БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ–2.Въстания в западна България (1830-1860) – продължение 1

 

Разбира се, това робско положение не е могло да бъде търпяно от българите и ние виждаме, че техните борби не стихват, а с още по-голяма сила се разгарят. Въстанията в Западна България нито за момент не престават след “реформите” на Хетишерифа и Танзимата.

В 1841 г. пламва така нареченото второ Нишко въстание, което обхваща Пиротско, Темско, Вранско, Лясковско, Видинско – изобщо Западна България от Дунав до Вардар.

Въстанието бива предизвикано от големите злоупотребления и злодеяния на управителите и субашиите над българското население. Организатор и водител на въстанието е същият оня легендарен Милое – организатор на Пиротското въстание. Негов помощник бил някой си българин Гавра. Този път Сърбия подпомогнала въстанието, като дала 6 000 кг барут и малко пушки.

Въстанието започва през май. Още в първите дни въстаниците разбиват войските на Мустафа паша и се съединяват с видинските въстаници, които избиват всички спахии и опожаряват имотите им в 50 села. Съединените въстанически войски, при Ак-паланка отново разбиват турците, пленяват два топа, много оръжие, и с топовете и 10 000 въстаници обсаждат Ниш, като пресичат и пътя за София. Изпратените на помощ войски с Хюсеин паша от Видин биват също разбити при р. Морава до Лесковац. Турците, изплашени да не би въстанието да обхване цяла България, докарват от Одрин, Тракия и Албания многочислена турска войска и конница, начело със Сабри паша и с поголовна сеч потушават въстанието. 250 български села биват опожарени и сринати от албанските башибозуци и редовната турска войска. Много от въстаниците пред турските ужаси избягват в Сърбия.

Същата 1841 г. на 23 юли в Браила се разгаря друго въстание. Водители на въстанието са: Георги Сава Раковски и сръбският капитан Владислав Дадич (Милой Станоевич). Било определено българските емигранти да се съберат в крайдунавските градове, главно Браила и оттам с гемии да бъдат пренесени на българския бряг. Въстанието трябвало да избухне на 18 август. Било взето и съгласието на руския консул в Галац – Карпев, но австрийският консул Хуберт бил против въстанието, понеже служело на руските интереси и предава плана на заговорниците на румънското правителство със съвет да не разваля отношенията си с Турция.

Събралите се в Браила около 600 души българи въстаници, като научили за издаването на въстанието, решават да преварят възбраната на Румъния и на 23 юли вечерта една чета от 284 добре въоръжени въстаници потегля за пристанището, където една гемия чакала, за да ги отведе на българска земя. 2 000 граждани: мъже, жени, деца, близки на въстаниците изпращат четата. До самия бряг на Дунава, причаквайки четата от засада, румънската войска подло напада въстаниците. Завързва се жестоко сражение, в което падат убити 80 души от въстаниците, други от тях ранени, а останалите след преговори се предават. За това подло нападение на българите от страна на румънската войска, румънският княз Александър Гика бива сменен, по настояване на Русия.

Девет години след паметното Нишко (Моравско) въстание (1841 г.) в 1850 г. се разгаря голямото Видинско (Пуйовото, Кюртовското) въстание. Причините за въстанието са крайно влошените условия: данъците удвоени, десятъка също, спахиите ограбвали и свирепствали, населението плащало по няколко пъти един и същи данък на извратеното турско чиновничество; никой не бил сигурен нито час за живота, честта и имота си. Това създава почва за въстание, още повече, че по това време имало силно движение против Турция във Влахия, Молдова, Босна и Сърбия. Водители на въстанието са: войводата Пуйо Арсов и синът му даскал Вълчо, Цоко Кюртов – организатор на въстанието, дядо Иван Кулин, Цоло Тодоров и свещеник Владислав.

В края на 1849 г. князете (кметовете) от Видинска, Ломска и Белоградчишка каази се събират в дома на Цоло Тодоров от село Туловица, княз в Белоградчик и решават да вдигнат въстание през лятото на 1850 г. Изпратена била делегация в Сърбия, която обещала оръжие и барут. Първенците на трите каази се събрали отново в Раковицкия манастир – Кулско, избират ръководители на отделните каази и изработват план за действие. Въстаниците трябвало да превземат първо Лом и Белоградчик и после заедно – Видин. Но трябвало още първия ден да се обсадят трите града едновременно. Въстанието било определено за Спасовден, първи юни 1850 г.

Започнала усилена агитация и пренасяне на оръжие. Въстанието имало всички изгледи за успех, но се намесва порока на българите – предателството. Жената на главния ръководител Цоло Тодоров – повторница, която имала любовни връзки с един турчин, издава въстанието няколко дни преди избухването и главният ръководител Цоло Тодоров с първенците на Белоградчик биват арестувани и избити. Турците взели някои предохранителни мерки.

Въпреки грозното предателство на тая жена, на 1 юни въстанието пламва. Трите града още първия ден биват обсадени: Белоградчик от около 10000 въстаници – предводителствани от Петко Спасов, дядо Игнат от село Раковица и дядо Иван Кулин; Видин от 5-6000 души, водени от Първан Върбанов и Петко Маринов и Лом от 800 – 900 души с капитан Кръстю.

При обсадата на Лом бива извършено пак предателство: изпратените от турците за преговори п. Иван и Христо Стамболията, изказват на турците разположението на българите и липсата на достатъчно оръжие. Въстаниците при Лом били отблъснати при с. Воднянци и се отдръпнали към Балкана.

Във Видин също се извършило предателство от избягалите п. Цено и Петко Николов от с. Бойница.

Още на 1 юни въстаниците се събрали на определените три сборни пункта: при село Гърци – 2000 души, при с. Паликовец – 1500 и при Назърската махала – 1500 души. На първи въстаниците били по пунктовете, а на 3 юни при с. Гърци става главната им среща с турците, гдето дават 217 убити, биват отблъснати и се оттеглят към Балкана.

Белоградчишките въстаници обсаждали града девет дни, но убийството на техния ръководител Цоло Тодоров и другарите му, отблъсването на въстаниците при Видин и Лом и отказа на Сърбия да даде оръжие, разколебава борците и те след като дават 279 души убити и ранени, също се оттеглят и укрепяват по Балкана.

Въпреки липсата на достатъчно оръжие, героичното население от този край води епична борба цели месеци. Нито докараните: кавалерия, артилерия и пехота, нито заплахите, обещанията и пристъпите на врага, са могли да разколебаят въстаниците – укрепени по балканските проходи и чуки. Турците искат няколко пъти преговори, пристига и Видинският паша и митрополит, но въстаниците не приемат условията. От Цариград пристига султански пратеник Али Ризи паша да разследва положението, на когото населението изплаква своите жалби.

Въстаниците избират делегация от най-видните селяни, която посещава чуждите консули в Букурещ, но понеже те дали уклончиви обещания, делегацията заминава за Цариград до Султана, като се явява пред Великия везир и европейските консули, и само когато главните искания на българите биват приети и делегацията се връща, въстаниците тогава приемат да се разотидат по домовете.

По-главни от исканията на въстаниците, които били удовлетворени са: изгонването на аянина от Видин и назначаването на султанския пратеник Али Ризи паша за аянин на Видин, данъците били намалени, спахилъците (феодалните чифлици на спахиите) унищожени, на турските чиновници било забранено да живеят за сметка на селяните и пр.

Тази епична борба на българите е отбелязана в особен надпис в църквата на с. Грамада, запазен и до днес. Надписът гласи: “Да се знае, кога се Бугария дигна, с Божем повелением, защото беше много золум от турци, то е пищела сиротиня, като цръв от прокляти неприятелски и турски руки. Бог да живи Петка Мариновича, баш кнез, он повдигна бугари, та се с турци разговори и после наши човеци одиха у Цариград, те су сас Царя шура правиле. После они човеци дойдоха, па ги пашата уапси у апсу; биде страх велик, бегали су по планину, кой куда може да се скута по пещери; в лето Господне 1851, 6 февруарий подписа я учитель Стойко Петкович”.

Положението в този край се подобрява в продължение само на една година, докато бил аянин Али Ризи паша, който се грижел за изпълнението на реформите. Но още на другата година той бил сменен и положението на българите отново влошено. Започва се ново брожение за въстание (Видинското въстание от 1856 г.), чиято подготовка заварва Кримската война 1853-56 г. и събитията се развиват в по-друга насока. За това въстание ще говорим по-после.

В 1852 г. се забелязва голямо раздвижване, изразено в силни хайдушки движения и в Пиринския край с център Банско.

 

Следва продължение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.