Две хубави очи…

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете84px-Peio_Yavorov

в две хубави очи; – музика – лъчи.

Не искат и не обещават те…

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

          Страсти и неволи

ше хвърлят върху тях

          булото на срам и грях.

          Булото на срам и грях –

не ще го хвърлят върху тях

          страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли…

Не искат и не обещават те! –

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете.

ВЪЛШЕБНИЦА

thumbnail Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! – пленена,

душата ми е в тихи две очи.

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; – аз те гледам; – век измина…

Душата ти вълшебница мълчи.

  

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

НА ЛОРА

Душата ми е стон. Душата ми е зов.120px-Lora_Karavelova

          Защото аз съм птица устрелена:

          на смърт е моята душа ранена

                  на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми, що значат среща и разлъка?

и ето аз ви думам: има ад и мъка –

                          и в мъката любов!

Миражите са близо – пътят е далек.

          Учудено засмяна жизнерадост

          на неведение и алчна младост,

                  на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо – пътят е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе кой зове и стене –

                            тя – плът и призрак лек!

Драгалевски манастир,

август, 1908 г.

П.К. Яворов

“Стихотворения”

изд. “Български писател”, София, 1963 г.

На снимките: горе – Пейо Крачолов Яворов

                      в средата – Мина Тодорова (любимата на поета)

                       долу – Лора Каравелова (съпругата на Яворов)

 

Първото стихотворение е посветено на Дора Габе,

а второто на Мина Тодорова.

Advertisements

Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ

 

         Преди повече от 172 години в град Карлово се е родил Васил Иванов Кунчев (по-късно наречен Апостол на свободата Левски). Преди една година Васил Левски беше обявен за най-великия българин. Това е една от светлите фигури в нашата история със създаването на цяла мрежа от революционни комитети, с героизма и преди всичко със саможертвата си. Малко са хората, които се посвещават изцяло на делото на революцията, на народа си, на свободата му. Много млад той е осъзнал една истина и я е изказал: "Времето е в нас и ние сме във времето". Дълбоко философска категория, времето придобива съвсем друго измерение. Няма да разказвам биографията на Васил Левски. Всеки би могъл да намери много писано за него. Важното е, че колкото повече години минават, толкова образът на Левски придобива божествен вид. Народът ни се прекланя пред неговия подвиг и се е постарал името му да блести толкова ярко, че да се нареди до името на Бога. Ще си позволя да напиша Вазовото стихотворение "Левски" от "Епопея на забравените".

ЛЕВСКИ

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно ще нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим,

и мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай

накъде изглеждат, никой ги не знай,

че не таз килия извожда нататък,

че из света шумен пътят е по-кратък,

че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

че потът почтений на простий орач,

че благата дума, че правото дело,

че светата правда, изказана смело,

че ръката братска, без гордост, без вик

подадена скришно на някой клетник,

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари лишни,

Мисля, че човекът тук, на тоя свят,

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчно ще направи да замлъкне стонът,

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на пек и на дъжд,

и че мойте братя търпят иго страшно,

а аз нямам нищо и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света далеч,

и да кажа тайно две-три думи нови

на онез, що влачат тежките окови.

Рече и излезе.

                        Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово

на робите слепи, в робската страна

и носи съзнанье, крепост, светлина.

Думите му бяха и прости, и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен,

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, самси, без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно – хром и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който вдигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта – пиянство,

че равни сме всички в големия час –

той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

взимаше участье в това предприятье

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен, дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори кат Хуса или кат Симона,

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кога нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше на дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово

и там се четеше и укор, и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом или сянка,

озове се в черква, мерне се в седянка,

покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно.

И лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта бдеше вредом, невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха,

и сбрани, сдушени във тайни места,

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно.

И тям на душата ставаше по-ясно.

…………………………………………

…………………………………………

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: "Фанете тогоз!"

На кого ръката не благословия,

а издайство свърши и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в ада има само Юда,

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси – грозно изпитанье –

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"

И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смрът!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса –

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец!

Той биде обесен.

                        О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят,

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий; и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о бесилко свята,

бе не срам, а слава нова за земята

и връх, откъдето виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

Иван Вазов

СОНЕТ 91

 ImageImageImageImage

Some glory in their birth, some in their skill,

Some in their wealth, some in their body’s force,

Some in their garments (though new-fangled ill),

Some in their hawks and hounds, some in their horse,

And every humour hath his adjunct pleasure

Wherein it finds a joy above the rest.

But these particulars are not my measure;

All these I better in one general best.

Thy love is better than high birth to me,

Richer than wealth, prouder than garments’ cost,

Of more delight than hawks or horses be,

And having thee of all men’s pride I boast,

      Wretched in this alone: that thou mayst take

      All this away, and me most wretched make.

William Shakespeare,

Sonnet 91

 ImageImageImageImage

Един се хвали с ловкост и успехи,

Със сила друг, а трети със предци.

Един с богатства, почести и дрехи

А друг със хрътки, ястреби, жребци.

И всеки има по едно пристрастие,

И всеки нещо повече цени.

Но другаде се крие мойто щастие,

Не в кучета, богатства и жени.

От всеки род и всякакви успехи

По-скъпа ми е твоята любов.

По-ценна е от скъпоценни дрехи,

По-весела от пиршества и лов.

      Аз имам теб. Без теб ще бъда пак

      Каквото бях: последният бедняк.

Уилям Шекспир

Сонет 91

Превод от английски

Владимир Свинтила

Александър Сергеевич Пушкин

Blog Entry

      

На 6 юни по нов стил (26 май стар стил) 1799 година в Москва е роден великият руски поет, писател и драматург Александър Сергеевич Пушкин. Навършиха се 210 години от неговото рождение. Той започва да пише стихове още на 15 годишна възраст и до смъртта си на 26 януари (нов стил 10 февруари) 1837 година е създал изключително много световно известни произведения: стихове, пиеси, приказки, драми. По негови произведения са направени опери, филми, балети – "Моцарт и Салиери", "Руслан и Людмила", "Борис Годунов", "Бахчисарайски фонтан", "Медният конник", "Каменният гост",  "Цигани" и много други.

        Предлагам за четене няколко кратки стихчета, за да си спомним за гениалния руски поет.

                         

 

 

ОНА

"Печален ты; признайся, что с тобой".

– Люблю, мой друг! – "Но кто ж тебя пленила?"

– Она. – "Да кто ж? Глицера ль, Хлоя, Лила?

– О, нет! – "Кому ж ты жертвуешь душой?"

– Ах, ей! – "Ты скромен, друг сердечный!

Но почему ж ты столько огорчен?

И кто виной? Супруг, отец, конечно…"

– Не то, мой друг! – "Но что ж?" – Я ей не он.

                        1813-1817

                        

                 СТАРИК

                          На Маро

Уж я не тот любовник страстный,

Кому дивился прежде свет:

Моя весна и лето красно

Навек прошли, пропал и след.

Амур, бог возраста младого!

Я твой служитель верный был;

Ах, если б мог родиться снова,

Уж так ли б я тебе служил!

                   

СНОВИДЕНИЕ

Недавно, обольщен прелестным сновиденьем,

В венце сияющем, царем я зрел себя;

        Мечталось, я любил тебя –

        И сердце билось наслажденьем,

Я страсть у ног твоих в восторгах изъяснял,

Мечты! ах! отчего вы счастья не продлили?

Но боги не всего теперь меня лишили:

        Я только – царство потерял.

(А.С. Пушкин, Полное собрание сочинений в десяти томах, том первый, издательство Академии наук СССР, Москва, 1962)

АЛЕКСАНДЪР БЛОК

Blog Entry

        За хората, които се интересуват от поезия името на Александър Блок (1880 – 1921) е известно. Той е  представител на руския "символизъм" и е смятан на Запад за втори след Пушкин по значимост. Той живее и твори на границата на два века  – краят на 19 и началото на 20 век – и на границата на две епохи в историята на Русия – краят на царизма и началото на комунизма след Великата Октомврийска Социалистическа революция.

        Расте в семейството на майка си, която е третата дъщеря на ректора на Санктпетербургския университет А. Н. Бекетов. Средата му е интелектуална и бохемска. Той се запознава с поезията на Тютчев и Фет. Самият започва да пише стихове на пет години.

         На 8 километра от къщата на дядото на поета се намира имението на великия руски учен и създател на таблицата с химични елементи Дмитрий Менделеев. През 1903 година Александър Блок се жени за дъщерята на Менделеев – Любов. На съпругата си Блок посвещава 800 стихотворения (Стихове за Прекрасната дама). Той е съвременник на революциите в Русия от 1905, 1907 и 1917 година. Има възможност да напусне страната след социалистическата революция, но смята за свой дълг да остане в Русия и заедно с нея да преживее съдбата й. Материалното му положение е тежко, той се разболява сериозно и през 1921 година умира от възпаление на сърдечните клапи. (Според други източници умира от глад).

        С творчеството си Блок оказва силно влияние на по-младите поети Анна Ахматова, Марина Цветаева и Борис Пастернак.

        Предлагам ви само 3 кратки стихотворения, но в оригинал.

      

 х х х

Скрипка стонет под горой.

В сонном парке вечер длинный,

Вечер длинный – Лик Невинный,

Образ девушки со мной

Скрипки стон неутомимый

Напевает мне: "Живи…"

Образ девушки любимой –

Повесть ласковой любви.

 

Июнь 1903

                      

 ГОЛОСА СКРИПОК

Евг. Иванову

                         Из длинных трав встает луна

                    Щитом краснеющим героя,

                    И буйной музыки волна

                    Плеснула в море заревое.

                                   Зачем же в ясный час торжеств

                                   Ты злишься, мой смычок визгливый,

                                   Взрываясь в мировой оркестр

                                   Отдельной песней торопливой?

                    Учись вниманью длинных трав,

                    Разлейся в море зорь бесцельных,

                    Протяжный голос свой послав

                    В отчизну скрипок запредельных.

 

Февраль 1910

      

 

х х х

                Там человек сгорел.

                                      Фет

Как тяжело ходить среди людей

И притворяться непогибшим,

И об игре трагической страстей

Повествовать еще не жившим.

И, вглядываясь в свой ночной кошмар,

Строй находить в нестройном вихре чувства,

Чтобы по бледным заревам изкусства

Узнали жизни гибельной пожар!

 

10 мая 1910