Антична цивилизация – продължение 3

Римската цивилизация е била по самата си същност чисто градска цивилизация. Малко е да се каже, че нейното творчество се е изразило в  с ъ з д а в а н е  на градове. Нещо повече. Дори без да иска, тя творила градове; раждала ги е тъй естествено, както истинският художник без мъка и естествено твори своите художествени произведения. Типичният пример за същината на тая цивилизация и за характера на нейното творчество представляват канабните селища, които са чисто римско произведение и не се срещат в никоя друга цивилизация на общочовешката история. Най-характерното е, че те не са създадени от съзнателната воля на императорите, напр., нито чрез съзнателно и целесъобразно изпращане на колонисти със задача да образуват ново селище. Не. Те са безсъзнателна творба на самите легиони, т.е. на военните единици, които по своите цели, по своята същност и по своето устройство са диаметрално противоположни на градовете и на тяхната уредба. И ето дори легионите, без да искат, са оставяли след себе си цивилни поселения, зародиши на бъдещи градове. Около постоянните лагери на легионите са построявали своите бараки различни дребни търговци и продавачи, които са обслужвали войниците със своите стоки. Там са се поселвали и разни играчи и фокусници, а също така и жени, с които войниците се забавлявали през свободното си време. Както самите леки постройки, така и образуваното от тях импровизирано селище, се наричали canabae. И след като легионът е бивал преместван на друго място, образуваното по тоя начин селище продължавало да съществува и да се развива, като в него се поселвали и уволнените войници, ветераните, които влизали в законен брак със своите конкубинки, след като добиели чрез императорски уволнителен документ (диплома) civitas (римско гражданско право) и connubium (право за встъпване в законен брак). Легионът можел да замине било на постоянен лагер в друго място, било на някой фронт, в далечен край, дето му е предстояло да води кръвопролитни сражения, в които е могло да бъдат убити повечето от войниците и легионът поради разреденост да се разформира или да се съедини с друг такъв; но канабното селище оставало на старото място като живо свидетелство за някогашния живот на легиона там. Канабите не били градове в пълния смисъл на думата; те ставали такива тепърва, когато придобивали с императорско благоволение римско гражданско право и били възвеждани в степен на град (на муниципия или колония). Това е било важен и тържествен момент в живота на едно канабно селище, ознаменуван с паметник, на който тържествен надпис е разказвал на потомството за това важно събитие. За да бъде издигнато в град, канабното селище е трябвало да се постарае да даде достатъчно признаци за преуспяване и развитие, а самите римски императори били готови да излеят своето благоволение върху тези ядра на бъдещ градски живот. И от времето на Траян нататък всички канабни селища получили градско право, т.е. били обърнати в муниципии или колонии. Типичен пример за развитието на едно канабно селище в град представлява Дуросторум-Силистра, т.е. лагерното селище на ХІ Клавдиев легион. Император Адриан, който преди да стане император се е наричал П. Елий Адриан, дарил на Дуросторските канаби почетната титла Aeliae: Елиени канаби на ХІ Клавдиев легион. Дуросторум, като укрепен крайдунавски пункт, седалище на легион, важна митническа станция и оживено, бързо развиващо се поселение, привлякъл вниманието на Адриан, който виждал в него достатъчно надеждни основания да го награди с особено отличие, и това той направил, като му дал почетната титла Aeliae, подобно на същински град, на муниципия, макар че Дуросторум все още продължавал да бъде просто едно лагерно селище. От първата година на император Марк Аврелий ние притежаваме един важен за историята на Дуросторум надпис, от който се вижда, че в Дуросторските канаби се поселили уволнените от Марк Аврелий ветерани на ХІ Клавдиев легион, а малко по-късно, пак от император Марк Аврелий, канабното селище при Дуросторум било издигнато в степен на муниципия и е назовано в един важен надпис от Силистра като Муниципиум Аурелиум Дуросторум заедно с магистратите на новата муниципия – дуумвирите, едините и квесторите.

Римските императори и съзнателно са насаждали градския живот във вътрешността на Мизия, Тракия и Македония. Тук те създали редица нови градоне – ядра на цивилизация. През І в. сл. Хр. император Клавдий основал града Апри при дн. Айнарджик (ю-з. от Родосто), наречен по името на императора Colonia Cluaudia Aprensis, а при с. Якъзлий до Мандренското блато (Бургаско) Веспасиан основал града Деултум или Девелт (Colonia Flavia Pacis Deultensium). Най-много е направил за насаждането на градски живот в нашите земи император Траян и след него приемникът му Адриан. Траян се явява истински творец в това отношение. Той не само дал градско право на по-стари общини: Сердика (София), Пауталия (Кюстендил), Никопол при Места (до Неврокоп), Топир при устието на Места и Анхиало, а две канабни селища – Рациария (Арчар) и Ескус (Гиген) – преустроил като римски колонии, но създал и нови градове: Августа Траяна (Стара Загора) при по-старото тракийско селище Берое, Плотинопол (при дн. Димотика), наречен по името на Траяновата жена Плотина, Траянопол при с. Ладжа-Кьой до Деде-Агач, Никопол на Янтра при с. Никюп, Марцианопол при Девня, Ремесиана при дн. Бела-паланка (между Пирот и Ниш) и Улпиана (при дн. Липлина) на Косово поле.

Създадените в нашите земи градове от римските императори се наричали муниципии или колонии. Съдържанието на думата муниципия постепенно се развивало, докато след Септимий Север думата муниципиум означавала всички видове римски градове. Тоя тъкмо император дал, както на италийските, така и на провинциалните градове пълно римско градско право и по този начин ги поставил на едно равнище в това отношение. Уредбата на колониите била еднаква с тая на муниципиите, но колониите се ползвали с по-добро положение, отколкото муниципиите: на колониите били дадени извънредни привилегии, като освобождаване от поземлен и поглавен данък и др. Както в муниципиите, така и в колониите висшите магистрати, които се избирали ежегодно, се наричали дуумвири и могли да упражняват известно съдопроизводство, имали върховния надзор над финансите, а тия, които произвеждали ценз, т.е. определяли главно имотното състояние на жителите всеки пет години, се наричали квинквенали (петгодишни); с помощта на подведомствена тям полиция дуумвирите бдели още за обществения ред и спокойствие, като в случай на нужда, по решение на общинския съвет, имали право да свикват и гражданите под оръжие. Техни помощници били двама едили, които се грижели за пазарите, пътищата и обществените игри и за навременното снабдяване града с евтино жито. А квесторите завеждали общинската каса. Съвещателната власт в градовете се намирала в ръцете на един съвет – градски съвет, който обикновено броял 100 члена,наречени декуриони (общински съветници). Той могъл да се произнася по въпроси от финансов характер, издавал решения (декрети) задължителни за всички граждани и бил апелативна инстанция при определяне размера на глобите, които магистратите налагали. Председатели на тоя съвет, както и на градското народно събрание, били дуумвирите. Градът имал своя територия и всички разположени в нея села образували с града цялостна политическа и стопанска единица. Селата в градската територия били поставяни под управлението и съдопроизводството на градските чиновници. Към града Филипополис (Пловдив), например, както се учим от един надпис, принадлежали 17 села. Квинквенал се наричал още и избраният от всички села в дадена територия представител на последната, задачата на който, предполага се, стояла също така във връзка с разпределяне данъци и повинности в селата.

Въпреки различията си по големина, число на населението, богатство, по своето политическо и социално значение, всички градове на империята имали тая обща черта, че се напрягали и надпреварвали да създадат най-големия възможен конфорт за своите жители; те приличали на сегашните модерни западноевропейски градове.

Почти всички градове на империята, в това число и римските градове в нашите земи, били снабдени с научна система за дренаж, с изобилна вода дори в най-горните етажи, имали са най-изкусно построени аквадуци (водопроводи), добре павирани улици и площади, покрити портици край улиците като подслон за пешеходците против жега и дъжд, хигиенични и просторни пазари – особено рибни и месни пазари, с изобилна вода, широки и хубави бани в различните части на града, които давали възможност на всеки гражданин да си прави своята ежедневна баня почти безплатно, пространни и добре наредени заведения за спорт и физически упражнения – гимназии и палестри. За общественото богослужение е имало великолепни храмове или олтари и дълги редици хубави надгробни паметници край пътищата вън от градските порти. Големи, хубави обществени здания украсявали градовете: курията (място  за заседание на местния сенат), здания за магистратите, здания за официалните колегии и за извършване на гласоподаването, базилики за съдиите и т.н. Други били определени за обществени развлечения и възпитание: театри, циркуси и стадиуми (за конни състезания и надбягвания), амфитеатри, обществени библиотеки, аудитории за декламации или за публични четения и картинни галерии. Частните къщи били достатъчно широки и снабдени с модерни удобства, като напр., частни бани, шадравани, хубави каменни стълби за към горните етажи и др.

У нас градът Nicopolis ad Istrum (при с. Никюп) със своите развалини и днес още прави дълбоко впечатление на зрителя, та с право е наречен български Помпей. Трябва наистина да се съжалява, че започнатите преди около 40 години разкопки са били прекъснати, и днес, поради липса на средства, не могат да се продължат. Трябва да се съжалява също така, че пак поради липса на средства не са предприети обстойни археологически проучвания и на други места у нас, дето се намират стари селища, изгаснали огнища на древна цивилизация, тъй блестяща и тъй богата, с интерес, както за нас, така и за целия учен свят. Дълбоко трябва да се съжалява, че с мъка се срещат у нас богати родолюбци, та щедро да се притекат на помощ на нашите учени, които стоят с вързани ръце. Защото истинското родолюбие се състои само в самоотвержените усилия за културното повдигане на страната, в искрените, благородните и сдружени усилия да принесем и ние своя скромен дял пред олтара на човечеството.

Великолепният блясък на градовете се дължал повечето на щедростта на по-висшите класи в града. Текущите разходи на града се покривали, разбира се, с редовен доход, образуван от различните данъци, които били събирани, както от градските жители, така и от причисленото към градовете население.

 

Следва продължение…

To be continued…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s