Положение на българския народ през ХVІІІ век. Народно хайдутство 17-18 век. Австро-турската война и участието на българите в нея 1726 г. Участието на софиянци в новата Австро-турска война 1737 г. Паисий Хилендарски и неговата история 1762 г. Руско-турската война и изселването на Североизточна България 1769-74. Участието на българите в Руско-турската война с Яшкия мир и второто изселване на Североизточна България 1787-92 г. Кърджалийската размирна епоха 1792-1806 г. Ферманът на султан Селим ІІІ за въоръжаване и на българите за борба против кърджалийските нападения.
“Заплакала е гората,
гората и планината,
и на гората вършето,
и на вършето листето,
заради Индже войвода”.
Народна песен
През втората половина на 17 век и особено 18 век положението на българите се влошава силно. Развалата сред яничерите (настъпила с постепенното проникване на западноевропейското влияние в Турция) се засилва. Те се разюздали и заразили с експлоататорския дух на Запада и се отдават на грабежи и притеснения. Тия произволи в провинцията вземат много големи размери, където бейове, паши, управители потискат населението и събират от него десетки данъци, определяни най-произволно.
Тези притеснения не могли да бъдат понасяни повече от българите и по-свободолюбивите от тях грабват оръжие, напускат жена, деца, семейно огнище и с дружина хващат Балкана да мъстят на турците-изедници. Така се създава славното наше народно хайдутство.
Началото му можем да дирим най-рано в края на 16 и началото на 17 век. Засилва се особено много през втората половина на 17 и 18 век, пък дори и през 19 век, когато притесненията на завоевателите преминават вече всякакви граници.
Хиляди са нашите народни войводи, скитали с дружина по балканите, но по-известни от тях са: Калифер войвода, шетал с дружина от 32 души в много ранно време (началото на 17 век) по Мара-Гидик – основател, според легендата, на град Калофер; Кара Танас от с. Катуница до Жеравна – хайдутувал по Средна гора и Странджа; Алтън Стоян от Котел, Мануш войвода, Страхил войвода (известни най-вече по Пирин), Чавдар войвода по Рила, Детелин войвода, Вълчан и Стоян войводи из Търновско, Ненчо войвода по Трявна, Семко, Барбур и Наню из Разградско, Златю Какарчооглу, Кара Събе и Панайот Хитов от Сливен, Илю войвода от Берово – Малашевско, Дончо Ватах от Копривщица, Индже войвода, Кара Колю, Бойчо войвода от Цепаране – Тревненско, дядо Цоню от Драгоданово, Трифон, Добре, Димитър Калачлията от Теке-махала – Новозагорско, Куман войвода, братя Бунарджи Минчооглар, капитан Петко из Родопско, Нино, Велко, Ради, Цеко, Петкан, дядо Никола Кърджалията от с. Поибрене, Цеко Гърленчанина от Гърлен – Пианешко, Богдан, Косер, Петко, Корчо Сараилията от Сарая – Струмишко и пр.
Наред с тези народни войводи, по балканите се подвизават с дружините си и десетки български войводки, които са възпяти в чудно хубави народни песни, например: Сирма войвода от Тресан, Рада войвода из Разградско, Румяна войвода из Осоговско, Бояна войвода, Пена хайдутка, Стояна войвода и пр.
Освен чрез народните хайдути и хайдутки по балканите, българският народ продължава да води борбата за освобождение и чрез въстания и походи на чужди държави. Така в 1726 г. в Австро-турската война участват и български преселници. Българското население отново подпомага австрийците, плод на което са нови изселници в Банат.
През Австро-турската война 1736-39 г., която завършва с Белградския мир, когато Австрия стига до Сливница, българите от Западна България и Софийско се присъединяват към австрийските войски и дейно ги подпомагат. Тогава турците, за да сплашат населението в София, обесват публично самоковския владика Симеон в центъра на София на 21 август 1737 г.
По това време българският монах Паисий Хилендарски изготвя вече своята “Славянобългарска история” и през 1762 г. с нея в ръка, ако и беден, с болен стомах, с крайно разклатено здраве, тръгва да я разнася по села и градове, “да се преписва и множи безчет”, да буди българския народ и му напомня, че той първи от всички славяни си е образувал държава, че пръв се е покръстил и имал свои патриарси, светци и учени, “че е дал и той нещо на света и на вси славяни книга да четат”; че в миналото той “пръв е бил и пак ще да стане”.
На всички е известна грамадната роля, която изигра тази история за пробуждането на ония разбогатели градски части от българското общество, които в постоянния допир за интересите си с гърците, бяха почнали да се гърчеят. Паисий тласна нашето възраждане с бързи крачки напред и спомогна твърде много за националното ни свестяване. След него борбите на българите още повече се засилват.
Следва продължение…
SVETNIKMAL - AROUND ME 