Появила съм се на белия свят преди малко повече от 50 години. Честно казано, не помня кога е било и как точно е станало. Добре, че моята майка Димитрийка (казваха й Дида) и баща ми Николай (той беше офицер от Българската армия) са ми казвали, че иначе и до днес нямаше да зная. Интересно, но нямам много спомени от най-ранното си детство, освен това, че много боледувах. По тази причина не ме пратиха в детска градина или занималня за разлика от по-големия ми брат, който е посещавал немска забавачка (да не си помислите, че е научил немски език там?). Когато не бях болна от ангина ставаше весело. Водеха ни на гости, на ресторант, на концерти, на цирк, на кино, в градинки и паркове, а най-любимите ни разходки бяха до зоологическата градина. Тя се намираше в центъра на моя роден град София (зад паметника на Съветската армия). С брат ми Иван ( той е кръстен на бащата на майка ни, а аз на една руска песничка, популярна по онова време „Ой, Светлана, Светлячок“) най-много седяхме пред клетките на маймуните ( изучавахме отблизо „братовчедите“ си). Падаше голям смях. Един път бяха докарали шимпанзета и, разбира се, най-големи тълпи от посетители имаше пред техните клетки. Ще ви разкажа следната случка: някой от тълпата хвърли в клетката на шимпанзето незагасен фас от цигара. То помисли, че е нещо за ядене и веднага го грабна, но се опари и много се ядоса. Започна да скача насам-натам из клетката. По едно време отиде отново до фаса и започна да го търкаля с пръстите на ръцете си. Цигарата все още гореше. Тогава шимпанзето клекна, изпика се (пардон за думата, но уринира ми звучи доста префърцунено) върху фаса (той изсъска) и накрая победоносно седна отгоре му. Тълпата се заливаше от смях. А ние се чудехме как му дойде на ума на това животно? Доколкото си спомням след този случай престанахме да ходим в зоопарка.
И така, оттогава имаме следната сентенция: „Може малко акъл да имаш в главата си, но по-важното е – навреме да ти дойде“
На снимките:
в ръцете на баща ми – моя милост, до него – брат ми и майка ми. Току-що са ме изписали от родилния дом.
това съм аз на няколко дена.