето на Френската революция. Намерено е две години по-късно, лишено от красотата на корицата, без скъпоценните камъни и без реликвите. Но текстът остава непокътнат. Един протокол за инвентара на Реймската катедрала от 4 януари 1790 година описва отново евангелието така: „Едно евангелие с два шрифта, което служи за коронясване“. За част от скъпоценните метали, откъснати от корицата, става дума в един съдебен протокол от 1792 година:
        „Подвързия на една евангелска книга в два езика, на тежест три марки, седем унции, четири зърна“.
        Скъпоценностите са били предадени на финансовите агенти на Френската република. Ръкописът е върнат на катедралата – пазен и сега в общинската библиотека на град Реймс.
        „Текстът на коронясването“ на славянски език е извикал у изследователите много хипотези – за произхода му, за датировката му, за времето, откакто е използван при клетвата на кралете…
        В тези страници по случай 1100-годишнината от смъртта на просветителя Кирил славянският „текст на коронясването“ има за нас една стойност – той показва каква широта и каква чудесна популярност са получили буквите и словата на славянските братя, за да проникнат и в святая светих на Реймската катедрала и да станат символ на кралското коронясване.
        Случайност ли е това?
        Случайност… която извира от дълбоката популярност на Кирило-Методиевото дело, реално и удивително, човешко и затова свято.
        Нека е случайност.“
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s