Не знам дали получавате покани за екскурзии за 5-10 лева в пощенските си кутии, но аз редовно получавам. Естествено, привличат клиенти не само с атрактивната цена, но и с обещанието, че ще се раздават награди на място – за жените я тенджера, я тиган, за мъжете – калъф за телефон, или самобръсначка “Жилет”. Винаги съм се замисляла дали да не се запиша, но после се отказвам, защото си имам и тенджери и тигани. Просто е ужасно да привличаш клиентите си с материални награди, когато местата, които са включени в екскурзиите са толкова великолепни, че е срамота материалната придобивка да се поставя на преден план.
Нашият клуб “Приятели на гоблена, българската шевица и други приложни изкуства”, в който членувам, реши да си направи екскурзия до Осоговския манастир и ме поканиха да се включа. Разбира се, приех с удоволствие. И така на 16 март тази година мероприятието се състоя. Пътувахме с 2 автобуса по 50 човека към манастира.
Осоговският манастир се намира в гр. Крива паланка, Македония. Градчето е на 40 – 50 километра от границата, в полите на Осоговска планина. С кафе-почивката успяхме да стигнем до Гюешево за 3 часа, а после и до Крива паланка. Пътят към самия манастир се вие нагоре, като от едната страна зее дълбока пропаст, а от другата са скали. Все пак е асфалтиран, но толкова тесен, че две коли едвам се разминават, а да не говорим за автобус и кола. Два завоя бяха по 180 градуса и шофьорът ни едва успя да завие на единия. Наложи се да върне леко назад, за да го вземе и аха-аха да тръгнем към пропастта. Беше много емоционално, истинско предизвикателство и подходящо за търсачи на силни усещания. Малко габаритни таксита се промушваха на сантиметри от автобуса, но явно те са свикнали да карат по такъв необезопасен път. Никъде нямаше мантинели и изкачването беше доста екстремно.
Манастирът “Свети Йоаким Осоговски” е кацнал от другата страна на пропастта, в която лъкатуши малка рекичка. Сградите са ремонтирани, поддържани, бели и красиви. Освен параклис с извор на светена вода, има църква, кафене и ресторант високо над целия комплекс. Гледката е много приятна, въздухът чист, планински. Изключително много хора посещават този манастир. Освен нашата група имаше още 1 автобус и много коли. Чуваше се сръбска, македонска и българска реч. Само ние, българите, се отличавахме от другите с накичените по нас мартенички. Групи от хора се шмугваха ту в параклиса, ту в църквата, ту в кафенето. Имахме на разположение 2 часа и половина за разглеждане и хапване. Ресторантът, както казах, се намира най-горе и до него се стига по едни каменни, доста стръмни стълби. Не видях как се казва, но имаше закачени народни носии, една от които кюстендилска. Всички ястия се приготвят на място. Ядох много хубава вита баница със спанак, сирене и кисело мляко. Корите на баницата бяха току-що разточени, а сиренето и киселото мляко си имаха съвсем истински вкус. Явно кравите, които видяхме да пасат по ливадите на Крива паланка имаха заслугата.
Неусетно минаха двата часа и поехме обратно към нашата красива и любима България. На връщане се отбихме в художествената галерия на гр. Кюстендил, която носи името на големия наш художник Владимир Димитров-Майстора. В галерията са изложени картините му. Великолепни платна. Мисля, че всеки българин трябва да ги види. Освен произведенията на Майстора има платна и на други художници, които са не по-малко ценни.
Между Радомир и Перник видяхме дори и щъркел. Е, вече можете да сваляте мартеничките!
Един чудесен ден, изпълнен с емоции, слънце, усмивки и молитва.
Предлагам ви да видите и малко снимки от манастира “Свети Йоаким Осоговски” и художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора” Някои от снимките не са много качествени, но съм ги правила с телефон, за което се извинявам.
SVETNIKMAL - AROUND ME 