БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ – Време на католическите мисионери – ХVІІ век

     Значение на католическите мисионери. Движение на славянските първенци в Македония, Босна и Херцеговина 1605-1608 г. Начало на черковната борба 1605 г. Заговорът на Охридския архиепископ Атанасий 1615 г. Католишките епископи Илия Маринов и Петър Богдан за българите 1635-39 г. Бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г. Търговищенското въстание 1645 г. Петър Парчевич и неговата дейност 1646-1674 г. Потурчването на чепинските българи 1657 г. Първата Руско-турска война и отношението на българите към нея 1677-1681 г. Разбиването на турците при Виена и положението в България 1683 г. Търновското въстание 1686 г. Падането на Белград и Ниш 1688 г. Чипровското въстание 1688 г. Въстанието в Западна България и Северна Македония 1699 г. Страхил войвода и въстанието в Пловдив и Пазарджик 1690 г. Български отряди във войските на Петър Велики при Азов 1699 г. Мариното въстание в Търново 1700 г.

Въпреки първите неуспехи за свобода, борбите в България не стихват. Зачестилите войни на Австрия, Венеция, Полша и Русия с Турция и разслабването на турските сили подкрепят надеждата на българите, че краят на отоманското могъщество наближава.

Голяма роля през този период изиграват католическите проповедници в България – били те чужденци или българи. Влизайки в допир със свободните западно-европейски държави, католическите проповедници носят оттам свободолюбиви идеи. Българският народ поглъщал жадно техните разкази за свободен живот и горещо желаел да има кой да го поведе на борба за освобождение. Такива дейци не закъсняват да се явят. Дори чужденци – католически мисионери – обичайки българския народ заради неговото трудолюбие и добродушие, стават самоотвержени защитници и дейци за неговата свобода. Ведно с българските дейци, те подпомагат борбата на българския народ. Тяхната помощ не е пряка, а косвена. В повечето случаи те не са организатори на въстания, но пък разпалват духа на българите и ги насърчават в тяхното освободителско дело. С това ролята на тези дейци в оная тъмна за народа ни епоха е неоценима.

Не бива да виним българите, които са напуснали православието и са приели католичеството, или дори са станали проповедници на католицизма в България. Това е било не тяхно вътрешно убеждение, а политика. Католицизмът е бил за тях прикритие за повече права и свободна дейност за организиране на българския народ, понеже католическите мисионери в Турция се покровителствали от папата и западно-европейските държави и се ползвали с доста големи права.

През 1605-1608 г. славянските първенци в Македония, Босна и Херцеговина готвят общо въстание и се обръщат за помощ към Савойския дук (Италия). Последният приготвя подробен план за война в съюз с Испания и Персия, но планът му не бил одобрен от Испанския крал и въстанието се отлага.

През 1605 г. започва и черковната ни борба против гръцката патриаршия, борба, засвидетелствана със султански ферман от същата година. Още през царуването на султан Мурад ІІІ (1574-1594) има оплаквания на българите срещу гърците и гръцката патриаршия. Това се вижда от фермана, в който се споменава за друг, по-стар ферман, но от кои селища са тези оплаквания, не се знае.

Първи точни исторически известия за оплаквания имаме от 1605 г., направени от българите из околиите: Софийска, Пиротска и Брезнишка. По-рано българите плащали на патриаршията 60 акчета (аспри) за един свещеник и 6 за всеки един рая, а патриаршията ги увеличила на 400 за свещеник и 12 за рая. Издаденият в 1605 г. ферман от султан Ахмед Хано Гази (1603-1616) потвърждава стария ферман и удовлетворява молбата на българите.

През 1615 г. Охридският архиепископ Атанасий организира цяла Македония, подготвя 15000 въоръжени бойци, като изработва подробен план за прогонване на турците от Европа и за превземането на Цариград и Архипелага, за което се обръща към Неаполския вицекрал да издейства помощ и от Испания. На 28 юни 1615 г. архиепископ Атанасий излага лично тоя план пред управителя на Палермо. Иска главно оръжие за 15000 българи и снаряжение за 4000 конници. От Испания иска само 5000-6000 войници в помощ. Планът му не бил изпълнен поради смяна на управителя и нареждането на Испанския крал да се отложи въстанието за по-късно, понеже бил зает в борба с пиратството.

Документите (доклади, послания и пр.) по това въстание са събрани в сборника  “Monumenta Historica Slavorum Meridionalium” т. ІІ, съставен по италианските библиотеки от варшавския професор Викенти Макушев. (Писмата и документите са писани на провинциален староиталиански език). На български са преведени от Аврелиан в “Българска сбирка”, г. ХІХ, кн. 6-7. Преведено е едно писмо “Прошение от Атанасий, патриарх на І Юстиниана за изпъждане на турчина от всичко, каквото притежава в Европа”.

За дипломатическата дейност на архиепископ Атанасий из Австрия, Италия, Испания, Русия и пр. говори и Е. Голубински в “Сношения с Востоком”, ч. І, стр. 303, ч. ІІ, стр. 123.

След един увод за ужасите на турците, архиепископ Атанасий казва, че пропътувал Тракия, Северна България, Сърбия, Босна, Далмация, Албания, Гърция и Архипелага – изобщо всичко, което държал и владеел турчинът в Европа; че славянският и българският елементи са много повече; че са запазили своя свободолюбив дух и са готови за борба, и той се заема да ги организира. Със своите подвластни епископи, архиепископи, монаси и пр. организира Балканите и подготвя, заедно с някой си викарий Д. Александър Мутело, 15000 бойци за въстание. Когато отива и се допитва до Беневентския граф, под-крал на Неаполитанското кралство, той ги съветва да отложат въстанието, за да получат помощ и от Испанския крал.

Българите чакат, но като виждат, че помощта закъснява, решават да продължат делото и биват отново готови, но пак им се предписва заповед от Испания да чакат, та и тя в удобен случай да отправи войска и изгонят турците. Българите пак послушват, но като виждат, че преговорите се протакат, упълномощават Атанасий лично да отиде и моли Неаполитанския княз и Испанския крал за помощ.

От Испания Атанасий иска само 5-6 хиляди войници (испанци и италианци) и най-вече достатъчно оръжие и муниции за 15000 души и седла, юзди, оръжие за 4000 конници. Ако желаят могат да пратят и по-голяма помощ.

Атанасий изработва подробен план и за превземането на Цариград, с подробни изчисления на кои острови, градове и села по колко готови хора за вдигане оръжие има и кой откъде трябва да настъпи. За превземането на Цариград иска и една флота от 80 галери да пренася войски и пр., която да завладее островите, включително о-в Крит. При нападението на Цариград предвижда да бъде запален, от християните в града, от шест страни, за да се образува суматоха. Тия приготовления на българите останали напразни, защото те дълго време били възпирани и лъгани, докато Атанасий умрял.

Малко по-късно 1635-39 г. в България работят и будят народа католическите епископи Илия Маринов и Петър Богдан. В 1635 год. Илия Маринов в едно послание пише: “Турците са станали нетърпими. Ако не им се дадат пари и подаръци, разбиват вратите на църквите, опожаряват селата. Такова нещо не е ставало, откакто турчин е завзел тая страна”. Петър Богдан също пише, че “това иго вече не може да се понася”.

Следва продължение…

Албания – продължение

thumbnailCAR8WGVI Албания, начело със Скендер-бег, оказала продължителна и силна съпротива, както на Мурад ІІ, така и на Мехмед ІІ. Благодарение на това Скендер станал национален герой и неговите подвизи намерили отглас в народни предания и песни на всички балкански народи. Своите успехи Скендер дължал както на личните си качества, така и на обединението на всички племенни главатари и князе в страната около него. Както се говори в историята на италианеца Барлети от 1537 г., по цитат от М. Балабанов, Скендер привързал албанските владетели с една вдъхновена реч на общото им събрание. В тази реч между другото им посочил съдбата на християнските народи: “С кървави сълзи оплакват християнските народи, казал Скендер, разногласието на своите князе, които са еднички отговорни за общото злощастие. СthumbnailCA65C2T6видетел е Всевишният, че с общо съдействие отоманската сила можеше лесно да се съкруши.”  С подкрепа на местни владетели и на народа, и защитен от крепостните стени главно на Кроя, Скендер успял с несравнено по-малка войска от тази на турците. Иречек казва, че за победите на Скендер допринесли много и дебърските българи, които се отличавали с голяма храброст и с преданост към Скендер. Още и днес българският род Мияци се смята потомък на Скендер-бег. Той разбил  последователно войските, командвани от трима паши, пращани от Мурад ІІ, като пленилthumbnailCA3G3WS4 последния от тях, Мустафа.  Принудил се най-сетне да излезе срещу него и Мурад, който обсадил Кроя, но бил принуден да напусне обсадата и да се върне в Цариград. Мехмед, след неговата смърт, като не можал да привлече Скендер с ласки и с щедри обещания, опит правен и от баща му, потеглил сам срещу гордия албанец, но претърпял край гр. Лех (Алесио) голямо  поражение и се принудил да сключи с него мир и го признал за господар на Епир и на Албания (1461). Това било най-голямото тържество на Скендер. По подбуда, обаче, на Венеция, която продължавала войната с Турция, и на папски легат, сам Скендер нарушил мира и почнал враждебните действия, които продължили до самата му смърт, 14. І. 1467. Със смъртта му, до която останал непобеден, се завършила и независимостта на Албания. Голяма част тогава от албанската аристокрация, за да спаси живота си, приела мохамеданството, заедно с част от народа. Но мнозинството от албанците запазило християнството: едни, северните, под влияние на Венеция, останали католици, а южните – православни.

        Скоро след Албания паднала под турците почти цяла  Г ъ р ц и я.thumbnailCAPC934Z Там последна съпротива оказали двамата братя на Константин ХІ, Димитър и Томас, владетели на Морея. Но и те влезли помежду си в  остри вражди и потърсили външна закрила – Димитър у турците, а Томас у венецианците. Накрая Томас избягал на венециански кораб в Рим, а Димитър, който призовал турците, умрял като монах (1470 г.). От разгрома на Гърция спечелила Венеция. В мирния договор от 1479 г. тя загубила в Албания, но като заплатила 100 000 дукати на Мехмед ІІ, задържала Пелопонес и Коринт в Гърция и получила потвърждение на търговските си привилегии в Турция, както и право на юрисдикция за нейния байло в Цариград.

Следва продължение: Влашко и Молдова

На снимките: горе вляво – султан Мурад ІІ

                    в средата вдясно – Скендер-бег

                    в средата вляво – султан Мехмед ІІ

                    долу влясно – император Константин ХІ