Осоговски манастир

Не знам дали получавате покани за екскурзии за 5-10 лева в пощенските си кутии, но аз редовно получавам. Естествено, привличат клиенти не само с атрактивната цена, но и с обещанието, че ще се раздават награди на място – за жените я тенджера, я тиган, за мъжете – калъф за телефон, или самобръсначка “Жилет”. Винаги съм се замисляла дали да не се запиша, но после се отказвам, защото си имам и тенджери и тигани. Просто е ужасно да привличаш клиентите си с материални награди, когато местата, които са включени в екскурзиите са толкова великолепни, че е срамота материалната придобивка да се поставя на преден план.

Нашият клуб “Приятели на гоблена, българската шевица и други приложни изкуства”, в който членувам, реши да си направи екскурзия до Осоговския манастир и ме поканиха да се включа. Разбира се, приех с удоволствие. И така на 16 март тази година мероприятието се състоя. Пътувахме с 2 автобуса по 50 човека към манастира.

Осоговският манастир се намира в гр. Крива паланка, Македония. Градчето е на 40 – 50 километра от границата, в полите на Осоговска планина. С кафе-почивката успяхме да стигнем до Гюешево за 3 часа, а после и до Крива паланка. Пътят към самия манастир се вие нагоре, като от едната страна зее дълбока пропаст, а от другата са скали. Все пак е асфалтиран, но толкова тесен, че две коли едвам се разминават, а да не говорим за автобус и кола. Два завоя бяха по 180 градуса и шофьорът ни едва успя да завие на единия. Наложи се да върне леко назад, за да го вземе и аха-аха да тръгнем към пропастта. Беше много емоционално, истинско предизвикателство и подходящо за търсачи на силни усещания. Малко габаритни таксита се промушваха на сантиметри от автобуса, но явно те са свикнали да карат по такъв необезопасен път. Никъде нямаше мантинели и изкачването беше доста екстремно.

Манастирът “Свети Йоаким Осоговски” е кацнал от другата страна на пропастта, в която лъкатуши малка рекичка. Сградите са ремонтирани, поддържани, бели и красиви. Освен параклис с извор на светена вода, има църква, кафене и ресторант високо над целия комплекс. Гледката е много приятна, въздухът чист, планински. Изключително много хора посещават този манастир. Освен нашата група имаше още 1 автобус и много коли. Чуваше се сръбска, македонска и българска реч. Само ние, българите, се отличавахме от другите с накичените по нас мартенички. Групи от хора се шмугваха ту в параклиса, ту в църквата, ту в  кафенето. Имахме на разположение 2 часа и половина за разглеждане и хапване. Ресторантът, както казах, се намира най-горе и до него се стига по едни каменни, доста стръмни стълби. Не видях как се казва, но имаше закачени народни носии, една от които кюстендилска. Всички ястия се приготвят на място. Ядох много хубава вита баница със спанак, сирене и кисело мляко. Корите на баницата бяха току-що разточени, а сиренето и киселото мляко си имаха съвсем истински вкус. Явно кравите, които видяхме да пасат по ливадите на Крива паланка имаха заслугата.

Неусетно минаха двата часа и поехме обратно към нашата красива и любима България. На връщане се отбихме в художествената галерия на гр. Кюстендил, която носи името на големия наш художник Владимир Димитров-Майстора. В галерията са изложени картините му. Великолепни платна. Мисля, че всеки българин трябва да ги види. Освен произведенията на Майстора има платна и на други художници, които са не по-малко ценни.

Между Радомир и Перник видяхме дори и щъркел. Е, вече можете да сваляте мартеничките!

Един чудесен ден, изпълнен с емоции, слънце, усмивки и молитва.

Предлагам ви да видите и малко снимки от манастира “Свети Йоаким Осоговски” и художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора” Някои от снимките не са много качествени, но съм ги правила с телефон, за което се извинявам.

Разходка до Крушунския водопад

 

В края на лятото на малкия ми син се събраха 3 свободни дни и аз предложих да ги използваме за среща с наши близки роднини в провинцията, с които не бяхме се виждали повече от 8 години. И така, решихме и потеглихме, разбира се, заедно с домашния любимец. Без него не става!

Времето беше чудесно – топло, слънчево и много приятно. Като първа спирка бяхме набелязали с. Крушуна, Ловешка област. При първата табела за Ловеч се отклонихме от магистралата и тръгнахме по пътя, който се оказа доста разнебитен. Кучето подскачаше на задната седалка на колата от неравностите на настилката. Дори по едно време се намери под седалката, защото падна. Но това беше най-неприятната част от пътуването ни. В ранния следобед пристигнахме в Крушуна, която дори подминахме и се наложи да се връщаме. Споменах по-горе, че не бяхме се виждали с роднините си доста години, а в това село пък не бяхме ходили повече от14 години. Какво ми направи впечатление, че по полетата, където по-рано садяха царевица сега са наредени слънчеви панели. Цели полета! Нали непрекъснато хората се оплакват, си мислех, че от селата им не е останало почти нищо, а се оказа, че все още са добре поддържани и чисти.

След кратка почивка за обяд се запътихме към водопада, а братовчедка ми ни беше гид.

Напоследък Крушунските водопади много нашумяха. Доста хора ги посещават и пътеката към “Маарата” се е отъпкала. Красотата на местността, различните цветове на водата, естествената природа наоколо, обаче, са си непокътнати. Направени са мостчета и стълби, за да се стигне до самия водопад. Но, според думите на нашия гид, посетителите не знаят как точно да стигнат до водопада, а и няма кой да ги насочи и им обясни, затова те отиват само до подножието: до Пръскалото. Реката е започнала да оформя втора стъпаловидна тераса и може би след  години ще се образува и друг водопад. Много е красив “Синият вир” с млечносинята си вода, а на места се виждат и тюркоазени  на цвят води. В скалите от бигор се намират пещери, в които преди столетия са се подвизавали исихасти (издълбаните пещери са били техният манастир).

Подариха ни кратък пътеводител (на български и на английски), в който много интересно са поднесени историческите факти за селото, произхода на името му, какви хора са живяли там, какви занаяти са развивали.  Снимките са много качествени, а  и самото издание е великолепно. Лошото е, че почти никой не знае, че този пътеводител може да се купи в центъра на селото. Просто трябва да се попита за книжката “Крушунските водопади” от Боряна Цонева.  Там ще намерите и справка за други интересни забележителности.  В околността има още няколко пещери, които сигурно си заслужава да се посетят.

За съжаление времето, с което разполагахме бе кратко и трябваше да продължим към Търново, за да пристигнем в уречения час и при другите ни роднини. Велико Търново е станал още по-хубав град – с модерна архитектура в новопостроените квартали на града. Поне това се вижда от пръв поглед. Нямахме време, за да обикаляме града, а и вечерта вече се бе спуснала. Роднините ни са на 15 километра от Търново. Гостуването ни беше много приятно, припомнихме си неща от детството, повеселихме се, хапнахме вкусни салати от истински домати и краставици, откъснати от корена в градината. Единствената неприятна случка бе, че на кучето ни му се прищипа нерв около задните лапи и плачеше от болки, но не даваше да го докоснем с пръст дори. Наложи се да го водим на ветеринар пак в Търново, но за наше щастие попаднахме на кадърна лекарка, която му би инжекция за обезболяване и даде хапченца, от които състоянието му бързо се подобри. По план щяхме да ходим и до Трявна и се двоумихме дали да тръгваме за там или да се прибираме в София. На другата сутрин кученцето вече махаше с опашката, болките му бяха отшумяли и заради това продължихме по плана.

Трявна си е все така хубаво градче, макар че вече има по-западен вид с банки, кафенета, магазинчета, банкомати. Старата част на града е по-поддържана и интересна с ремонираните стари къщи и дюкянчета, които светят от чистота и имат много приветлив вид.

Е, поне вдишах за ден чистия балкански въздух на Трявна. Надявам се да ми държи влага още няколко години. Кой знае кога пак ще ми се случи да го посетя отново?

Предлагам ви и малко снимки от тези три чудесни дни!

 

София– Пътуване из историята на Европа

Предлагам ви  интересно филмче за нашата любима столица София през погледа на един англичанин, дошъл да живее тук. Сигурна съм, че ще научите неща, които не сте знаели до днес.

Приятно гледане!

Екскурзия до Охрид

thumbnail 2Преди две години ходих с близките си на екскурзия до Охрид. Прекрасно място, чудесна природа, а Охридското езеро е невероятно. То е тектонско и е най-старото езеро в Европа – на около 4 милиона години. Водата му е чиста и прозрачна, а в повърхността му се оглеждат околните хълмове на планината Галичица, облаците  и къщите. Това е причината езерото винаги да има различен цвят. Когато времето е хубаво то е като огледало. От специален вид риба, живееща във водите на езерото се получават речни перли. Хората в градчето са много любезни. Почти на всяка крачка има ресторант или друго заведение за хранене. В центъра на града има хубави хотели. Квартири могат да се намерят навсякъде из града, тъй като той е туристическо място с много стари и свързани с българската история и култура места. Да не забравяме, че Охрид е третата столица на България по времето на цар Самуил (992-1018). thumbnail 3

За повече подробности:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4

В съседство до Охрид се намира още един интересен град – Струга. Там се провеждат празници на поезията. Поети от балканските страни се събират, за да обменят мисли.

На всеки бих препоръчала да посети Охридското езеро. Ще му останат незабравими спомени от града, езерото, хората и красотата на околната природа и архитектура.

Bulgaria

  
jeniux3 (3 weeks ago)
I am so happy to see so many proud comments from so many Bulgarians! This is how we all should be, always! God Bless the people, who make videos like this one! They are beautiful and precious! We all need that so much! I am proud to be Bulgarian and am going back to live there after 16 years in New York. Super ste hora! Izpqlvate mi dushata! Ako vsichki Bqlgari zapochnat da se gordeiat s rodinata si po tozi nachin shte mojem da jiveem shtastlivo v nashata prekrasna Balkanska Perla Bulgaria