Антична култура в България – продължение 4

Орфическата литература, която възникнала в Гърция през V в. пр. Хр. и се разпространявала под авторството на Орфей, е била създадена от разни автори, последователи на орфизма, между които на първо място стои Ономакрит. „Казват, четем у Тациан (християнски апологет и еретик от ІІ в. сл. Хр.), че поемите, които били разпространени под името на Орфей, са били събрани заедно от Ономакрит Атинянина”, а Клемент Александрийски (от втората половина на ІІ в. сл. Хр.) твърди, че тия поеми в същност били творение на Ономакрит, който живял в 50-та олимпиада през царуването на Пизистратидите.

музите ги събрали и ги погребали на мястото, което се нарича „Лейбетра”. Тук Орфей се явява враг на Дионис и враг на неговите поклонници. Той е носител тук на слънчев небесен култ, който влиза в конфликт с Дионисовия хтонически култ. Този конфликт може и да не бъде израз на противодействието, което Аполоновата религия в Делфи е оказала на Дионисовата, както обикновено се приема. Тракийски култ на слънцето, отъждествен по-късно с Аполон, е несъмнено съществувал. Орфей, според тая традиция, занася на менадите и въобще на дионисовите поклонници ново богослужение, небесно и слънчево, което той поставя по-горе от Дионисовото, нов култ или служене на тракийския Хелиос: „О, Хелиос, име скъпо на тракийските ездачи, о благороден пламък!” – четем на едно място у Софокъл. Конон, който е посветил един от своите разкази изцяло на Орфей, ни разказва и за неговата смърт. Орфей отказал да открие мистериите си на жените, които мразил след смъртта на своята жена. Когато мъжете на Македония и Тракия, които обикновено отивали на светилището въоръжени, пристъпили да празнуват своите оргиастически обреди, те сложили оръжието си пред входните врати, а жените, като причакали сгоден миг, грабнали оръжията, избили мъжете и разкъсали Орфей на парчета като хвърлили членовете му в морето. Явила се впоследствие заразна напаст и оракулът предписал да бъде погребана главата на Орфей. Търсили я и един овчар я намерил при устието на реката Мелит. Подробностите, които ни дава Конон, са, разбира се, етиологически, но зад тях се крие, казва Харисън, известно зърно на исторически факт, някакво нахвърляне на изпадналите в изстъпление тракийски жени против някой действителен пророк, пришелец, в реформите на когото виждали презрение към домашните им обреди. „Кръвта на някой действителен мъченик трябва да е послужила като семе за израстването на новата орфическа църква”. Когато чудотворната пееща глава, от която текла кръв, ни разказва по-нататък Конон, била намерена, те я взели и я погребали зад един голям паметник и окопали около него свещена ограда, в която никоя жена нямала право да влезе; в оградата били принасяни горени жертви. Орфей, предполага Харисън в заключение на тия сведения на Конон, е бил истински, действителен човек, вълшебен певец, прорицател и учител; той е носел със себе си нова религия и решение да реформира старата; той загинал мъченически и след неговата смърт гробът му се превърнал в светиня, в прорицалище.

Орфизмът представя преобразувана Дионисова религия. Основните елементи на тая религия не са отхвърлени, но им е предадено по-висшо одухотворено значение. Главната задача на орфическия сподвижник е пак борбата да се спаси в нашето аз божествената или Дионисовата искра, като се  превъзмогнат и надвият титаническите ни съставни части или злото в нас. Основният обред на Дионисовите свещени оргии, омофагията или яденето на сурово месо от жертвеното животно, в което е проявен богът, богояденето, не е бил отхвърлен от орфизма. На някои места, като напр. в о-в Крит, както се вижда това ясно в запазения фрагмент от Еврипидовата драма  К р и т я н и, при орфическата мистерия се е заколвало жертвено животно и адептите вкусвали от месото в сурово състояние; в други орфически секти тая омофагия се е извършвала, може би, не направо, а е била заменена със символични актове. Основателят на орфическото учение не е могъл да се отърве от това прастаро суеверие, а виждал в него нещо тайнствено, някакво магическо и непонятно приобщаване с бога и последното, макар и по символичен начин, е трябвало да бъде извършено. Новото, което е внесъл в Дионисовата религия е това, че той е сметнал, в противоположност на дионисовите привърженици, тоя основен обред за недостатъчен. За да се слее човек с бога и да добие безсмъртие още сега, в настоящия момент, като се спаси веднъж завинаги от оковите на титаническото и се чувства превъзмогнал злото в себе си чрез съединение с божественото в нас, необходимо е още нещо друго, нещо много повече, което поклонниците на старата Дионисова религия пренебрегвали. За да стане човек истински бакх, а не само на вид, необходимо е след извършения обред да се води орфически начин на живот през всичкото време на нашето земно битие. „Мнозина са носителите на нартекса (Дионисовия жезъл), малцина са бакхите” – е била обикновената поговорка в устата на орфиците. Мнозина са, с други думи, тия, които минават за бакхи, защото само външно са станали такива, и малцина са истинските бакхи, тия, които със съответен живот, проповядван в орфическите писания, са спасили в себе си божественото, слели са се с бога и са станали истински синове на бога, истински бакхи. Мнозина са звани, малцина избрани. Този орфически живот се е състоял в ред правила, които е трябвало да бъдат спазвани цял живот и целта на които е била чистота и святост. Осветеният орфик е носил бяло облекло, пазил чисти своите устни от месна храна, постил е след основния обред, както и преди него, отбягвал е всякаква физическа нечистота, служил си е с бани и попръсквания. Платон, като говори за златния век, преди олтарите да са опетнявани с кръв, когато хората са правили своите жертвоприношения с питки от мед и с всякакви земни плодове, казва, че тогава не се считало за добро и свято да се яде месна храна, или да се прави месно жертвоприношение, но хората живели, както се казвало, един вид „орфически” живот. Тоя начин на живот е отличавал привържениците на орфическото учение от тия на дионисовото. Първите са били трезвени, не са пиели вино, вторите, когато Дионис станал бог на виното, са били пияни. Вакханки, менади, басариди, с една реч поклонниците на Дионис са изобразени върху вази като същества обзети от бяс, отдадени на луди танци; в изображения върху вази, напротив, Орфей е представен с чудно, невъзмутимо спокойствие; звуците, които издава с лирата си, не го разлудяват, не нарушават неговия покой и унесеност. Орфиците, както се вижда от устава на едно орфическо дружество от времето на Адриан, са длъжни да спазват през време на богослужението пълна тишина. Старото бакхово богослужение пък се извършва, както видяхме, с оглушителни звуци и бесни танци.

Мъчна проблема е да се отдели тракийската основа от гръцките фази на развитие в орфизма и от наслоенията и влиянията, на които е била подложена. Но такава, каквато е достигнала до нас, орфиката се явява като последен завършек и най-крайно извисение на гръцката религиозна мисъл. В нея, в орфиката, отделният индивид за първи път се явява като самоцел, със свои религиозни нужди, със свой индивидуален копнеж за спасение, със свое индивидуално отношение към първоизточника на живота, в противоположност на държавната гръцка религия, за която индивидът се осмисля и добива право на съществуване само като част от обществото и като покорен служител на държавата, спасението на която стои над всякакво индивидуално спасение. Сега в дионисовата религия и най-вече в нейната преобразувана и одухотворена форма, в орфиката, гръцката религия достига  такова философско осмисляне и такава дълбочина, пред която олимпийската религия се явява куп детински забавни приказки. В орфиката не става вече въпрос да се омилостивяват с жертви олимпийските божества, които не са свободни от обикновените човешки недостатъци и страсти, но става въпрос да се утоли една неугасима жажда на човешкия дух, да се надвият страшните сили на злото в човешката душа и да се слее тя с божеството.

 

Следва продължение…

To be continued…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s