АНТИЧНА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ – продължение 6

В сравнение с тая толкова многостранна религиозна мисъл на Тракия гръцката религия на Олимп е представяла повърхностна спекулация, изтъкана от генеалогически умувания и от красиви, поетически и твърде забавни разкази за богове и богини, за техния приличен на човешкия бит живот, за интригите им и любовните им похождения, за разправиите им и намесата в работите на хората.

 

·        * * *

 

           

Но и с казаното до тук не се изчерпва всичко онова, което е изобразявала пъстрата картина от религиозни представи, течения и концепции в древна Тракия и Македония. По западния бряг на Черно море твърде от рано, още от VІ в. пр. Хр., възникнали милетските гръцки колонии, а заедно с гръцките колонисти нахлули в тая област, в близко съседство с траките, и разнообразните култове на гръцкия пантеон. От всички тия колонии (Томи – Кюстенджа, Одесос – Варна, Калатис – Мангалия, Дионисополис – Балчик, Аполония – Созопол) пръв достига до високо развитие градът Истрос – Каранасуф и става още в VІ в. пр. Хр. търговски и културен център от първа величина. Елинизмът проникнал далеч на север в делтата на Дунава дето били основани гръцки станции (Барбош при вливането на Серет в Дунава, западно от Галац, Карсиум – Хърсово и др.) Както от черноморския бряг, така и от беломорския, заедно с проникването на гръцката и по-късно на елинистическата цивилизация, са нахлули по ивиците на Балканския п-ов, а от там и навътре, върволицата божества и култове от гръцкия пантеон. А с идването на римляните и затвърдяването на тяхната власт тук се отворил път, и за римската религия, главни проводници на която са били легионите (войници, ветерани, офицери) и римските колонисти. В крайдунавските градове Ескус – Гиген, Нове – до Свищов, Дуросторум – Силистра и пр. се настаняват римските легиони. Намерени са оброчни плочи, посвещения и понякога цели светилища на Зевс и Хера, Силван, Аполон, Артемида, Херакъл, на лечебните божества Асклепий, Хигия, Телесфор и др. Гърците и римляните донесли обратно сред траките Дионис и неговия култ в погърчена форма. Намерени са мраморни изображения на тоя бог при с. Павликени (Търновско), с. Крепча (Поповско), Гиген, Балчик и др. Открити са надписи и релиефи, посветени на Дионис. Съществували са и дружества за неговия култ. Един надпис на гръцки от ІІІ в. пр. Хр. намерен в Мангалия – Калатис, ни дава възможност да надзърнем в живота на дионисовото дружество тиасос, което е било рожба на частна инициатива. Тиаситите (членовете на дружеството) решили да построят храм на своя бог Дионис. За тая цел много души подаряват пари в злато, други – сребърни монети, за да имат право на почестите, които се споменават в надписа. Някои предлагат труд в натура: 10, 15 или 30 работника. Някои от членовете се наемат да построят известни части от храма, като врати, сводове, а един между дарителите дава средства за превоз – един кон и 15 души работници. Из средата на всички тиасити били избрани трима, които да надзирават и ръководят работата, та да бъде построен храмът колкото се може по-хубаво и по-бързо. Тия, които записали помощ във вид на пари или в натура, добивали награди, венци и вписване имената им в почетната стела; венецът им е бил подаряван през време на триеритичните Дионисови празници, празнувани всеки три години. Дионис е честван в надписите и в латинска форма като Либер или Бакх.

 

·        * * *

 

 

Заедно с проникването и затвърдяването на римската власт, освен божествата от гръко-римския пантеон, се настанила в Мизия, Тракия и Македония и официалната римска религия, римският държавен култ на капитолийската троица, Юпитер Оптимус Максимус, Юнона царица и Минерва. Напредъкът, благоденствието, величието и дори самото съществуване на римската държава се намирали във връзка с тоя култ. Намерени са многобройни посвещения на тая троица начело с Юпитер Оптимус Максимус – „най-добрият и върховният Юпитер”, пазител и изразител на римския суверенитет, на римската държавна мощ. Но не само това. Както и в другите римски провинции, така и в балканските, в Мизия, Тракия и Македония бил насаден и императорският култ, който се състоял в отдаване на божески почести на римския император и на върховния град Рим-деа Рома. Съществували и провинциални събрания за изпълнение на тоя култ. Тия събрания били съставени от представители на отделни общини, градове, племена и области в дадена провинция. Представителите или пратениците (легати) в провинциалното събрание, числото на които се определяло според големината на мястото, което представяли, били избирани главно измежду градските съветници (декурионите). Председател на събранието и на императорския култ е бил жрецът при провинциалния олтар или храм, дето се извършвал императорският култ. Жрецът председателствувал събранието и ръководил религиозните процесии и устройваните във връзка с тях тържествени игри. Жрецът е отправял молитви за благоденствието на Рим и на императора и след жертвоприношението започвали игрите. В същия ден заседавало и провинциалното събрание. То издигало статуи на заслужили управители (императорски наместници в провинцията), или гласувало и отправяло оплаквания в сената в Рим против недостойни управители. С други думи, в земите на траките, в средата на индивидуалистичните религиозни концепции, римляните промъкнали и насадили своята обществена, държавна и военна религия.                                       

 

 

·        * * *

 

Но епохата на римското проникване и владичество, най-вече първите три

века след Христа, е епоха на голямо смешение – синкретизма на религиозни представи и култове. Сега проникват от изток и мистичните ориенталски религии и култове, Сарапис и Изида от Египет, на които е бил изграден храм, напр. в Бяла Слатина; сирийският бог Долихен от Комагена в Сирия, който в някои случаи се слял с върховния римски бог и е бил тачен, напр., в село Горско Косово (Севлиевско) като Юпитер Оптимус Максимус Долихенус; малоаазиатската Матер Магна Деум, великата майка, наричана още Кибела, и нейният син или другар Атис, мистериите на която се характеризират със синкретична сложност; едни от обредите, свързани с нейния култ, носят ясно определен малоазиатско-фригийски произход, а други сочат към Иран. Появили се и дружества на нейния култ, колегиите на дендрофорите, напр. в Томи, а релиефни изображения на великата майка Кибела са намерени, напр., в Шуменско, във Варна и др. Ала на първо място между източните култове стои тоя на Митра, който е дошъл от Иран и е донесъл със себе си характерният за иранската религиозна мисъл дуализъм, признаването на две начала в света, доброто и злото, които се намират в неспирна борба помежду си. Върховният бог на доброто, Ахурамазда, постоянно води борба с принципа на злото, затова и служителите на Митра, който е помощник на Ахурамазда, трябва винаги да бъдат нащрек и със своите чисти помишления, със своята святост и истинолюбие да отблъскват нападенията на злото. В тая тежка и непрестанна борба Митровите поклонници се въодушевяват от надеждата, че в края на краищата доброто ще възтържествува над злото. Иранската религия на Митра, като се е движила към запад през Вавилон, се е смесила с вавилонски астрални концепции, та по тоя начин Митра се явява в нашите земи не като чисто ирански култ, а във видоизменена и усложнена форма. В епохата на римското владичество той е главно войнишки бог и следи от неговия култ намираме предимно в лагерите на легионите и между военни лица, макар че не липсват негови почитатели измежду гражданските, невоенни среди. Така, Митра е бил почитан от военни в лагерите при Гиген, при Свищов, в Иглице, в Сексанта-Приста и другаде. Проникващата от изток хелиолатрия или слънчева религия, която при Аврелиан станала държавна религия в Рим, оставили отпечатък и върху Митра, който се явява като Сол Инвиктус, като непобедимото слънце, почитано от легионите. Богослужението на Митра представя мистерия, извършвана от специални религиозни дружества. В Долна Мизия са намерени релиефи, изобразяващи двама конника един срещу друг и по средата им женска богиня, отразяващи ориенталско-ирански представи; фигурата на слънчевия бог, бог на светлината и доброто се удвоила, както се забелязва това често у соларните култове, и тоя бог образувал троица с фигурата на великата богиня. В Дунавските плочици с двама конници един срещу друг и една богиня се отразяват две съществени представи: едната характерна за религията на Митра, другата – за религията на женската богиня на Сирия, Мала Азиь и Иран. Култът на тая троица започнал да играе важна роля в религията на дунавските войски успоредно с родствения нему култ на Митра тавроктон (бикоубиец). И това, което го правело особено привлекателен, е бил женският елемент в него, който го омекотил и го направил по-достъпен и за семействата на войниците. Богинята е изобразена и отделно в 6 бронзови плочи, намерени в Разград, и в една сребърна фалера, намерени в Галиче (Оряховско). Това е ориенталката богиня-майка, която под разни имена – Бендида, Артемида, Анантис, Атаргатис – се явява богиня на живота и водата, а рибата е била неин символ. В епохата на религиозния синкретизъм през ІІ в. сл. Хр. разните богини-майки не били различавани строго една от друга, та се слели в едно общо понятие на богиня-майка.

 

·        * * *

 

 

           

Общата тенденция на епохата е била да се смесват разните култове, да се отъждествяват новодошли с туземни божества. Тракийци са правели посвещения на римски и гръко-римски божества, и обратно. В тая епоха, както ни учат археологическите паметници, вече и тракийският конник се явява с много качества и свойства, с много страни и лица. Верующите са се стремили да споменават в своите молитви повече божества, а понякога, за да не забравят и изпуснат някое и по тоя начин да го разсърдят, те са призовавали „всички богове и богини”, служили са си с формулата „дии деекве омнес”. Възникнала представата за  в с и ч к и  богове, за „пантес теой”, представата за един Всебог, Пантеос, която обгръщала в себе си познати и непознати божества и божествени сили и е могла да задоволи всестранно набожното чувство. Пантеистичната тенденция се разпространила особено много през ІІ в. сл. Хр. от времето на Антонините нататък. Пантеистичен характер са носели и източните божества. Изида, например, е била универсална богиня с най-разнообразни божествени качества. На монети от Истрос е изобразено божество, което е представяло съчетание на тракийски конник, Сарапис и Хелиос.

По тоя начин пътят за възприемане на една монотеистично-универсална религиозна концепция в лицето на християнството е бил вече проправен в идеята за един отец-първоизточник на живота и за братството на хората като негови деца. Иисусовото учение, което също дойде от изток, донесе със себе си такива чисти, ясни и високи нравствено-религиозни принципи, че надмина всичко предшествуващо в областта на религиозното дирене. Но то не могло да се задържи дълго на своята висота. С неговото по-широко разпространение, както е съдбата на всички велики религии, то започнало да се подлага на влиянието на местната среда и да се видоизменява.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s