АНТИЧНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – продължение

По тоя начин елинизаторската дейност на Филип Македонски била прекъсната. Във вътрешността на Тракия главен център на гръцка култура си останал Филипопол (Пловдив). На север от Балкана гръцката цивилизация се съсредоточила, както видяхме, в побрежните черноморски градове.

 

·        * * *

 

 

Траките запазили своята самобитна култура. Тя се подложила отчасти на гръцкото и елинистическо влияние, както се вижда от намерените до сега археологически паметници, но и тракийската култура  се отразила върху елинската. Още от дълбока древност траките хвърлили върху гръцка почва семената на буйната и мощна в своята първобитна естественост Дионисиева религия със своето ново за гръцката мисъл индивидуално отношение към божеството и към безсмъртието на душата, и тия семена се разрастнали в своеобразно сложно и плодотворно по своето религиозно-философско съдържание развитие – по-късната гръцка орфика.

Храбри, войнствени и привързани към своята свобода, траките давали як отпор на всички ония, които се опитвали да ги завладеят. Нито скитите, нито македонците, нито келтите успяли да наложат завинаги своята власт над тях. Македонското владичество над траките, което коствало толкова усилия, борби и жертви на Филип, било нетрайно.

 

·        * * *

 

           

Но на тракийската войнственост и жилавост е предстояло да се сблъска с победоносното оръжие на Рим.

В противоположност на гърците, които в своята морска и търговска експанзивност се уморили и изхабили в изтощителна напрегнатост да елинизират света, римляните били преди всичко селски народ и това си останало тяхна характерна черта чак до падането на империята. Чак когато осигурили в свои ръце владението на древна Италия, т.е. на полуострова южно от реката Рубикон, те преминали отвъд морето. Италия била покрита с мрежа от колонии, които противно на гръцките, представяли вътрешни домашни огнища, подчинени на метрополията и поддържани от нея. Отеснен и ограничен от търговската мощ на Картаген, който бил преобладаваща сила в западния дял на Средиземно море. Рим почувствал, че е достигнал до един повратен пункт в своята история. На Рим предстояло да реши дилемата, решението на която било придружено с такава необикновена колебливост в заседанията на сената: да остане ли италианска сила, или да се превърне в световна? След много колебания решението било взето в полза на второто, жребият бил хвърлен безвъзвратно и Рим се заплел веднъж завинаги в световната политика. Постепенно и естествено той приближавал към Балканите. След унищожението на Картаген, Рим се изстъпил на изток като смущаващ фактор в равновесието на тамошните държави. Римската външна политика била систематически враждебна на големите елинистически държави, най-вече на Македония, която била най-близко до Рим и изразявали вай-жилав националистически дух. Но Рим безмилостно си е пробивал път в преследване на своите цели, като изкусно разделял, за да владее, като се налагал за арбитър и върховен съдия и като намалявал все повече и повече значението на елинистическите държави.След като в 167 г. пр. Хр. надвил Персия, последния македонски цар, и наложил своята власт на Македония, Рим поискал да представи работата за невинна, като разделил страната на 4 републики: последните не трябвало да имат нищо общо помежду си, а жителите им не трябвало да търгуват, нито дори да сключват бракове едните с другите.

С учредяване на провинцията Македония, римляните срещнали упорита съпротива от страна на най-силното и непреклонно племе измежду всички тракийски племена – бесите, с които римляните е трябвало да водят упорита борба. Управителят на Македония М. Теренций Варон Лукул проникнал във вътрешността и ги разбил в 72 г. пр. Хр., но бесите не преклонили глава. В 60 г. пр. Хр. Гай Октавий, бащата на първия император, е трябвало да води също така войни с тях. Отношението на Рим към тракийските племена е типичен образец на политиката „разделяй и владей”. Новият управител на Македония Л. Калпурний Пизон, подобно на другите управители, си е служил с преданите на Рим одриси като оръдие против техните съперници бесите. За тая цел той подкупил царя на одрисите Котис, да премахне беския княз Рабокент. В 43 г. пр. Хр. римският пълководец М. Брут с помощта на одриския цар Разкупорис се заловил наново да приведе към покорност неподатливите беси, които не преставали да нахлуват и да грабят. Управителят на Македония М. Лициний Крас преминал Балкана с македонските легиони в 29 г. пр. Хр., за да отблъсне нахлулите през това време германски бастарни, настигнал ги при вливането на Цибрица в Дунава и ги разбил след ожесточен бой, в който вождът на бастарните Делдо паднал убит от ръката на Крас. След като завършил борбите си с бастарните и покорил немирните тракийски племена, които граничели с Македония, Крас отнел от бесите светилището на Дионис в Родопите, което те владеели, и го предал на одрисите, за да ги възнагради за услугите, които последните оказвали на Рим. В замяна на това одрисите били задължени да се грижат под римско покровителство за покорността и на останалите тракийски племена южно от Балкана. Ала в 16 г. пр. Хр. тракийското племе дантелети нахлуло в Македония; бесите също така не останали мирни: те започнали сега продължителни борби със своите съперници одрисите и косвено с Рим, защото одрисите се намирали, както казахме, под покровителството на Рим. В 13 г. пр. Хр. борбата за тракийска независимост се водила с още по-голяма жар от бесите, защото знамето на тая борба било развято от самия жрец на Дионис, на име Вологез, на когото беските борци, както и техните противници одрисите, гледали като на боговдъхновен, като на закриляна от божествена сила личност, та одрисите се разбягали още при първото сражение, а Вологез успял да убие младия Разкупорис, сина на одриския цар Реметалк. Последният пък се видял принуден да избяга в Тракийския Херсонес, който се намирал под римска власт. Вологез тръгнал по стъпките му и опустошил полуострова. Още много усилия и борби е трябвало да положи управителят на Мизия Л. Карпурний Пизон, додето стане господар на Тракия (в 11 г. пр. Хр.). Рим се е спуснал стремглаво към постигане на целите, които новата световна политика му възлагала. Римската република не е могла да бъде пионер на цивилизация, защото навред тя е сложила своята владетелска ръка върху страни с по-стара цивилизация, каквито са били, напр. елинистическите държави на изток. Римската империя, обаче, е трябвало да се справи с трудни задачи. Тя е трябвало да присъедини към своята територия непокорените области, за да направи границата по-естествено и по-леко защитима, та по тоя начин сърцето и средището на целокупността, Италия, да бъде превърната в неуязвимо ядро. Това би могло да се постигне, като се разшири северната граница и се слее с линията Рейн – Дунав, дори с риск да се включат в пределите на римската империя варварски племена и земи, чието владение било съмнително и временно. Защото новите завоевания, направени с тая цел, не били вече земи с древна цивилизация, но такива, които били населени с народи и племена на по-ниско стъпало на развитие. Задачите на всемирната империя налагали тия завоевания, но последните направили сложна и трудна проблемата на цивилизацията вътре в самата империя. Необходимо било да се премахнат от картата на империята тия гнезда на варваризма, като се насочат в тях струите на римската цивилизация. Такова е било гледището на империята, такива задачи и представила нейната световна политика.

Как се е справил Рим с тия задачи, до каква степен е успял в тях, какъв е бил ходът на римската романизация в нашите земи и колко дълбоко е могло последната да пусне корени в тях, с какви жертви и на каква цена е откупил Рим новите балкански завоевания, ще бъде предмет на нашето изложение по-долу. Същевременно ние ще се опитаме да изложим и обратната страна на медала, с други думи, каква ценност е представяла римската цивилизация от тракийско гледище – от гледище на  преклонилите глава тракийски народи, по силата на необходимостта, под ударите на меча; как са реагирали покорените към една, макар и в много отношения благодетелна, но насилствено натрапена цивилизация, поддала ли се е тракийската маса на романизация е, най-сетне, в какво се е изразила културно-историческата отплата на покорените спрямо покорителите.

Следва продължение…

To be continued…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s