– Какво чувам, доминус* доктор? Книгите, които ви струват толкова пари! Книгите, донесени от Италия, Франция, Англия, от страните на Леванта** и бог знае от къде още, изкопани от земята, изкупени от манастирите! Книгите, които ми завещахте като най-достоен от вашите ученици! Виждам, че имате пристъп на меланхолия, докторе. В кръвта ви се е натрупала премного черна жлъчка. Трябва да си починете в топли постели.
– Не, Вагнер, не! Днес нощта е ясна. Мога ли да я пропусна! Ще се кача на кулата да погледам звездите. Запалете фенера, скъпи Вагнер.
– Ще ви помогна да се качите на кулата. Правилно ми казвахте, докторе: “ Моите мисли не са отдалечени от звездите повече, отколкото краката от земята.”
– Красиво казано, Вагнер. А светите отци ми се надсмиват като твърдят, че съм искал да пробия дупка в небето. О, колко е трудно на старец като мен да се движи!
Фауст бавно се изкачил по витата стълба на високата кула. Вагнер го подкрепял и осветявал пътя с фенер.
Стъпало след стъпало – седемдесет стъпала.
Ето я и най-горната площадка на кулата. Четири отворени прозореца гледали към четирите посоки на света и в отворите им светело звездното небе.
Вагнер оставил фенера на пода.
– Духа студен вятър. Бр-р! Не ви съветвам да оставате дълго тук, доминус доктор. Ето бастуна ви. Лека нощ! Опипвайте с крак стъпалата като слизате.
Щом останал сам, Фауст устремил поглед към небето.
– Църквата ни повелява да вярваме, че нашата земя е в центъра на Вселената, а Слънцето и планетите се движат около нея. Над вас има седем небеса, едно над друго. Но аз съм изпълнен със съмнения и, изглежда, не без основание… О, ако можех да узная истината!
И отчаяният Фауст отпуснал побеляла глава на скръстените си ръце. Струвало му се, че изглежда малък и нищожен през огромното небе.
Никога няма да научи истината! От кулата и надолу с главата – ето всичко, което ти остава, нещастни Фауст. Хайде, по-смело, не се бави!
* доминус – господин (лат.)
** Левант – страните, разположени на източния бряг на Средиземно море: Сирия, Ливан и др.
Следва продължение 4 …