Марко Кралевити освобождава три синджира роби

 

Бил се Марко с турци яничаре,

бил се Марко три месеци време,

та отъвна девет кадевлъци,

седемдесе бели манастире,

седемдесе църкви равании.

Стана Марко дома да си ойде,

па на либе потио говори:

– Фала тебе, либе Катерино,

приготви ми църковното руо

и ми тури книги литургийски,

а не туряй сабля димиския,

я да стегнем Шарко добра коня;

ютре рано у София ч’идем,

у София, у “Света Мария”…

Марко яхна Шарко добра коня,

па си пойде по равни друмове.

Като мина през полье широко

и премина през гора зелена,

ка настана край Софийско полье,

глас се дочу открай бели Дунав,

дето били робье заробени –

заробил ги Емза бег Арапин.

Като рита Шарко добра коня:

– Рипай, коню, доколко си можеш,

да престигнем Църна Арапина! –

Ка стигнаа Църна Арапина

и сас него двоица арапе;

до три града били заробили,

щото стари, под сабля турали,

а мънънки деца изгубили,

млада челяд у синджир турали,

та караа три синджира робье:

един синджир се млади невести,

други синджир се млади момчета,

треки синджир се млади девойки.

Ка караа, и робье плачеа,

се са робье боси и разпаси

и до три дни вода не са пили,

и до два дни леб не са ручали.

Претече ги Марко Кралевичи.

Нали нема сабля димиския,

отговаря Марко Кралевичи:

– Фала тебе, Емза бег Арапин,

я ми пущи три синджира робье! –

Отговаря Емза бег войвода:

– Назад, назад бре, свиньо дебела,

защо имам три алки повече,

та ги чувам, Марко, за тебека;

тебе напред пред робье че турим,

че ги водиш като вакъл овен! –

На Марко се жалба нажалило,

та разигра коня нанапреде,

та излезна у гора зелена,

па си пита Шарко добра коня:

– Фала тебе, Шарко, добра коня,

да фърляме с дървье и каменье,

може бити арапи убити,

нало чеме робье изтепати. –

Отговаря Шарко добра коня:

– Фала тебе, Марко Кралевичи,

я погледни у свилни дисаги,

че твое е либе па разумно,

да не ти е сабля па турило. –

Ка погледна Марко у дисаги,

като виде сабля димиския,

и нему се сърце зарадува.

Ка я търгна Марко Кралевике,

та изтечи като бърза вода.

Ка се качи коню на рамена,

та се слете из гора зелена,

като махна сабля димиския,

троицата обеднъг паднали.

Тогай везе Марко Кралевике,

та пресече три ситни синджире,

та опущи робье низ синджире…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.