Антична култура в България – продължение

В тракийския произход на Дионис и на неговата оргиастика няма вече съмнение. За това ясно ни говори една твърдо установена гръцка традиция. Дионис е дошъл в Гърция от север, от тракийските планини и неговото проникване е станало не наведнъж и не без съпротива. Според Софокъл, Дионис е син на тракийския цар Дриас и е бил вграден в скала. Данните на Херодот в това отношение са характерни: „Сатрите, доколкото ни е известно, казва той, още не са покорени от никого: само те от тракийците са запазили свободата си до днешен ден, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и се отличават с храброст. Те владеят прорицалището на Дионис, което се намира на най-високата планина; като пророци на светилището служат бесите, едно племе от сатрите. Има една жрица, която дава отговорите, както в Делфи”. Херодот, следователно, ни свидетелствува, че тракийското племе сатри/клон от който той счита бесите/ са имали светилище и прорицалище на Дионис и че те, като храбър и свободолюбив народ, не са били покорявани от никого, та и Дионисовата религия, с която ги характеризира той, не е била внесена отвън, от чужди завоеватели, а е туземна тракийска религия. И на друго място той изтъква Дионис като тракийско божество. „От боговете, казва той, траките почитат само тия: Арес, Дионис и Артемида”. /Поместените в настоящия очерк цитати на български от старите автори /Херодот, Страбон, Птоломей, Плиний, Помпоний Мела/ са според превода на Г. И. Кацаров и Д. Дечев, Извори за старата история и география на Тракия и Македония, изд. на Бълг. академия на науките, София, 1915./ С особен интерес се четат в това отношение сведенията на Страбон/родом от Амасия на Понт и живял приблизително от 63 г. пр. Хр. до 19 г. сл. Хр. като написал География в 17 книги/. Като споменава за тракийските празници котитии – бендидии и за богинята Котис у едонците, той преминава към служителите на Дионис, като превежда думите на Есхил: „Един държи в ръце флейта, изкусно дело на стругар, и с пръстите си изпълнява песен, що подбужда към луди викове; други пък гърми с медни кимвали”. На друго място поетът говори:”ехти весела песен, страшни мими, подражавайки на бика, реват от скришно място; ужасният кънтеж на тимпана се разнася като подземен гръм”. Страбон с устата на Есхил ни рисува тук тракийско Дионисово празненство със страшни кънтежи на тъпани и с лудо, зашеметяващо свирене на флейти и кавали, при което Дионис е тачен тук във форма на бик, затова и се устройват мимически игри, в които се подражава на рева на бик. „Това прилича, продължава по-нататък Страбон, на фригийските свещенодействия, защото самите фриги са преселници от Тракия и, следователно, тия свещенодействия са пренесени оттам. Също и писателите, които свързват Дионис с едонеца Ликург, се догаждат за сходността на обредите им”. Фригите са тракийски преселници в Мала Азия. А Балканският п-в е бил зает от траките много отрано, може би през ІІІ-то или през ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Също така отрано отделни тълпи тракийски племена започнали да преминават в Мала Азия. Тракийското племе фриги е проникнало в Мала Азия, според Ед. Майер, в началото на ХІІ век пр. Хр.; възможно е това да е станало много по-рано, както се приема от други учени. Макар в историческо време да намираме траките главно в източната половина на п-ва, те са заемали по-рано целия полуостров чак до Адриатическо море на запад, дето по-късно нахлули и се настанили илирите, та между тях отделни тракийски племена, останали в тая част, изглеждали като острови. Тоя тъкмо натиск на илирийските племена върху траките е причинил, според мнението на някои учени, и преселението на фригите в Мала Азия. Еднакви местни тракийски имена се повтарят както в западната, така и в източната половина на п-ва. Освен фригите, в Мала Азия са се преселвали и други тракийски племена: мизите, една част от които останали в старите си жилища на север от Балкана, а по-късно /през VІІ в. пр. Хр./ преминали от Тракия в Мала Азия, тините и витинците. Затова не е чудно, че тракийските обреди на Дионис намираме широко практикувани и по планините на Мала Азия и че Еврипид в своите „Вакханки” ни е предал традиция, според която Дионис се е движил от север към юг; той идва да благослови Пиерия, областта на север от Олимп, като в движението си преминал през двете македонски реки Аксий /Вардар/ и Лудий /Мъгленица/.

И музиката, която е съпровождала Дионисовите свещени оргии, е била наричана тракийска и азиатска. „Поради мелодията, ритъма и инструментите, ни казва по-нататък Страбон, и цялата музика се счита за тракийска и азиатска. Това е явно и от местата, в които се почитат музите; Пиерия /на североизток от Олимп, гдето обитавало едно време тракийското племе бриги/; Пимплея и Лейбетър в старо време са били тракийски места и планини, а сега ги владеят македонците… Тия, които са посветили на Дионис цяла Азия до Индия, произвеждат от там и по-голямата част от музиката; така, един говори: „дрънка азиатска китара”; друг нарича флейтите берекинтийски или фригийски. И някои от музикалните инструменти носят варварски имена, като набла, самбика, барбит, магадида и много други”. Като говори за наклонността на гърците/атиняните/ да възприемат всичко чуждо, Страбон изрично споменава, че те възприели и тракийския култ. „Атиняните, казва той, обичат чуждото, както в други отношения, така и в религията; те приели толкова много чужди свещенодействия, та са станали за присмех дори в комедията; между другото, те са приели и тракийските и фригийските. За бендидиите /тракийски празник в чест на тракийската богиня Бендида/ споменава Платон, за фригийските свещенодействия – Демостен, укорявайки майката на Есхина и самия него, че присъствах при нейните тайни свещенодействия и участвах в процесиите”… И Помпоний Мела, първият риимски географ, родом от испанския град Тингентера /написал около 44 г. сл. Хр. една кратка география на стария свят/, като говори за Тракия, която „обитава един народ, тракийци, що носят разни имена и имат разни обичаи”, споменава планините, които се издигат във вътрешността на страната, Хем, Родопи и Орбел, като свърталища на Дионис /Либер/, като средища на неговия култ и сборища на менадите, жените-придружници на Дионис и участници на неговите тайнства.

Много ценни сведения за Дионисовата оргиастика ни е дал великият поет Еврипид в драмата „Вакханки”, която е писал през последните години на живота си, като гост в двора на македонския цар Архелай /413 – 399 г. пр. Хр./, известен със своето меценатство като закрилник и насърчител на поети, художници и философи. Македония била станала люлка на Дионисовите оргии, на вакханалиите. Плутарх предполага, че тъкмо те допринесли твърде много за натегнатите отношения между бащата и майката на Александър Велики – Филип Македонски и жена му Олимпиада. Една змия била намерана да лежи до Олимпиада, която се стремяла да подражава на менадите, като отглеждала питомни змии, които носели тя и дружината й; змиите пълзели изпод бръшляна и се виели около тирсите. Филип започнал да се бои от жена си, в която виждал магьосница или оръдие на някой бог. Всички жени в тая страна /в Македония/ са се намирали от най-старо време под владичеството на орфическите обреди и Дионисовите оргии и се наричали клодони и мималони, защото в много отношения подражавали на едонските и тракийските жени около Хем. Тук имаме работа, значи, с твърде ревностно отдаване на тракийския оргиастичен култ в първоначалната му дивост и буйност. Плутарх ни казва по-нататък, че Олимпиада била по-усърдна от всички останали и се отдавала на обредите на обезумяване и екстаз в твърде варварска форма, като въвела опитомени змии във вакхическите сборища; тия змии попълзявали изпод бръшляна и мистическите ликни и се виели около тирсите на жените и около техните венци, като правели мъжете да обезумяват от страх. Подобни сцени са нарисувани в голямо количество по вази; намираме ги изобразени в цяла категория монети наречени цистофори. Тъкмо тук, в Македония, Еврипид е имал възможност да наблюдава в натура вакхическите свещени оргии в цялата им дивост и необузданост. Усамотените гори са гъмжали от „рояк жени, подлудени от Дионис”, които напущали кросна и совалки, зарязвали станове и домашни огнища, за да „възпяват Дионис под звуковете на гръмливите тимпани, да прославят благословения бог с фригийски  звукове и възклицания!”

Advertisements

One comment on “Антична култура в България – продължение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s