Накратко за Лев Николаевич

Blog Entry

        Може би всеки е чувал за Лев Николаевич Толстой или поне е прочел едно от прекрасните му произведения: „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“, „Кройцерова соната“, „Хаджи Мурат“, „Отец Сергий“… Няма да разказвам биографията му, защото самият писател е написал автобиографичните романи „Детство“, „Юношество“, „Младост“. Едва ли бих могла да разкажа нещо по-интересно от него.

         Има благородническа титла – граф, но открито се е противопоставил на крепостното право и самият той освобождава крепостните си работници. Отказал се е от частната си собственост върху земята и имението си, от авторските си права и работи земеделски труд.

         Женен бил за София Андреевна Берс и тя му родила 13 деца. (Съвременните жени се задоволяват с раждането на 1-2).

         Философ, есеист, публицист, той е и пацифист. Заради различните си възгледи бива отлъчен от руската църква. Това е причина религиозно-социалните му произведения да се печатат в Англия и Швейцария, заради забрана в Русия. Създател е на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото с насилие. Бил е вегетарианец и въздържател, признат е за един от най-великите писатели на всички времена.

         По-малко известно е, че е писал също така приказки, басни, разкази. Искам да ви представя само 2 кратки нещица от великия писател граф Лев Николаевич Толстой.

УЧЕНИЯТ СИН

Басня

         Един син пристигнал от града при баща си в село. Баща му рекъл:

        – Сега е коситба, вземи греблото и ела да ми помогнеш.

         А на сина не му се работело и казал:

         – Аз съм учил науки и съм забравил всички селски думи; какво е това гребло?

         Но щом тръгнал по двора, настъпил греблото и то го чукнало по челото. Тогава си спомнил какво е гребло, уловил се за челото и казал: „Кой ли глупак е хвърлил тук греблото?“

Т О В А Р

Басня

Вървели двама души по пътя  и носили всеки своя товар. Единият носил товара си, без да го снема из целия път, а другият все се спирал, снемал товара и сядал да си почива. Но той трябвало всеки път да вдига отново товара и да го качва на раменете си. Така че тоя, който снемал товара си, се изморил повече от оня, който го носил, без да го снема.

Л. Н. Толстой

СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ

в четиринадесет тома

„Народна култура“, София, 1957

От Svetlana N. Bakalova Публикувано в Проза

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.