Тамерлан и Баязид – продължение

         До война, обаче, не се стигнало. В това време Баязид умрял (8 март 1403 г.). 180px-Amir_Temur Тамерлан се задоволил само да възстанови властта на свалените от Баязид емири в Мала Азия и побързал да се върне в Самарканд, за да се приготви за поход в Китай, но умрял наскоро (19 февруари 1405 г.). Коалицията се разпаднала, а срещу Сюлейман се дигнали някои от балканските владетели, турски васали. Пръв между тях бил Стефан Лазаревич. След поражението на Баязид той и другите сръбски бежанци били прекарани на генуезки галери в Цариград и били посрещнати добре от регента и от императрицата, които дали на Стефан високата титла деспот. Между сръбските князе в това време избухнал конфликт. Стефан подозрял, че племенникът му Георги Бранкович може да му отнеме властта и с подкрепа на императрицата го арестувал. Георги успял да избяга при Сюлейман и заедно с него причакали на Косово поле връщащите се от Цариград братя Стефан и Вук. В завързалия се бой Лазаревичи победили и към тях минал кесар Углеша (21 ноември 1402). stephen_lazarevic Стефан след това затвърдил властта си с подкрепата на унгарския крал Сигизмунд. Той му се признал за васал, в замяна на което Сигизмунд му дал Белград за столица, отстъпил му цялата област Мачва и го наградил с много и ценни имоти в Унгария. Тъй засилен, Стефан успял да завърши войната със Сюлейман и Бранкович с почетен мир. В това време излязъл срещу Сюлейман и влашкият войвода Мирчо, който заел наново Силистра. Дигнали въстание и българите, начело с двамата братовчеди Фружин, синът на Иван Шишман и Константин (цар Константин ІІ Асен 1397-1422), синът на Срацимир (около 1405 г.). Както казва Константин Костенечки, който единствен дава сведение по това, те повдигнали "българските градове" ("еще же и гради бльгарсции") по долината на Тимок  и в околностите на Пирот ("на Темьско"), но там бързо пристигнал Сюлейман и потушил въстанието. Това е последният опит на потомци на българския царски род да вдигнат глави против турското иго; този опит бил провален и неговите водители намерили спасение, Константин при Стефан Лазаревич, а Фружин, при унгарския крал. Направил опит за въстание и най-мощният от албанските местни владетели Иван Кастриот. Неговите владения се намирали около град Корча и в част от Дебърския окръг. Той разполагал с 2000 конника и се считал гражданин на Венеция и Дубровник. Изоставен, обаче, сам на себе си, той бил принуден да признае властта на султана, който го оставил да управлява земите си, но за гаранция трябвало да прати и четиримата си синове за заложници в султанския дворец; там, според едни, тримата братя били отровени, а останал жив само най-малкият,Skanderbeg_sculpture известният после Скендер-бег (Георги Кастриот);според други и четиримата приели мохамеданството. Не удържал положението си и Стефан Лазаревич. Срещу него се надигнал брат му Вук, когато умряла майка им Милица. Той поискал короните на сръбските князе и Сюлейман, за да раздуха враждата помежду им, го подкрепил. Като не намерил помощ и от своя сюзерен Сигизмунд, Стефан бил принуден да отстъпи. Вук получил южна Сърбия и се признал за васал на Сюлейман.

Следва продължение…

Снимки: горе – паметрик на Тимур в Узбекистан

             в средата – Стефан Лазаревич

             долу – Скендер-бег

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s