АНТИЧНА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ – продължение 3

·        * * *

 

Да се върнем към отношението на Дионисовата религия към Орфей. Традицията ни учи, че Орфей е бил разкъсан от поклонниците на Дионис, менадите или басаридите. Орфей, жрецът на Дионисовите мистерии, е трябвало да претърпи същата участ, както и самият бог Дионис, на когото е служил. „Орфей, казва неоплатонистът Прокъл (от V в. сл. Хр.) в своите коментарии към Платон, понеже е бил главно лице в обредността на Дионис, казват претърпял същата участ, както самият му бог”. Но в мита за смъртта на Орфей от ръцете на менадите се съдържа и елемент на враждебност между двата култа. Менадите разкъсват Орфей на късове, не защото той е въплъщение на техния бог, на Дионис, но защото Орфей презира и ненавижда тоя бог. Ератостен (александрийски географ и учен от ІІІ в. пр. Хр.) ни предава по следния начин легендата, която последвал Есхил: „Той (Орфей) не почитал Дионис, но смятал Хелиос за най-велик между боговете, когото той наричал също така Аполон. И като станал веднъж рано сутринта и се възкачил на планината, наречена Пангей, очаквал там изгрева на слънцето, за да може пръв да го види. Дионис се разгневил от това и изпратил басаридите против него, както казва поетът Есхил. И те го разкъсали на парчета и разхвърлили членовете му. Но „На тия празници, казва Страбон, приличат котитиите и бендидиите, празнувани от траките, от които произлязли и орфическите празници”. На друго място той изтъква, че тракийският произход на култа на музите става ясен от местата, които са свещени за тоя култ. Пиерия, Олимп, Пимплея и Лейбетра, свързани с култа на музите, са стари тракийски планини и местности, макар сега да се населяват от македонците. Траките се поселили и в Беотия, дето посветили планината Хеликон на музите. „Пък и тия, които радеели за старата музика, се считали траки, като Орфей, Музей, Тамирис; и името на Евмолп излиза от там”. Върху вази Орфей е изобразен в тракийско облекло: с пъстра дълга дреха (басара) и с шапка от лисича кожа (алопекс). Всемирната слава на Орфей е свързана с неговите музикални дарби. Той главно е известен като чародеец на музиката, макар че музиката съвсем не изчерпва неговите качества. Със своята обаятелна музика той укротява и най-диви зверове. Когато засвири, ослушват се в него не само хората, но и дърветата, и камъните, и цялата природа. Нищо не е в състояние да устои на тая музика. С нея той става повелител и на боговете в подземния свят. Очаровани от неговата музика, подземните божества отстъпват на молбите му и пускат Евридика да тръгне по неговите стъпки за към горния свят. Легендата за Орфей и Евридика впрочем е късно създание на по-късната елинистическо-римска епоха. Орфей като чародеец на музиката е направил толкова голямо впечатление на християнското изкуство, че в последното скоро се преобразил в образ на Добрия пастир, около който, както виждаме това в една ревенска мозайка, дивите зверове, лъвове и рисове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце. Образът на безбрадия Христос в Мала Азия, ни посочва Стриговски, е повлиян от Орфей. Легендата не е могла да си обясни другояче неговия чуден дар, освен като го изтъквала като син на музата Калиопа в Пиерия.

Орфей е свързан с Дионис, но съществуват и значителни различия между двамата. Отношението между Дионис и Орфей ни разяснява Диодор и неговото свидетелство е много важно за нас. Диодор (ІІІ, 65) говори, че Орфей, който е бил природно надарен и с лични усилия и самообразование се издигнал над всички други хора, „направил много преобразования в оргиастическите обреди; поради това и обредите, които си водят началото от Дионис, се наричат орфически”. Орфей се явява, следователно, реформатор на Дионисовата религия, като преобразувал обредите на бога, на когото се покланял. Описвайки Термейския залив, Страбон ни съобщава, че на около 7 стадии от брега, близо до града Дион има село, наречено Пимплея, в което живял Орфей. Той произхождал от племето кикони; бил човек с вълшебна сила, както в музиката, така и в предсказанията: „В подножието на Олимп е разположен градът Дион, близо до който има село Пимплея. Казват, че тук живял едно време киконът Орфей, човек магесник, който се занимавал отначало с музика и пророкуване и извършвал оргиастическите церемонии при освещавания и по тоя начин събирал дарове; по-после добил по-високо мнение за себе си и спечелил много привърженици и сила и така мнозина доброволно му се покорявали, но някои, като го подозряли в насилие, дигнали се против него и го убили”. Не като баснословна фигура, а като действителен човек, като историческо лице ни рисува Орфей и Павзаний. В паметника на Орфей, който той видял на планината Хеликон, неми зверове се ослушвали в музиката му. „Според моето мнение, казва Павзаний (ІХ, 30, 12), Орфей е бил човек, който е надминал своите предшественици по хубостта на своите поеми и достигнал до голяма власт, защото се вярвало за него, че открил обреди за боговете и очищения за нечисти дела, както и церове против болести и средства за опазване от божествения гняв”. Като излага разните чудотворни легенди, които се насъбрали около образа на Орфей, той прибавя: „Всеки, който се е занимавал с поезия, знае, че химните на Орфей са кратки и числото им не е голямо… По красота те могат да се наредят на второ място до химните на Омир, но те са достигнали дори до по-високо божествено благоразположение”. За родното място на Орфей са изявили притежание много места, както е бил случаят и с Омир: и Пиерия при Олимп, Пангей, и областта на киконите при Маронея, и земята на одрисите, и тая на бесите. А старият Плиний извежда Орфей от север, отвъд Хем, от областта на гетите: „Около бреговете на Понт обитават морисени и ситони, от които проилязъл прорицателят Орфей”.

Човек ли е бил Орфей, реформатор на Дионисовото учение, проповедник и мъченик, както ни насочва да мислим установената традиция за него и както мисли английският изследвач на орфизма Харисън, или образът на Орфей е измислен от самите орфически религиозни общини, възникнали и разпространили се в Гърция и Южна Италия, както мисли немският познавач на орфиката Ото Керн? Ние не можем тук да се впущаме в разглеждането на тоя проблем. Но несъмнено е едно, че изворите на тая религиозна струя в Гърция и в гръцкия свят, която носи името орфика, се намират пак в Тракия, ако не за друго, то поне само за това, че онова, което представя основата на орфизма, бакховата оргиастическа религия, води несъмнено своето начало от Тракия. Но водата на тия извори, като е текла на юг в Гърция, се е увеличавала, от поток се е превърнала на река, която се е разклонявала и е добивала притоци и многостранно религиозно течение, което е повлияло и на един Платон, религиозни представи, които ни насочват към питагорейството на Южна Италия с неговото учение за метампсихозата, за преселението на душите в други човешки и животински тела, виждаме и концепцията за „колелото на ражданията” и пламенния копнеж за освобождение от тая мъчителна верига на превъплътяванията, което ни напомня за кармата, за отечеството на Буда в Хималаите… И не е нужно да предполагаме тук заемки и влияния.

.* * *

Орфическите школи цъфтяли в Лейбетра до Олимп, в Гърция, в Крит, в Южна Италия. Те създали цяла редица литература, нещо повече – цяла библия със своя теогония и антропогония, с мистерии, известни само на посветените, с нравствени правила и външни предписания, съдържащи разнообразни табу (забрани), целта на които е всеопазването и постигането на чистотата, без която е немислимо освобождението на човека и постигането на безсмъртието. Неприятните, схоластичните черти на орфизма ни рисува Платон в своята  Р е п у б л и к а. Той казва, че гадатели и просеци-шарлатани се тълпят по вратите на богатите хора и им предлагат книги от Музей и Орфей и в съгласие с тия книги те извършват жертвоприношения, които карат не само отделни лица, но и цели градове да вярват, че може да постигнете свобода и очистване от греховете, докато сте още живи, с помощта на жертвоприношения и церемонии, които могат да забавляват едно дете.

 

Следва продължение…

To be continued…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s