Турция в най-голямата си мощ

Устремът към завоевания и разширение продължават и при наследникците на Мехмед ІІ. Синът му  Б а я з и д  І І /1481-1512/ в това отношение допринесъл най-малко. Той бил склонен повече към поезия и изкуства и добил прякор мъдрец, философ. При това той трябвало да се разправя с брат си Джем, който претендирал за престола и тръгнал от Мала Азия за Цариград да го заеме. Баязид успял да го разбие при Ени Шехир. Джем след това проскитал много, докато стигнал в Рим, където бил приет тържествено от папа Инокентий VІІІ, но после бил отровен, навярно от папа Александър VІ, в съгласие с Баязид. Борбата на двамата братя създала безпокойство из цялата държава. То било съпроводено от няколкогодишни войни в Азия с местни паши и с египетските мамелюци.

Поради безпокойствата и разоренията от тези войни недоволното селско население в Мала Азия се раздвижило и се увличало от проповедите на един дервиш, наричан Шах-Кули, т.е. “роб на Бога”. В огнени речи той предсказвал скорошния край на османското господство. Вместо него, с помощта на дадения от Бога меч, ще бъде създадена по волята на Аллаха нова монархия на богочестивите и чистите, на която всички ще се подчинят и чрез която ще бъде спасено царството на истинските мюсюлмани. Около развятото знаме на Шах-Кули се стичали не само селяни, но и спахии. Движението взело застрашителни размери. Въстаниците заели някои градове, убили бейлер-бея на Азия и кадията; страшна селска война хвърлила цялата страна в пламъци. Пращаните от Баязид еничери били избивани и изтребвани. Движението взело още по-застрашителни размери, понеже неговите последователи, които се наричали суфи и казълбаши, т.е. с червени рубашки, се сближили и съединили с членовете на едно военно-политическо-религиозно общество, както го нарича Н. Йорга, създадено между туркменските племена край южното крайбрежие на Каспийско море в Персия, начело на което застанал самият шах Исмаил, наричан още “пророк”. Исмаил се явил не като завоевател, а като покровител на преследваните мохамедани шиити от сунитите мохамедани, към които принадлежали и османските турци, начело със самия султан. Шиитите не признавали суната, т.е. преданието, притурено към Корана, а само Корана, и се считали последователи не на Абу-Бекир, тъст на Мохамед, а на Мохамедовия зет Али. Лозунг на Исмаил бил призивът, “Я, Али”, “О, Али””; с него той водел масите към победа, като им обещавал най-щедро разпределение на милостиня, прост братски живот и истинска свобода на всеки мюсюлманин. Исмаил наричал запрещението на сунитите да се яде свинско месо и да се пие вино фарисейска добавка към Корана и го отхвърлил; за присмех на това той водел със себе си угоена свиня, която наричал “султан Баязид”. Неговите разпалени речи увличали масите; те се хвърляли в своя екстаз със страшна сила срещу противника и подлагали всичко на сеч и смърт. Исмаил разпрострял властта си бързо от Персия в Трансоксиния, из владенията на узбеките, стигнал Багдад. Турция била застрашена. Баязид решил да предотврати опасността. Той прогонил Шах-Кули и почнал общо преследване на шиитите, които стигнали до Кесария. Там те били посрещнати от войските на Баязид и спрени при Анкара. При това положение Баязид можел да води само дребни войни, повече набези за грабеж в Унгария и Полша чрез пограничните санджак-бегове, какъвто бил беят на Силистра. В същото време турски отряди минали река Талиаменто и стигнали до Виченца в Италия, а турска флота нанесла поражение на венецианската при Лепанто.

През грабителските си походи турците вършели страшни жестокости, придружени дори с канибализъм, но и получавали същата отплата, особено от маджарите, които набивали пленниците им на колове.

Турската поява в Средиземно море предизвикала за пръв път реакция от засилилите се вече две крайморски държави, Франция и Испания; към тях се присъединил и папата, владенията на когото също пострадали. Те образували лига /съюз/ против Турция, под благословията на папа Александър VІ /1501 г./ и пръснали флотите си на три страни: испанската флота нападнала Мала Азия, френската обсадила о-в Митилени, а папската се явила в Дарданелите. Съюзниците се задоволили само със заемането на островите Кефалония и Св. Мавр, а Баязид се принудил да потърси сближение и мир с всички съседи. С Турция влезли в сношение тогава не само италианските градове, но и далечната Франция, а също и Русия. Великият княз Иван ІІІ, чрез кримския хан Менгли Герей влязъл във връзки за пръв път със султана; негови посланици се явили в Цариград през 1495 и 1499, с цел да получат търговски улеснения. Получила големи улеснения и Венеция със сключения договор в края на 1502 г.; неин байли можел наново да се яви в Цариград; политиката на Турция добила световен характер. Едва бил създаден мир със съседи, вътре в Турция пламнала борба между синовете на Баязид. Той имал нещастната мисъл да даде на своите синове земи за владение и управление, без да подозира, че всеки от тях, облегнат на своите владения, ще почне да се домогва до престола. А тъкмо това станало. В своите стремежи да заемат бащината си власт братята влезли в остри вражди помежду си. Победител излязъл най-малкият от братята, Селим.

 

Следва продължение…

На снимките: горе: султан Баязид ІІ

                    в средата: папа Инокентий VІІІ

                    долу : папа Александър VІ

Снимките се от Уикипедия.

ВЛАШКО И МОЛДОВА – продължение 2

 

 

Мехмед умрял наскоро, но наследникът му Баязид II успял след 10 години да заеме Килия и Четатеа-Алба /Акерман/, и откъснал Молдова от морето. Против Молдова образували коалиция Унгария и Полша. Но в станалия бой около столицата на Молдова, Сучава, в гората Козмин, поляците били разбити и “цветът на тяхната аристокрация” избит; гората била наречена “Думбрава рози”. Полският княз Алберт се задължил чрез мира, сключен през 1499 г. , да дава винаги подкрепа с войска на Молдова и да се отрече от сюзеренството над нея, което й тежало в продължение на петдесет години.

        Но, както след боя с Мехмед, Стефан и сега потърсил обезпечение срещу Полша, но чрез един съюз с великия московски княз Иван Василевич III. В това време Иван III водил големи борби за обединението и издигането на Великото Московско княжество, при острата съпротива от една страна на отделните князе в самото княжество, а от друга – на Полша, Литва, Летония и Златната орда отвън. Стефан вече се бил сродил с Иван III, понеже оженил дъщеря си за неговия син, Иван Иванович Младий. Своето предложение Стефан направил в момента, когато  Иван III  вече бил затворил снаха си с нейния син, когото бил обявил по-рано за престолонаследник, и под влияние на жена,си византийката София Палеолог, обявил сина си от нея, Василий, за престолонаследник. Опитът на Стефан да намери подкрепа от Русия също пропаднал. Накрая той сключил мирен договор с маджарите, без, обаче, да успее да образува с тях съюз против Турция. Вместо война той поискал поради това от султана да сключи мир със задължение да му плаща годишен данък по 4 000 дуката. Писмото, с което султанът изпращал своето съгласие, било отнесено в Сучава от специален делегат, съпроводен с многобройна свита, облечена в злато и коприна.  Стефан, като влашкия воевода, станал данъкоплатец на султана. На смъртния си час той завещал на сина си Богдан да не воюва с турците. Богдан се придържал о неговия съвет и през 1513 г. се обявил за васал на султана / Селим I/, но като запазил вътрешната самостойност на Молдова. След неговата смърт престола заел незаконният син на Стефан, Петър. Той не искал да понася сюзеренството на султана и се опитал да сключи съюз с полския крал Сигизмунд /1526 г./ срещу турците, но моментът за това бил избран зле. Тъкмо тогава мощният султан Сюлейман II нанесъл голямото поражение на Унгария при Мохач и я завладял. Петър виждал, че идва ред и за Молдова, и потърсил да сключи съюз с Австрия и с Русия, но Сюлейман приготвил 150 000 войска срещу него, минал през цяла Молдова и се отправил за Сучава. Петър трябвало да бяга, напуснат от болярите, които му изменили. Сюлейман влязъл тържествено в Сучава, водейки със себе си, като “роб”, един внук на Стефан Велики, когото поставил за войвада /1538 г./. Молдова паднала под властта на султана. Тя и Влашко изгубили свободата си, но запазили все пак доста големи автономни права, заедно с правото на болярството да избира воеводите си и господарите, с одобрението на султана. Болярите, опрени на турска подкрепа, се възползвали и превърнали селяните почти в робско положение. Те били и пълни господари над воеводите, които качвали и сваляли по свой каприз. Така в продължение на 74 години /от 1519 – 1592/ били сменени 19 господари. От тях само двама умрели на трона си от естествена смърт. От другите седемнадесет един бил убит от своя заместник, тоя пък бил удавен, трети застрелян от болярите, четвърти бил пратен в манастир и убит после от турците, пети бил отровен от свой съветник. Останалите 12 били насилствено сваляни от турците. На Балканите, както и в Румъния и Унгария, турците били в първата половина на 16 век пълни господари. Тяхната империя стигнала най-голямата си мощ и се простряла по цяла предна Азия, в Египет и в Северна Африка.

Следва продължение…

НА СНИМКИТЕ: горе – Иван Василевич III

                               в средата – султан Селим I

                                долу – султан Сюлейман  II

Снимките са от Уикипедия.

Каква е ДНК на българите?

[Предлагам ви едно изследване на Деси Каравеликова „Произход на българите“. Интересно търсене на старите корени на българите. Въпросът е: откъде сме дошли на балканите? Авторката доста се е поровила в различни изследвания на ДНК на европейци, българи, араби и др., но за съжаление пак не става ясно откъде и как се е появил българинът. Но всеки може да си направи изводите, а дори да се включи в изследването на ДНК.
Надявам се, че този материал ще ви заинтригува.

Click to access dnk_na_bulgarite.pdf

Влашко и Молдова – продължение 1

С т е ф а н  І V  (1457 – 1504), подобно на Влад V, е последният от господарите на Молдова, който се опитал да спаси независимостта й. Той заел престола след една братоубийствена размирица.  Тази размирица бушувала в Молдова в продължение на 35 години между многобройните законни и незаконни синове на княз Александър Добри (1401 – 1435), при когото Полша била фактически пълна господарка на страната. Най-мрачният момент от междуособицата бил преживян през управлението на незаконния син на Александър, Петър Арон (1455 – 57). Той убил бащата на Стефан ІV, Богдан ІІ (1455 – 1456), обвързал страната да плаща данък на турците, 2000 дуката на година, и се обявил за васал едновременно на Полша и на Унгария. От това положение направил опит да извади Молдова Стефан ІV, когото румъните изобщо считат за най-великия техен господар и затова му прибавят епитета “велик”. Неговото управление било продължително- Той проявил много по-голям, както дипломатически, така и военен талант, при много по-сложни и неблагоприятни условия от тия на Влад V. Стефан имал да се справяедновременно с домогванията и на тримата си съседи. Той имало да води и много повече войни, както с турци, така и с поляци, и маджари. Най-първо против него се опълчил унгарският крал Матей Корвин, за да възстанови на престола сваления от Стефан господар Петър Арон, комуто той заел мястото. Стефан разбил Матей, хванал и убил Петър, после се обърнал против влашкия Рудолф, когото свалил и пленил, а след това се оженил за дъщеря му. Рудолф бил протеже на Мехмед ІІ. Като знаел, че султанът щял рано или късно да му отплати, Стефан се опитал да създаде срещу него грамадна коалиция. В това му се явил ненадейно на помощ персийският шах Узун Хасан, който писал на Стефан да организира в Европа една противотурска коалиция. Стефан използувал това предложение и се обърнал към Венеция и към папата с позив, да подигнат кръстоносен поход против отоманите. В същото време той предизвикал султана с демостративния си отказ да му предаде град Килия, върху който Мехмед претендирал. За да превари коалицията и да накаже Стефан, Мехмед  изпратил 120 000 армия срещу него, но Стефан я разбил при Рахова край река Берлад. По този случай той побързал да подигне наново въпроса за кръстоносния поход и разпратил покана до всички християнски владетели. Срещу неговото предложение въстанал пръв унгарският крал Матей Корвин. Той отклонил папата и прибрал от него сумата 100 000 дуката, приготвени за похода. Матей влязъл във връзка и с Венеция, и получил същия резултат. А с Полша дори влязъл в преговори за дележ на Молдова. Положението на Стефан станало крайно опасно. Молдова била атакувана от три страни: от турци, татари и от унгарското протеже във Влашко, Лайот Басараб. Подигнали се против него и селяните, понеже го обвинили, че ги оставил на грабежите на татарите. Срещу неговата войска от 10 000 души, само благородници, минал Дунава Мехмед със 150 000. На 26 юли 1476 г. станала решителната битка в една гора на окръг Нямцу. След кървавия бой, в който изгубил две трети от войската си, без да нанесе решителна победа, както и поради настъпилия глад във войската му, Мехмед се принудил да мине обратно Дунав. Мястото на сражението било наречено Разбойна. При този неблагоприятен изход на войната за Мехмед, за да се обезпечи от бъдещи турски нападения, Стефан решил да използва Венеция, която била още във война с Турция. За тази цел той пратил вуйчо си  И в а н  Ц а м б л а к  във Венеция да изложи на гръцки език събитията в Молдова и да поиска подкрепа. Мисията на Цамблак претърпяла неуспех пред хладните сметки на венецианската търговска аристокщрация, която търсела да изтръгне благоприятен договор за свободна търговия из цяла Турция и успяла.

Следва продължение…

На снимките: горе вляво – молдовският княз Стефан ІV Велики

                      горе вдясно – печат на княз Стефан ІV Велики

                      долу вляво – герб на град Килия в Молдова.

                      долу вдясно – турският султан Мехмед ІІ

Влашко и Молдова – продължение

Влашко и Молдова не могли да избегнат съдбата на Балканските държави. Върху тях отправили погледи трите им мощни съседи – Унгария, Полша и Турция. Те искали да създадат свои партии от знатните боляри и да наложат чрез тях влиянието си. Господарите, тоест князете, станали играчка в ръцете на тези партии, защото се стремяли, по силата на избирателните си права, всяка да настани свое оръдие на престола. Поради партийните борби, във Влашко пламнали големи размирици веднага след смъртта на Мирча (1418 г.). Той оставил петима синове – Влад, Михаил, Дан, Раду и Александър и те повели помежду си остри борби. В продължение само на 15 години станали около седем пъти промени на войводите или господарите, докато най-сетне, с помощта на Сигизмунд, удържал връх един от петте братя, познатият Влад ІІІ Дракул (1433 – 1449). Верен на своя сюзерен, който бил вече Владислав ІІІ, Влад взел участие във Варненския поход, откъдето на връщане арестувал отстъпващия с него Ян Хунияди, за да не му отмъсти за поражението. След това бил убит и Влад и короната минала последователно към двамата му братовчеди, Дан ІІІ и Влад ІV; последният от тях бил свален и убит от туркофилската партия. Престола заел тогава синът на Дракула, Влад V, наречен “побивач на кол”.

Влад V заемал престола на два пъти (от 1458 –1462 и от 1476 – 1477). Голямата му цел била да създаде единството и независимостта на нацията. За тази цел той прибягвал до всички средства, най-любимото  от които му било побиването на кол, откъдето идва и прозвището му “побивач на кол”. В самото Влашко той подхвърлил на жестоко преследване болярите, водачи на туркофилската партия и успял да прекрати партийните борби, и да създаде дисциплина у народа. Навън той сключил съюз с Унгария, създал си възможно най-добри отношения с владетелите на Трансилвания и помогнал на молдовския господар Стефан ІV да вземе престола. При тези отношения с християнските си съседи той имал смелостта да отхвърли кръвния данък на Турция – събирането на момчета (500 на година) за еничери. Мехмед ІІ посрещнал това като подигравка с неговата власт в момента на най-голямото й величие и решил да му отмъсти, но предпазливо. Той му пратил едно помпозно посолство с крайно приемливи предложения, но със скритата цел да го убие. Влад схванал намеренията на султана и със същата лукава цел устроил бляскава среща на посолството, като наредил разтоворът с него да стане в присъствието на висшите сановници. Преди да започне разговорът, Влад предложил на посланиците на султана да свалят чалмите си; те обяснили, че това им е в обичаите и че не могат да ги снемат по религиозни причини. Тогава Влад заповядал на предварително приготвените лица да ги заковат на главите им. Гордият Мехмед виждал, че плановете му към Влашко пропадат и затова пратил Хамза паша с 2000 войника да хване Влад. Влад преварил и набил всички на колове; за отличие Хамза бил набит на най-високия кол. След това минал Дунава със силна войска, опустошил България и избил над 20 000 турци. Тогава сам Мехмед нахлул във Влахия с 250 000 души. Говори се, че Влад от една страна се оттеглил в планината и потърсил подкрепа от унгарския крал Матей Корвин, а от  друга се вмъкнал през нощта в лагера на Мехмед, за да го убие, но промушил един паша. Това предизвикало смут и взаимоизтребление между самите турци. Но Влад в това време се укрил и после нападнал турците, като им нанесъл страшно поражение, без да може да използва победата си, защото от една страна брат му Рудолф, начело на турска войска, а от друга братовчед му Стефан ІV го нападнали. При това положение Влад писал на султана да сключат съюз против Унгария, но писмото му паднало в ръцете на Матей и той преварил, та го арестувал и го държал 12 години, докато да умре брат му Рудолф, който бил заел престола. Рудолф увеличил данъка към Турция от 10 000 на 12 000 дуката, продължил плащанията на кръвния данък и подчинил Влашко напълно на Турция. След неговата смърт Влад V заел наново престола, но го задържал само около година. Той бил нападнат от турски отряд начело с роднината му Лайот Басараба, убит после от Стефан ІV. Независимостта на Влашко с това била прекратена.

Следва продължение…

На снимките:

горе вляво – Паметник на унгарския крал Матей Корвин.

горе вдясно -  Влашкият крал Мирча Стари.

долу вляво – Влад – “побивачът на колове”.

долу вдясно – замъкът Нямц на молдовския княз Стефан ІV.