Доктор Фауст – продължение 4

      Той се приближил до прозореца и се навел навън. Черната пропаст го теглела към себе си. Главата му се завъртяла…

     Но изведнъж зад него се разнесъл силен, дрезгав глас:

      – Доктор Фауст! Доктор Фауст! Спрете, къде отивате? Долу има камъни, а вие не сте птица.

     – Чий глас чувам? Вие ли се върнахте, Вагнер?

     – Вашият ученик Вагнер вече сложи нощната си шапчица и пие настойка, която укрепва паметта. Нали паметта му е главният му талант.

     – А кой сте вие? Къде сте? Фенерът угасна. Тук е дяволски тъмно.

     – Ето, виждате ли, вие вече се досетихте! Името е назовано!

     При тези думи Фауст неволно трепнал. Начертал три пъти около себе си магическия кръг с бастуна си и нарисувал вълшебната пентаграма*, прогонваща злите духове.

     – Не се доближавай до мен, изчадие на ада!

     – Защо така лошо ме посрещате? Аз наистина пристигнах по своя воля, но, съгласете се, навреме. Ваш покорен слуга – Мефистофел**.

     – Защо си тук? Не съм те викал.

     – Вашият вик на отчяние достигна до дълбините на преизподнята. Признавам, аз съм делови, пресметлив и даже малко скъперник. Такъв  велик ум като доктор Фауст изведнъж да загине напразно! Фауст да се разбие като стъклена колба в камъните. О, не, не! Позволете да ви предложа една изгодна и за двама ни дружеска сделка. Аз ще постъпя на служба при вас и ще ви открия всички тайни на вселената. Направете последен опит, докторе!

     – Но какво можеш ти? Какво знаеш?

      – Изпитайте ме. Съгласен съм с вас, че ученият нищо не приема на доверие. Звездоброецо Фауст, няма ли да ви бъде угодно вие самият лично да се разходите по небето и да видите звездите отблизо!

     – Да видя звездите отблизо? Нима е възможно това? Но ако е възможно… Адски дух, къде си? Вече не се боя от теб.

     – Назовете ме три пъти по име.

      – Мефистофел! Мефистофел! Мефистофел! Яви се, искам да те видя.

     В същия миг някъде от пода се издигнал димен стълб и започнал да се върти в кръг, пръскайки наоколо пурпурни искри. Замирисало на сяра.

     Някъде жално завило куче, закряскала сова. Дърветата зашумели, като че ли се отдръпнали встрани.

     – Какъв образ ще ми заповядате да приема, доктор Фауст?

     – Какъвто искаш, но не оскърбявай погледа ми.

     – “Речено – сторено” – това е моят девиз.

 

______________

* пентаграма – магически знак във формата на петоъгълник.

**Мефистофел – в християнската митология, един от демоните на ада.

 

Следва продължение 5…