Един римски град… – Никополис ад Иструм – продължение 3

Тук ще трябва да се споменават още няколко типа на божества, които заслужават това, поради тяхната рядкост и защото отчасти водят началото си от знаменити художествени произведения. В този кръг принадлежи образът на  Х е р м е с,  десният крак поставил на едно възвишение, дясната ръка сложена на колене и почива. Хермес прав се среща също често и то често с петел до краката, а един път и с овен. От  Д е м е т р а , тази богиня на житните поля, закрилница на житата, освен обикновените изображения, имаме едно особено, представящо змия, която се изкачва по факлата на Деметра, както в монетите на няколко тракийски градове и в един релиеф от Филипопол. Този Асклепиев атрибут ни представя тук Деметра като лечебно божество.

Тук е изибразен още  Х е р а к ъ л , заедно с много от неговите дела и, което е много рядко, представена е борбата с хидрата.

Докато, като изключим изображенията на градовете, можем за много типове да правим различни предположения, защо се явяват в монетите на Никополис, имаме и такива изображения, чието локално значение лежи вън от всяко съмнение. Преди всичко това са изображенията на  Н и к е,  Х е м у с  и  р е ч н и т е  б о г о в е. Образът на Нике се среща по монетите от времето на императорите навсякъде, но в Никополис той заема едно много голямо място, нещо, което може да се обясни с името на града;  за един град, който се казва Никополис, град на победата, Нике е божество – епоним и затова нейният образ се предпочита, както да кажем образът на Херакъл в Хераклея. Сигурно богинята е имала някъде в града статуя и това  нещо се е отразило и в монетите. Обикновеният тип е – Нике се подкрепя до една колона, но се срещат и други най-различни положения.

Близостта до Хемус е довела до изобразяването и на планинския бог Хемус. Този тип представлявал отначало съвсем нов сюжет и било намерено за нужно да се прибави обяснителен надпис  AIMOC. В по-сетнешните монети, към времето на Елагабъл, този тип бил вече добре известен и прибавката на надписа станала излишна и изоставена. Хемус се представя като полулегнал юноша, наметнат само с една мантия през лявото рамо и коленете, обут в ниски ловджийски обуща, седнал на една скала, обърнат наляво, а главата му гледа надясно.  Дясната му ръка е положена на главата, а лявата държи ловджийско копие, пред скалата се вижда мечка. Зад скалата стърчи дърво. На друго място мечката пред скалата скача, за да стигне елена, който се подава зад дървото. Хемус и Родопа били брат и сестра, които твърде много се обичали. От любов Хемус наричал сестра си Хера, а пък тя него Зевс. Боговете разгневени от това безбожие ги превърнали на планини: братът бил променен на Хемус, а сестра му на Родопите. Тази метаморфоза разказва и Овидий. Според друго едно предание Хемус бил син на Бореас и нимфата Оритиа, и царувал в Тракия; от Родопа, дъщерята на Стримос (Струма), му се родил Хеброс.

На монетите на Никополис бил представен и речен бог, брадат, с голи гърди, облечен в мантия, полулегнал, с лявата ръка държи тръстика и се опира на една урна, из която се излива вода. Дясната ръка полага на ладията. Дали речният бог представя Истрос (Дунав) или Росица, на която бил разположен Никополис, не може да се каже с  положителност. Монети с речен бог, брадат, се явяват само при Север и Гордиан, когато пък при Макрин (217 – 218 г.) и неговия син Диадумениан имаме изобразен речен бог без брада. Смесени типове се срещат само при Елагабъл (218 – 222). Дали това е правено с някакво намерение и в смисъл, брадатият мъж да представя Дунава, а другите – малките реки, е неизвестно.

От локално значение са за възобновяване на някои  о б щ е с т в е н и  п о с т р о й к и  и играят роля и изображенията по монетите. За храмове вече стана дума. Градски порти са изобразени на монетите от Диадумениан, Елагабъл и Гордиан; един особен повод за такова изображение не може да се приведе. Някъде по постройките и портите се издигат и статуи, но те са толкоз миниатюрни, че не се познават. Така, в една монета на Диадумениан е представена портата на града затворена, от двете й страни кули, назъбени на горния край. Трета кула се издаги всред съединителната стена над вратите. При Елагабъл градската врата е отворена, с по една кула от двете страни, кулите са без зъбци. При Гордиан кулите са с островръх покрив. Съединителната стена между двете кули е снабдена със зъбци за защита. Такива покриви на кулите се срещат повече в северните области на римската империя, дето атмосферните влияния са налагали това.

Върху една монета пък от Септимий Север е представена една правоъгълна основа, към която се възлиза по четири стъпала. Там се издига една двуетажна колонада; двете крайни крила, които се издават навън, имат по четири колони на лице. Зад нея се вижда друга сграда с колони, с равна стряха. Втората колонада трябва да си представим перспективно зад първата, а така също и третата сграда. Твърде вероятно е, че една от тези колонади ще да е онзи перипатос, който се споменава в надписа от времето на Комод (180 – 192 г.). В надписа, датиран от 184 /5 година четем, че тогава Никополис построил една обществена сграда с колони или портик, наречена перипатос, обиколена може би с градина или парк.

Дали между  з а б е л е ж и т е л н о с т и т е  на града трябва да се смята тропеума (победен знак), който се явява на различни монети, не може да се каже с положителност. В тракомизийската област такива типове са редки. Освен това в Никополис тропеума се среща по-често в свръзка с други фигури и трябва да се предположи, че той тук има локално значение.Типът монети с трофея се явява за първи път при императора Септимий Север. Върху една монета тропеума е във връзка с интересното изображение на императора в колесница, теглена от четири коня, пред която крачи войник със знамената. Дали при императора стои Нике (победата) е несигурно. Тук не се касае за никакво триумфално шествие, а трябва да е изобразено някакво местно тържество. Ние знаем, че Септимий Север, при завръщането си от партските войни в 202 или 204 год., в онова време, когато управител на провинция Долна Мизия бил Аврелий Гал, посетил мизийските и панонски легиони. По този случай императорът трябва да е бил и в Никополис и тогава ще да са били отсечени горните монети. В такъв случай изобразеното в монетата зад императора трябва да се мисли, че е на заден план, че е един тропеум или особен паметник, издигнат в чест на неговите победи и че Септимий Север минава край него. Трофеят, изобразен тук, се състои от шлем, броня, два щита и четири копия; те са закрепени на дървен пън с едно напречно дърво във форма на кръст. От двете страни на трофея стоят двама пленници.

Ликовете на императорите се изобразяват и при други случаи. Важни събития, които имат отношение към императора, намират често място и върху монетите на Никополис. Такива типове монети са : бракът на Каракал (211 – 217 г.) и Плаутила, помирението (Concordia) на Каракал и Гет при назначението на последния за август, бракът на Гордиан и Транквилиана. В този кръг принадлежат и монетите ог времето, когато Каракал бива назначен за съуправител; надписът на тях означава един поздрав, едно благопожелание към императора от страна на града Никополис.

Като всеки добре благоустроен римски град бил той даже и в пустинята, Никополис е бил добре канализиран (сводести  к а н а л и ,  градени с тухли, 1,20 м високи, 0,73 м широки) бил снабден и с изобилна  и з в о р н а   в о д а . Всеки пътник ще зърне още отдалеч грамадни развалини западно от града, които някога Каниц бе взел за крепостна врата. Но това е главният резервоар със стени, запазени до 7 м височина, градени с камъни и хоросан, смесен с едри керемиди. Резервоарът е с размери 10Х8 м със стени дебели до 2 метра. Целият под е бил затлан с дебели камъни, а в южната стена се виждат два канала, разположени на различна височина за почистване на водата. Пътят на водопровода може да се проследи още на няколко стотин метра на запад, а после завива на юг, за да достигне до с. Мусина, 4 часа западно от Никюп.

Различни са формите на  г р о б о в е т е  при римляните, различни са погребалните обреди и лежащите в тях възгледи. Едни държали пепелта на починалия да се скъта в недрата на земята, други – да се съхрани в монументални паметници. Трети пък искали останките на покойника да бъдат достъпни за жертвоприношения и там наблизо да бъдат по-сетне прибрани останките и на останалите членове на семейството. Затова се издигат олтари, храмове, триумфални арки, ниши и най-различни саркофази, надгробни плочи и паметници. Обикновената форма на надгробните паметници в Никополис се среща твърде рядко другаде: това е четиристранна подставка с профилуван цокъл и корниз, а отгоре осмостенна пирамида. На северозапад и североизток се редят и цял ред могили. Това ще да е друга част от некропола на някогашния славен и блестящ град на победата. Както не е разкопан още Никополис, така и никой не е нарушил още спокойствието на покойниците тук. Случайно селяни разравят и разкопават отделни могили, попаднали в нивите им, и тогава научаваме понякога за някой починал от онези времена. “На подземните богове, така почва посвещението върху един паметник, а после продължава:: на Аскъл, по-младият син на Хрестос, който живя две години, издигна този паменик баща му Хрестос”. На друго място: Хераклиан и Валерия, на роднината Асклепиад, който живял 50 години, издигнали този паметник. 

Следва продължение…
To be continued…
About these ads

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s