БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ – Епоха на буря и устрем–ХІХ век. 1. Завери и походи – продължение

Когато през 1821 г. избухва въстанието в Гърция, над 2000 български доброволци вземат участие в него. Много от българите са водители на това въстание и в най-критическите моменти спасяват Гърция, като разгромяват турците. Такива водители са: Марко Бочар от Воден, хаджи Михал и хаджи Христо от Копривщица, Семко от Търново, капитан Райко, Димо, хаджи Петър и д-р Селимински от Сливен, бакал Гого и пр.

Не напразно в Гърция по това време се създава поговорката: “Опу Гогос, ики ке и ники” (“Гдето е Гого, там е победата”). Турските зверства по повод на това въстание в България и Гърция са чудовищни. Цариградският патриарх Григорий, заподозрян в съчувствие на гърците, бива обесен на вратата на патриаршията в Цариград. Много владици и свещеници в Цариград и другите градове биват избесени.

Когато през 1828-29 г. по повод на кланетата в Гърция и България (поради заверата) Русия обявява война на Турция, българите вземат още по-дейно участие в нея. Руските войски начело с граф Видгещейн превземат Кюстенджа, Добрич, Русе, Силистра, Варна, обсаждат Шумен, а през пролетта граф Дибич Задбалкански преминава Балкана, заема Одрин и стига до Бяло море.

Още при обявяването на войната в Румъния и Русия се стичат хиляди българи от България и чужбина и под началството на полковник Липранди се образуват български отряди. В тези отряди биват приети само българските изселници, тъй като русите се страхували от шпионаж.

Начело на главния отряд застава българският капитан Георги Мамарчев със знаменосец Апостол Христов, а предводители на другите отряди са капитаните: Василев, Стойко Попович, Цвятко, Камен, Мустафа Димитър и др. Когато руските войски настъпват в България, населението ги подкрепя най-активно, като на много места, какъвто е случая в Сливенско (родното място на Мамарчев), Старозагорско и пр., то въстава и преди да дойдат още руските войски, прогонва турците. Освен това, в Балкана към руските войски се присъединяват с дружини Бойчо войвода от с. Цепарин – Търновско, Дончо Ватах от Копривщица и др. (Професор Златарски в поменатата си статия погрешно е отбелязал, че войводата Филип Тотю и той се е присъединил с чета).

Когато русите минават Балкана, Георги Мамарчев схваща, че те и този път, както много пъти, ще сключат мир с турците и ще се оттеглят, като оставят българския народ на произвола на турците. Затова той се отделя от руските войски, отива в родния си край Сливен и там, както и в Старозагорско, Ямболско, Търновско и пр., организира широко въстание за освобождение на България, като смята, ако русите сключат мир и се отдръпнат, българите сами да поведат борбата за освобождение.

Предвижданията на Мамарчев се сбъдват. Русия сключва Одринския мир, 2 септември 1829 г., и се оттегля. За България не се поменава нито дума в мирния договор, въпреки предварителните делегации от страна на българското население да се определи съдбата на българския народ. След мира пред руския главнокомандващ Дибич се явяват отново български депутации от първенци от двете страни на Балкана и му заявяват, че българите сами ще поведат борбата за свобода, но Дибич заявява на делегацията, че ако българите въстанат, то най-напред руските войски ще ги смажат. (Западно-европейските държави не давали да се късат земи от Турция, понеже отслабвала). Георги Мамарчев и другите водители на движението за самостоятелно въстание биват арестувани от руските войски. Българите от Сливенско, Старозагорско, Ямболско, Карнобатско, Бургаско и пр. – почти от цяла Източна България, пред страх от турски ужаси, заради подпомагане на русите, се отдръпват ведно с руските войски. Над 300 000 изселници се настаняват в Бесарабия и Влашко. Тогава се основават градовете: в Бесарабия – Болград, а в Румъния – Нови Сливен и пр. Източна България почти обезлюдява.

Особено трогателно е било изселването на град Сливен. От 30 000 жители остават, и то в околността му, само до 2000 – 3000 жители. Д-р Иван Селимински, съучастник на събитията, в своите спомени най-трогателно предава тая покъртителна картина: в деня, когато сливенци ще напускат града, вкупом посещават градските гробища, прощават се с костите на своите близки, запалват града от всички страни и потеглят с кервани от коли, жени, деца, мъже и старци, без да се обръщат назад. Заселват се в Румъния, пак вкупом, близко до град Плоещ, като селището наричат на името на родния си град – Нови Сливен. Други части от преселниците се заселват в Букурещ, Плоещ, Браила, Галац, Гюргево, Бесарабия, Южна Русия и пр.

Така завършва Руско-турската война от 1828-29 г. Българите остават да чакат отново по-сгоден момент за борба.

Неуспехът на движението през 1828 г. не отчайва народа. Напротив, както в изселниците отвъд Дунава, така и в българите в родината назрява идеята за общо въстание. Такова започва да се приготвя с център пак Търновския край, известно под името “Велчова завера” 1835 г. Начело на организираното въстание застават: Велчо Атанасов Джамджията от Търново, майстор Димитър Софиянецът, хаджи Йордан Брадата от Елена и Георги Мамарчев, подпомагани от зетя на Велчо – Петко, Иванаки Йонков, Желязко Бакърджията, Колю Гайтанджията, Ганю Витанов, отец Сергий – игумен на Плаковския манастир, хаджи Теодосий – игумен на Килифаревския манастир и пр.

Планът за въстанието бил следният: майстор Димитър Софиянецът спазарил с турците да поправи Варненската крепост, разрушена от русите през войната 1828-29 г. Той ще свика от околността и другаде в Търново 2000 български въстаници, престорени на работници, които уж ще води да работят на крепостта във Варна. С пристигането си те ще обявят въстанието, като заемат града. Заговорът бива подготвян дълго и най-старателно, но когато на 26 април главните заговорници се събират в Плаковския манастир, за да определят деня на въстанието, те биват предадени най-подло от еленските чорбаджии. Водителите на въстанието биват хванати и най-зверски избесени. Само Георги Мамарчев, като руски поданик, бил предаден на русите.

Следва продължение…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s