Ораторското изкуство – продължение 2

изложение като диалога. Диалогът като форма на събеседване достига значителен прогрес в древногръцките лицеи и особено в, така наречените, академии – градини на мъдростта. В тях младежта се обучавала на различни знания, възпитавала се и се готвела за бъдещата дейност. Естествено е, че именно в тези заведения,  мъдростта на формата на диалога се оттласнала и усъвършенствала като словесно изкуство, като един от най-гъвкавите методи на спора.

Изтъкнат майстор на академичните беседи – диалози, бил учителят на Платон – Сократ (469 – 399 г. пр. н. е.). Именно той изнамерил иронията като средство на критическото отношение към догматиката, като първостепенно оръжие на философията. Целта на такава ирония  била преди всичко възпитанието на хората.  Маркс и Енгелс оценили положително сократовската ирония, разглеждайки я като форма, присъща именно на философското отношение към действителността и в частност към обиденото съзнание. Сократовската ирония направила диалога остър и незименно будещ мисъл.

Платон в своите диалогични съчинения, разбира се, се опирал на опита на древногръцките академии. Но същевременно Платон значително издигнал изкуството на диалога, правейки го съвършена форма на устно-публичното изложение на най-сложните мисли, положения и идеи.

Прието е да се смята, че платоновите диалози това са своего рода философски драми, състоящи се от ярки художествени образи, дълбоки по своето съдържание и достатъчно ошлифовани по форма. При запознаването с който и да е от трудовете на Платон се създава впечатление, възникващо обикновено при четенето именно на драматическо произведение. Пред нас се раждат образи на определени личности, речта на които, така или иначе, е индивидуализирана, често е емоционална и се отличава с особеностите на разговорния език. Не само физическото действие, говорейки с терминологията на К. С. Станиславски, се обуславяло от характера и съдържанието на самия диалог.

Построени строго логично, имащи „свръхзадача” (Станиславски), ту остроумни или проникнати от ирония, ту по първоначалното външно впечатление били загадъчни, някак ребусообразни, тези диалози неизменно предизвиквали повишен интерес към предмета на беседата (спора) и неизменно водели слушателите към нужната цел. Несъмнено, Платон обогатил живата публична реч с методите и формите на полемиката, с ярката изразителност на езика и в частност с такива фигури, като иносказанието и метафората. Той изключително наблягал на логиката на речта, на  нейната смислова сила.

Огромна роля в историята на красноречието има Демостен (около 384 – 322 г. пр. н. е.). Именно той е звезда от първа величина в ораторския елит на античността; той фактически бил глава на училището на риторите, голям майстор на античното публично слово. Представител на трудовата патриотична интелигенция – защитници на демократичния строй – идеолог на робовладелското общество. Демостен съумял да превърне обществената трибуна в плацдарм на непримиримата идеологическа и политическа борба.

        С името на Демостен до наши дни са стигнали 61 текстове на речи, 56 „встъпления” към речи и няколко писма. Някои негови речи, например „ За престъпното посланичество” (343 г. пр. н. е.) и  „Зад Ксенофонт за венеца” (380 г. пр. н. е.) имат по сто и повече страници. Това значи, че не два-три часа, а повече се точели тези речи, привличайки внушителна маса от хора. При това е нужно да вземем под внимание това с каква тържественост обикновено се представяли такива речи, да кажем, в сената, в каква напрегната, а често и нажежена атмосфера обикновено се изказвал оратора, имащ по-често от всякога явни и скрити противници. Трябва да се отбележи и това какво значение се отдавало на външните ефекти и на атрибутите на публичната реч като цяло, в която многообразната жестикулация, ораторската поза, патетика и, разбира се,
 
 
Следва продължение…
To be continued…
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s