Един римски град… – Никополис ад Иструм

 

 

                      Е Д И Н   Р И М С К И   Г Р А Д   В   Б Ъ Л Г А Р И Я

 

                                 Н И К О П О Л И С   А Д   И С Т Р У М

 

 

                                               

             От  Д-Р  И В А Н  В Е Л К О В

 

 

 

Кървави и страшни борби почва Рим в началото на втория век след Христа. Един път завинаги римското могъщество трябвало да има здрави и естествени граници за своята световна империя. Западът бил усмирен, в Египет и Мала Азия отдавна се разхождали римски легиони;  оставал североизтокът, дето пристигали и напирали все нови племена.

Към средата на І век Тракия била покорена, Рим се добрал бавно, но сигурно до Балкана – старият Хемус, обиталище на бурите и стихиите. Сега ги блазнил вече Дунав. Още Август замислял да направи тази широка река граница на империята, но различни обстоятелства попречили на това. Сега, когато на престола се качил големият пълководец и велик държавник  Т р а я н , това отдавна замислено дело трябвало да се свърши. Трябвало да се сразят и подчинят племената, населяващи страната оттатък Дунава. 101-та година, пролетта, е начало на страшни и кървави борби.

Император Траян минава Дунав по два моста на лодки под Viminacium, днешният Косталац, и се отправя срещу столицата на даките, Сармицигетуза. Водачът на даките Децебал храбро се брани и само с упорити борби си пробиват римляните път към вътрешността на страната. Ранените в тези битки са толкоз много – пише хронистът, че императорът сам предлага собствения си  гардероб на лекарите. Но победата била сигурна. Крепост след крепост падат в ръцете на Траян. Набързо построеният як каменен мост при Дробета, днешният Турну-Северин, от знаменития на времето архитект Аполодор от Дамаск, осигурил връзката между земите от двете страни на Дунава. Този мост след двадесет години по заповед на Адриан, по незнайни причини, бил съборен.

Но всичко съвсем не било така леко свършено. Даките все още се вълнували. Траян скоро разбрал, че е извършил половин работа, и три години след първите победи, към 105 година, оттатък Дунава  почват нови войни. На Децебал не оставало нищо друго освен – отчаяна борба. Даките сега били сами и изоставени от всичките си съюзници. След нови упорити борби Траян влиза за втори път като победител в столицата на даките. Децебал, не виждайки никакъв изход, се набол сам на собствения си меч. Този път Траян туря край на всичко. Наистина, Траяновият Рим не бил вече този от времето на Анибал, но все било още твърде опасно и страшно да победиш римляните.

Траяновата колона, 33 метра висока, изпъстрена със 155 сцени от дакийските войни, издигната на форума в Рим, и днес напомня живо за онези изтребителни и жестоки борби.

За спомен на тези именно победи, вероятно след първата война, към 102-та година, Траян основал град на Росица, град на победата – N i c o p o l i s   a d  I s t r u m    Никопол към Дунава. Тази именно прибавка ad Istrum е заблуждавала до преди петдесет гидини учените и те са търсили града на самия Дунав, и мнозина са го смесвали с днешния Никопол. Но знае се, че последният град е основан през 629 година от византийския  император Иракли след победата над други племена. В тогавашната обширна римска империя хората не са знаели къде са Янтра и Росица. Трябвало е някое по-голямо географско понятие, което е било вече достатъчно познато на света. Какво по-познато име от Дунава. Така бил наречен и другият град на победата Nicopolis ad Nestum до Неврокоп. Реката Nestus е била твърде популярна с  разпространените легенди за Орфей.

Но не току-така случайно Траян е избрал това пусто място над Росица, за да изгради град и крепост. Политиката на Рим ни е много добре позната. Всяка стъпка трябвало да бъде осигурена. Трябвало да се държат в покорност победените племена. Новият град трябвало да бъде близко и до планината, населена от войнствени и свободолюбиви тракийци. Nicopolis е без съмнение един от градовете на едно от онези териториални деления, които се наричат  с т р а т е г и и, и за които не знаем точно нито числото, нито характера им.

            И в това отношение положението на новата колония било превъзходно избрано: близо на север е лежал Novae, сегашният Свищов, лагер на І италийски легион, напред към юг могло да се наблюдават и трите планински прохода през Балкана – Твърдишкият, Шипченският и Русалийският, а тук, при вливането на Янтра и Росица, в средата на тази малка плодородна долинка, се събирали, както сега, пътищата от най-далечните римски културни центрове на провинцията – Novae, Oescus при Гиген, Melta при Ловеч, Philippopolis, Hadrianopolis, Cabyle при Ямбол, Marcianopolis при Девин. Това изгодно положение въздигнало града и той скоро станал голям  ц е н т ъ р  н а   р и м с к а т а   к у л т у р а, отдето тази култура пък се промъква и разнася в по-отдалечените и отстранени   места на Долна Мизия

            Траян умрял скоро след основаването на града – 117 година, и нямал достатъчно време да го организира. Това извършил неговият наследник Адриан (117 – 158 г.). Едновековният мир, който зацарил скоро след   тези войни по цялата римска империя, дал време да се развие, да се разрастне града и да стане един от най-важните пунктове в областта на Долна Мизия, макар и административно да принадлежал към Тракия. Това могат да ни докажат най-вече развалините, които лежат повалени сега в града и които почти всички принадлежат на втория и третия век сл. Христа.

Но този разцвет не траял дълго. Скоро след смъртта на Септимий Север (211 г.) всичко пропада. Причините на това са бързите и опустошителни набези на готите. Към 246 г. ние виждаме да се крие тук наместникът на Долна Мизия – Требониан Гал, докато готите минават през неговите яки стени за Тракия и Македония, но по-късно те се връщат, превземат града и го  разрушават. След тази дата Nicopolis ad Istrum  виждаме още център на сражения, а към 270 год., той излиза от историята на войните с варварите. Наистина, римският историк Амиан Марцелин го нарича в ІV век един от четирите големи градове на Мизия, но това ще да е сигурно само поради неговата минала слава, защото Notitia dignitatum в началото на V век не го споменава в списъка на гарнизоните. При все това през 458 год. той е епископско седалище, а през 518 год. тук намираме и втори епископ  Аманций. Йорданес в 551 год. не говори вече за Nicopolis, но за неговата околност, и го описва с тъжни думи.

Юстиниан (527 – 565 г.) се опитва още един път да запази Дунава за граница на римската империя, напряга всички сили, развива неимоверна мощ, подновява всички развалени крепости от варварите, подновява и Nicopolis, но всичко било напразно. Той никога не може вече да се въздигне, и никога не се и въздигнал вече.

Споменават го още Теофилакт и Иероклес, но след тази дата не чуваме нищо положително за града. И да чуваме нещо за Nicopolis, то се отнася вече за днешния Никопол. В онези дни Nicopolis ad Istrum бил вече мъртъв град. Днес ни спомня за този град само близкото на север село Никюп, запазило името, пък и много от неговите паметници, вградени в новите постройки.

Минават се векове и към 1469 год. слушаме за града още един път, и то във връзка с пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново обратно за Рилския манастир. Шествието тогава тръгнало по Янтра и се упътило към близкия град Никопол. Преди това монасите, които носили ковчега с мощите, трябвало да минат р. Росита, сега Росица;  тя била пълноводна, та ги изплашила много, но като се помолили на Бога, минали я безвредно. Било привечер. Когато се приближили вече до града, те били посрещнати от един благочестив велможа, жупана Богдан, и от други боляри. После всички заедно влезли в града и се спрели в дворците на Богдан. Мощите положили в домашната църква на жупана. На другия ден, на утрото, се стекъл целият народ и болярите изпратили светеца дори до Осъм..Но едно   е само чудно. При водените разкопки не са намерени никакви останки нито от византийско, нито от българско време.

Следва продължение…

To be continued…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s