ВИЗАНТИЯ

Византия в това време не могла да получи помощ от никъде. След битката при Варна тя изгубила подкрепата на Унгария, поради своята пасивност. Не можела да разчита на помощ и от Венеция и Генуа, макар че и двете богати републики имали големи търговски интереси там; тях те можели да запазят много по-добре в една слаба Византия, отколкото при силна Турция, но съперничеството помежду им ги заставяло всяка поотделно, imagesбидейки добре с Византия, да не скъсва връзки и с Турция. Те желаели да подкрепят Византия, но желанията им се разбивали пред страха от отмъщение на силна Турция, с която ги свързвали също тъй големи интереси. За подкрепа на който да било от изпадналите под васалство на султана балкански владетели не можело и дума да става- Разчитали единствено на папата, но и неговата подкрепа била несигурна, защото Флорентинската уния от 1439 г. предизвикала голямо недовоство в народа. В Цариград пламнала силна борба между униати и православни и се пренесла и в другите селища. Голямото мнозинство от народа било против унията и държало страната на ревнителите на православието. То нападало силно “азимитите”, т.е. безквасниците, наречени така, защото католиците се причастявали с безквасен хляб. През 1450 г. бил свикан дори събор на цялото православно духовенство, държан в черквата Св. София, дето  обявили униатския патриарх Григорий Мама за свален и прогласили епископ Атанасий за патриарх. Съборът съставил обширен обвинителен акт против католическата черква, където били изброени в 25 пункта всички неправилности, допуснати от папите. Начело на православните стоял тогава един монах, на име Генадий, който след падането на Цариград станал патриарх по благоволението на султана и получил от него почетната титла паша с три конски опашки. Мнозина викали открито: “По-скоро искаме да видим в Цариград турска чалма, отколкото папска тиара.” А родният браconstantinoxiт на императора Йоан VІІІ, Димитрий, бил отишъл през 1442 година в лагера на турците и с тях нападал на Цариград. Монасите от Атонските манастири, след падането на Солун, потърсили покровителството на султана, и един от тях написал панегерик на Мехмед ІІ.

При това настроение, папата нямал никакво разположение да дига кръстоносен поход за защита на града, макар че видимо обещавал подкрепата си. По покана на Константин ХІ, той пратил своя кардинал, гърка Исидор, в Цариград, гдето отслужил през 1452 г.  тържествена литургия в Света София заедно с патриарха Григорий Мама. Заедно с Исидор дошли само 200 души. Освен това, пристигнали няколко венециански кораби, но не за войска, а за тяхната търговия с Цариград, и само два генуезки кораба с 500 души, начело с Жан Джустиниани, който застанал начело на отбраната на града и бил главната опора на императора. Населението на Цариград, наброяващо от 35 –   40 хиляди годни за оръжие, дало едва 4973 войника. А големите богаташи, в тяхното число и адмиралът на флотата, към които се обърнал Константин за заем, предпочели да заровят парите си в земята и не дали нищо. При това положение съдбата на Цариград била предварително решена.

 

Следва продължение…

 

На снимките:

горе – император Йоан VІІІ Палеолог

долу – император Константин ХІ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s