Ораторското изкуство – продължение 4

 

на обществото, Демостен, вече с тон извикващ патриотични чувства, полузапитвал – полувъзклицавал: „И така кога, кога най-накрая, граждани атиняни, ще правите това, което трябва?” (22,48).

Атинският трибун се ползвал охотно и умело от прякото обръщение към „гражданите”. Той не оставял без отговор никакви реплики по свой адрес, не се обърквал, когато политическите страсти се разгаряли и атмосферата се нажежавала. Бързо и ефективно той парирал крясъците и пререканията, не се спирал пред това  да засрамва на всеослушание тези, които с постъпките си по различен начин „си навличали позор”. „Моля не вдигайте шум – обръщал се той към събралите се, – слушайте, както подобава на хора”. В такова обръщение, моля ви се, имало не само молба, но и заповед. Това произлизало от неговата най-дълбока убеденост в собствената правота и, разбира се, съзнанието за своето лично влияние дърху общественото мнение.

Четейки речта „За мира”, изпълнена с граждански и патриотичен патос, произнесена, както може да се предположи, в страшния момент от политическия живот на Атина,  мислиш за впечатлението, което тя е правила на хората и същевременно си представяш самия оратор на трибуната. Ето го, господарят на думите на атинската демокрация: в мъжествена поза – олицетворение на непоколебимата убеденост в собствената правота, с чело на мислител, с всевиждащ взор и лице силно загрижено, на моменти не можещо да скрие изблиците на гняв на човека!

Честото обръщение на античния оратор към „гражданите атиняни”, мигновената темпераментна реакция, даже можем да кажем екзалтирана, масата от хора, се явявали изпитани методи на психологическо въздействие върху аудиторията. Такива прийоми на красноречието, както може да се мисли, държали слушателите в напрежение, в състояние на сътворчество, а понякога – на единомислие, активизирали мисленето на събралите се.

С такава цел се засилвало общественото внимание към произнасящата се реч и се въвличали слушателите в творческата – размишляваща и преживяваща – атмосфера. Демостен охотно задавал въпроси на събралите се и сам им отговарял. Например: „Защо ви казвам това? – заради това, че…”. Или: „Какво именно? – Ето това…”. В някои случаи ораторът като че ли замерял своите слушатели с въпроси, оставени без отговор, за размисъл на аудиторията. Използването на метода въпрос-отговор, фактически е диалогова форма. Демостен драматизирал собствената си реч, за да пресъздаде живата картина на характеризираните от него събития, а с това  силно въздействал на събранието и в образна форма. Диалогическият метод на оратора от време на време бил допълван с разкази, понякога се осланял на играта на Теодор, Аристодем и други популярни по това време актьори – изпълнители на главни роли. А на патетическите места  в речта, ораторът декламирал стихове на трагиците Еврипид, Софокъл и други известни поети на античния свят.

Любим ораторски метод на Демостен бил възклицанието, например, утвърдително: „Добре!”, „Отлично!”. Но той възклицавал и при отрицание: „Не, никога!” – в категорична форма, или „Не, не, о богове!”, или: „Но това не е така, да, не е така!” – двойно отрицание. Демостен също така ползвал и други форми на отрицателното възклицание: „О, не!” или „Съвсем не е било!”. Ораторът също използвал и възклицание-въпрос. Например:"Кой би могъл да помисли, че това ще се случи?” или „И след всичко това вие още питате, защо всички държавни работи се сгромолясват?”. И така нататък. Не е нужно да притежаваш голямо въображение, за да си представиш как такива вариращи възклицания, също така произнесени в различни интонации – в съответствие с конкретната ситуация или настроение на събралите се, в едни случаи трябвало емоционално да активизират ораторската реч, а в други – да интригуват слушателя и да му помогнат по-ясно да осъзнае характеризираните явления.

Огромно впечатление правели на слушателите, особено на обикновените, както може да се предположи, клетвите на Демостен или неговите обръщения към бога (боговете). Така, например, прекъсвайки плавното течение на собствената реч, ораторът произнасял: „Не, кълна се в Зевс” или „Кълна се в боговете, ще ви кажа откровено цялата истина и нищо няма да скрия”. В речта „За делата в Херсонес” Демостен се обръщал към събралите се с такива думи: „Но, позволете ми, заради боговете, най-добрите мерки за държавата са, когато нещата вървят…”. Той се кълнял в Зевс и всички богове на атиняните, той се молел на всички богове и богини – „Да ми помагат всички богове!” – те го поддържали в достигането на правдата, истината и нужните заключения  за Атина. В миналото ораторът призовавал към колективна клетва: „Кълнем се в Зевс”. Много рядко Демостен не се обръщал към авторитета на боговете. Обръщането към тях било метод, както може да се съди от текстовете на неговите речи, на психологическо въздействие над събралите се, почитащи своите богове. Очевидно той разчитал и на външен ефект, на който античната риторика отдавала голямо значение.

 

Следва продължение…

To be continued…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s