Албания, начело със Скендер-бег, оказала продължителна и силна съпротива, както на Мурад ІІ, така и на Мехмед ІІ. Благодарение на това Скендер станал национален герой и неговите подвизи намерили отглас в народни предания и песни на всички балкански народи. Своите успехи Скендер дължал както на личните си качества, така и на обединението на всички племенни главатари и князе в страната около него. Както се говори в историята на италианеца Барлети от 1537 г., по цитат от М. Балабанов, Скендер привързал албанските владетели с една вдъхновена реч на общото им събрание. В тази реч между другото им посочил съдбата на християнските народи: “С кървави сълзи оплакват християнските народи, казал Скендер, разногласието на своите князе, които са еднички отговорни за общото злощастие. С
видетел е Всевишният, че с общо съдействие отоманската сила можеше лесно да се съкруши.” С подкрепа на местни владетели и на народа, и защитен от крепостните стени главно на Кроя, Скендер успял с несравнено по-малка войска от тази на турците. Иречек казва, че за победите на Скендер допринесли много и дебърските българи, които се отличавали с голяма храброст и с преданост към Скендер. Още и днес българският род Мияци се смята потомък на Скендер-бег. Той разбил последователно войските, командвани от трима паши, пращани от Мурад ІІ, като пленил
последния от тях, Мустафа. Принудил се най-сетне да излезе срещу него и Мурад, който обсадил Кроя, но бил принуден да напусне обсадата и да се върне в Цариград. Мехмед, след неговата смърт, като не можал да привлече Скендер с ласки и с щедри обещания, опит правен и от баща му, потеглил сам срещу гордия албанец, но претърпял край гр. Лех (Алесио) голямо поражение и се принудил да сключи с него мир и го признал за господар на Епир и на Албания (1461). Това било най-голямото тържество на Скендер. По подбуда, обаче, на Венеция, която продължавала войната с Турция, и на папски легат, сам Скендер нарушил мира и почнал враждебните действия, които продължили до самата му смърт, 14. І. 1467. Със смъртта му, до която останал непобеден, се завършила и независимостта на Албания. Голяма част тогава от албанската аристокрация, за да спаси живота си, приела мохамеданството, заедно с част от народа. Но мнозинството от албанците запазило християнството: едни, северните, под влияние на Венеция, останали католици, а южните – православни.
Скоро след Албания паднала под турците почти цяла Г ъ р ц и я.
Там последна съпротива оказали двамата братя на Константин ХІ, Димитър и Томас, владетели на Морея. Но и те влезли помежду си в остри вражди и потърсили външна закрила – Димитър у турците, а Томас у венецианците. Накрая Томас избягал на венециански кораб в Рим, а Димитър, който призовал турците, умрял като монах (1470 г.). От разгрома на Гърция спечелила Венеция. В мирния договор от 1479 г. тя загубила в Албания, но като заплатила 100 000 дукати на Мехмед ІІ, задържала Пелопонес и Коринт в Гърция и получила потвърждение на търговските си привилегии в Турция, както и право на юрисдикция за нейния байло в Цариград.
Следва продължение: Влашко и Молдова
На снимките: горе вляво – султан Мурад ІІ
в средата вдясно – Скендер-бег
в средата вляво – султан Мехмед ІІ
долу влясно – император Константин ХІ
