24 май – Ден на славянската писменост

 
 
 
Днес е 24 май – Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост.
Вчера в едно предаване по телевизията чух, че този празник съществува от Х век насам и се празнува вече повече от десет века без прекъсване. Това е част от оценката на делото на създателите на славянската (българската) азбука Кирил и Методий.
Но да се върнем за малко в историята. Учениците на Кирил и Методий идват в България и тук са посрещнати с разтворени обятия. Ето какво е писал хронистът Теофилакт за тяхното завръщане в България. "Беше зима, реката (Дунавът) беше замръзнала: леден вятър духаше и мисионерите бяха почти голи. В тоя далечен край те въжделееха за България, България обладаваше техния дух. България – се надяваха те – ще им даде покой." По-нататък групата достига границите на България, "тази обетована земя" – думите принадлежат все на хрониста. Посрещнати от "българския комендант на Белградската крепост", те са отправени  "към Плиска, българската столица".
По-нататък, през есента на 893 година е свикан народен събор в Преслав. "Представителите на болярите, на българското духовенство и на провинциите обявяват славянския език за официален, държавен език – всички гръцки книги са заменени с книги на славянски – на български език, езика на Кирил. Народният събор в Преслав обявява християнството за държавна религия  и решава – фактът е с историческо значение!, – че службите ще бъдат извършвани единствено на славянски език. Религията в България става неделима от славянската азбука, от славянската книга на говорим език. Събитието е уникално. Църквата е обявена за автокефална, самостоятелна, национална църква. За пръв път в историческите анали на християнството една държава организира църквата в национален обсег. А църквата в тоя период е официалният културен институт." (проф. Вл. Топенчаров, "Константин-Кирил Философ, АБВ на Ренесанса")
"През пробива, отворен в европейската средновековна догматика, минава пръв народът, който населява между Черно море и Охридското езеро, народът на Мизия, на Тракия и на Македония." (проф. Вл.Топенчаров, "Константин-Кирил Философ, АБВ на Ренесанса")
Има много какво да се каже, но ще завърша с няколкото реда, написани в "Проглас към евангелието". За съжаление името на автора е заличено, но думите му звучат и днес напълно съвременно:
"Слушай сега,
цял славянски народе,
слушай словото,
което кърми човешките души,
словото,
което крепи сърцата и умовете…" 
 
 
          

 
 
 
 
 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s