Античната цивилизация в България – продължение 2

В императорската епоха територията на римската империя била разделена на няколко големи митнически области, като Испания, Британия и пр., една от които била и областта Илирикум. Последната обемала цялата провинция Долна Мизия, а също така Горна Мизия, Дакия, Реция, Норикум, Далмация и Панония, Горна и Долна, т.е. простирала се е от изворите на Дунав до неговото устие и от Германия до Адриатическо море. Мито се е събирало не само по периферията на цялата тая голяма митническа област, но и по границите на всяка една от провинциите, които съставяли митническата единица Илирикум. Крайдунавските градове като Рациария – Арчар, Алмус – Лом, Ескус – Гиген, Дуросторум – Силистра били митнически станции. Митото се давало в откуп на двама или трима съдружници и чак при император Комод (176 – 192) тая система на даване митото в откуп била заменена с прякото събиране на илирийското мито от страна на държавата, която назначавала свои чиновници-прокуратори. През времето на изброените по-горе управители на Мизия митото в Илирикум, към която област след 46 г. била включена и Дунавската делта, било дадено в откуп на съдружници, които се опитали да пречат на истрияните в упражняване на тяхното право за свободно риболовство по ръкавите на Дунав и в използуване на дървения материал в Дунавските острови, особено в боровите гори на най-важния от тях о-в Певке. С това били застрашени интересите и самото съществуване на истрияните, които до тогава се намирали в хлабави връзки с управителя на Македония и под закрилата на тракийския цар, доколкото последният е бил в състояние да осигури тази закрила, а след това попаднали под закрилата на управителя на Долна Мизия. До тогава те безпрепятствено се ползвали от своето привилегировано положение в делтата на Дунав, което положение добре схващали и първоначалните колонисти от Милет, които основали града при днешното село Каранасуф и го нарекли Истрос по името на самата река, наричана тогава също така Истрос. Затова в 48 г. сл. Хр.  те се обърнали към управителя на Мизия Тулий Гемин, който им потвърдил старите права, но откупвачите на митото, изглежда, че са се уплашили от това потвърждение, та истрияните след няколко години отново се видяли принудени да се обърнат към Флавий Сабин, приемника на Тулий Гемин, който, без да им признае каква да е ююридическа обосновка на техните притежания, обещал все пак да им разреши свободно риболовство на Дунав пред вид тежките условия, в които били изпаднали, ако бъдеха лишени от това право. За по-сигурно, обаче, истрияните поискали още веднъж потвърждение на своите права от Сабин, преди последният да напусне провинцията, както и от неговите приемници Плауций Елиан и Помпоний Пий. Изглежда, че подир това десетки години наред истрияните не били смущавани и спъвани от никого в упражняване на своите стари права, додето при император Траян наново се явил да им пречи един римски откупвач на митото и тоя път не само за риболовството по Дунава, но и по лагуна Халмирис, свързан чрез един ръкав на Дунав. Сега работата дошла до редовни юридически постъпки пред управителя на провинцията Лаберий Максим, резултатът на което бил благоприятен за Истрос и бил отбелязан поради това върху един от поменатите пилиастри. Подобна борба е имал да води и градът Тирас (Акерман) с римските откупвачи на мито и събирачи на данъците през ІІ в. сл. Хр. Тоя град, който до своето включване в провинция Долна Мизия в 56 или 57 г. е бил без съмнение единствен господар на своето пристанище, дори е налагал някога, подобно на Олбия, мито за достъпа до пристанището, не е могъл да попречи на римското финансово управление да постави митничееско бюро в града. Жителите на Тирас запазили във всеки случай за себе си правото на свободен внос и износ. Но и това им е било оспорвано от откупвачите на митото, та те се обърнали към управителя на провинцията към края на Адриановото царуване, а подир Адриан – към самите императори, които винаги са вземали решение в полза на града.

При далновидните грижи и сигурната закрила на римското правителство гръцките черноморски градове, които с готовност се подчинили на римската власт и влезли в състава на римската империя, намерили широк простор за своето развитие и процъфтяване. Но те са били стари градове с висока градска култура и работата на римското правителство в своето отношение към тях се изразявала в това, да не пречи на тяхното свободно развитие. Ала много по-трудна била задачата на Рим по отношение на вътрешността, на просторния тракийски хинтерланд.            Тъкмо тук се проявило творчеството на римските императори.

В урбанизирането на Балканския П-в, т.е., в насаждането и развитието на градки живот в него, както и в другите части на империята, ясно се разграничават два главни периода на развитие. Първият от тях обхваща І и ІІ в. сл. Хр. и се характеризира с творческото развитие и процъфтяване на градската цивилизация. Вторият период се започва от началото на ІІІ в. и завършва с Диоклетиановата реформа, която узаконила и затвърдила назадното развитие и явленията на упадъка, които характеризират ІІІ в.

През І в. сл. Хр. градският живот се е намирал още в зародиш или в детинска фаза на развитие. През ІІ в. урбанизацията е достигнала върховната точка на своето развитие и империята повече от всеки друг път е представлявяла широка федерация на градове, всеки един от които се ползвал със самоуправление, с местен „политически” живот в античния смисъл на думата и със свои икономически и социални проблеми за разрешение. Във градовете е стояло цантралното правителство, което е ръководело работите на държавата – външната политика, военните отношения, държавните финанси. Начело на централното правителство, в което е играл роля и сенатът, е стоял императорът, „първият гражданин” в държавата, от името на когото действали неговите агенти, както гражданските, така и военните. Ролята на сената е била второстепенна в държавата. По форма централното управление още било управление на сената и народа в Рим; но в действителност императорът все повече и повече съсредоточавал в ръцете си всички нишки на управлението, ставал все повече и повече абсолютен монарх, който и допускал ред привилегии на по-висшите класи от римските граждани, от една страна, и самоуправлението, от друга. В действителност градското самоуправление е било почти пълно. Императорската бюрокрация твърде рядко се е намесвала в местните работи на градовете. Тя се е занимавала почти изключително със събиране на данъците (най-вече чрез градовете), с управление на императорските имения (домени) и с част от съдопроизводството. Централното управление не е било нито избирано, нито контролирано от съставните части на империята, както е в съвременните държави от същия тип. Римското централно управление, наследие от онова време, когато то се е изразявало в управлението на един единствен град, е имало за своя задача да надзирава и насочва самоуправлението на градовете, а не за да бъде надзиравано и насочвано от тях. Римската империя през втория век е представлявала любопитно съединение на самоуправляващи се градове и една почти абсолютна монархия, сложена върху съвкупността от тия градове, при което монархът се е считал за главен магистрат на управляващия град Рим. Затова и литературните свидетелства за римската империя се отнасят почти изключително до града Рим и до дейността на централното управление. Но самите градове  чрез многобройни гръцки и латински надписи говорят твърде много и с големи подробности за своя живот и уредби, та сравнително не е мъчно да се възстанови последната в главните й черти. И монетите, сечени от градовете и намерени в големи количества, ни дават първостепенни сведения върху важни страни на техния политически, религиозен и икономически живот. Тия извори са ни разкрили муниципалната уредба на градовете, техните доходи и разходи, техните богатства и източниците на тия богатства, техните религиозни вярвания, забавления и умствени интереси, а там, дето са правени археологически разкопки (у нас отчасти при с. Никюп), открива ни се и външният им вид, техните стени, местата на техните водопроводи, бани, портици, улици, театър, форум и пр.

 

Следва продължение…

To be continued…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s