Защо са нужни психолози и лекари в училищата?

Младите хора имат много проблеми, с които не могат да се справят сами. Такива са наркоманията, хранителните разтройства, депресиите, различни мании. Преди няколко години по Националното радио подобни теми се разискваха, но като че ли напоследък всичко затихна. Ала проблемът си остана и се задълбочава тихомълком все повече. Иска ми се да обърнем повече внимание на хранителните разтройства, които всъщност са много сериозни психични, а водят след себе си и смущенията в храненето. Тийнейджърите са все още с неукрепнала нервна система и лабилна психика и често се поддават на всякакви внушения. Родителите, които са заети с изкарването на прехраната за семействата си, не обръщат внимание на децата си,  решили, че са прекалено “дебели” и спрели да се хранят. И така, докато не забележат, че детето им е заприличало на концлагерист от фашисткия Освиенцим. Чак тогава тръгват да търсят специализирана помощ, но понякога това се оказва твърде късно. Предлагам ви статия за анорексията и булимията на Златина Георгиева и едно интервю на Маргарита Благоева с проф. д-р Донка Байкова по същата тема.

Напоследък се заговори и за още един вид хранително разтройство на вече по-възрастни и интелигентни хора, които се вманиачават на тема здравословно хранене. Това разтройство се нарича Орторексия нервоза. Всичко ни навежда на мисълта, че нацията ни започва лека-полека напълно да психясва. Трябва да се знае, че да потърсиш психолог, психиатър или специалист в дадената област не е срамно. Срамно е да не обръщаме внимание на проблемите на децата си и на близките ни хора.

Статиите са от минали години, но според мен са все още актуални и добре рисуват цялостната картина на проблема. Дори и да съм направила copy and paste все пак си правя труда да намеря подобни материали и да изчета доста такива, за добър подбор (това е пояснение за недоволните, че копи и пейст било толкова лесно). А и не обичам да се правя на “много знаеща”!

Светлана Ник. Бакалова

 

http://zdrave.rozali.com/zaboliavaniia-zdrave/p788.html

Смущения в храненето: анорексия и булимия

Особено опасни за живота са анорексията и булимията.Макар сред другите тежки и сериозни болести на тях да не се обръща достатъчно внимание, статистиката сочи, че те са на второ място /след наркоманията/ по смъртност в млада възраст.

Думата "анорексия" е от гръцки произход и означава липса на апетит.
Заболяването се характеризира с въздържане или пълен отказ от храна по собствено желание. Първото медицинско описание е дадено още през 1689г. от английския лекар Ричард Мартън. , който определя анорексията като: "болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи…". Анорексията представлява силен страх от напълняване и е характерна най-вече за тийнейджърките и младите жени.
Момичето, което страда от анорексия, почти не се храни, заради ужаса от напълняването, брои калории и грамове, а след това започва изтощителни физически упражнения да не би нещо да й се “залепи”. Обаче колкото и да отслабват, девойките с анорексия не искат да повярват, че са слаби.

  • Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чувстват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, поява на мъх по тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане.
  • Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар.

"Булимия" също е дума от гръцки произход и означава "волски глад". Заболяването е описано през 1895г. от френския психиатър Пиер Бриг.
При булимията момичето поглъща големи количества храна, а после се освобождава от погълнатото чрез принудително повръщане или приемане на слабителни. И булимията засяга момичета и млади жени.

  • Опасни сигнали: Лакомо или неконтролирано хранене, самонаказване със стриктни диети, гладуване, енергични упражнения, повръщане или използване на разхлабителни или диуретици в усилие да отслабнат използвайки тоалетната често след ядене, в депресия от телесното тегло, колебание на настроенията извън контрол, подуване на лимфните жлези на шията и лицето, киселини в стомаха и подуване на нередовни периоди, стоматологични проблеми, запек, болки в гърлото, повръщане на кръв, слабост, хлътнали, кръвясали очи…
  • Следствия: Дехидратация, разстройване на хранителния тракт, черния дроб и бъбреците, електролитен дисбаланс, който води до сърдечна недостатъчност, и се стига в някои случаи до сърдечен удар…

А има жени, които страдат както от анорексия, така и булимия.
Най-често момичетата развиват смущения в храненето между 11 и 25 годишна възраст. Това е възрастта на големите промени – както в мисленето, така и чисто физически. И точно тогава много момичета се чувстват объркани. В стремежа си да контролират бурните промени, които се извършват в самите тях, някои девойки налагат силен контрол над храненето си.
В същото време през пубертета момичетата напълняват. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.
Хранителните смущения се свързани със сериозни емоционални проблеми.
Вманиачаването на тема тегло пречи на девойките да се концентрират върху по-градивни неща. Затова момичета с анорексия или булимия се самоизолират и странят от другите, а чувството за вина се редува с депресивни състояния.
И при двете заболявания болните изоставят всичките си предишни интереси и занимания, изолират се от приятелите, отчуждават се от близките си концентрират своето внимание върху храненето и теглото, при което настроените им зависи главно от кантара. Целта е да ставаш все по-слаб и по-слаб, но нямаш разумни граници за желанието си. Така може да се стигне до гладна смърт. При системно гладуване организмът се изтощава, органите атрофират /някои от тях необратимо/ и в един момент медицината се оказва безсилна.
Лошото е, че освен с болезнена слабост, страдащите от анорексия и булимия с нищо не дават основание на околните да ги смятат за болни, защото използват всички възможни хитрини, за да прикрият факта, че не се хранят.
Ако имате близки или познати, които проявяват някои от изброените по-горе признаци, веднага вземете мерки.
Почти винаги болните не осъзнават, че с тях става нещо нередно, а последиците могат да бъдат фатални.
22.07.2005/Златина Георгиева

http://www.blitz.bg/article/17529

Проф. д-р Донка Байкова: Хората, които гладуват, за 5 години умират от инфаркт!

9 април 2010, 11:32

Проф. д-р Донка БАЙКОВА (Снимка: “Монитор”)

Проф. д-р Донка БАЙКОВА (Снимка: “Монитор”)

Диетите могат да ни докарат куп болести

Пролетта е “сезонът на диетите”. Почти всеки се захваща с всички сили и средства да стопи натрупаните през зимата тлъстинки. Това обаче може да крие много сериозни рискове за здравето, тъй като модерните диети не са подходящи за всеки човек. Най-несериозно и драстично към отслабването се отнасят тийнейджърите, които направо прибягват до гладуване…
За повече подробности около тези проблеми потърсихме професор д-р Донка Байкова, преподавател във Факултета по обществено здраве на МУ-София и зам.-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика.

– Проф. Байкова, пролетта традиционно е време за диети. Коя възрастова група е най-застрашена от неразумно гладуване?

– Да, през пролетта всеки се поглежда в огледалото, вижда, че джинсите са отеснели и решава да погладува, за да отслабне. Това е особено популярно и опасно при юношите. Обикновено до прогимназията те са били гледани от баби и родители като писани яйца, хранили са се по режим и т.н. Изведнъж в горния курс започват да гладуват и да спазват диети, за да бъдат елегантни.
Всъщност учениците в гимназията изобщо не се хранят правилно. Техният храносмилателен тракт не може да преодолее този стрес от смяната в режима на хранене, неговите клетки не са обновявани и при захранване храната предизвиква отвращение, профузна диария, сърцебиене.
Момчетата и момичетата се отказват да ядат, психясват, изяждат се половите им жлези и клетки, спират се детеродните им функции. За 5 години умират от подред изядени различни органи и от инфаркт. Вече има и момчета, които стават анорексици, защото общуват с момичетата. Отначало момчетата уж започват различните диети за пречистване на организма, впоследстие се вглъбяват в това какво ядат, изграждат една орторексия – четат вманиачено съдържанието на етикетите. Накрая стигат до употребата на 2-3 храни от природата, които считат за най-здравословни.
Обикновено анорексията започва от 14-18 годишна възраст
20-30-годишните развиват булимия. Те се вманиачават, ядат всичко, но повръщат храната, за да не пълнеят. Орторексиците са в по-зряла възраст, когато се интересуват от
здравословно хранене, мечтаят си да бъдат здрави и дълголетни и стигат до това вглъбяване, когато следят какво и колко изяждат.
– Запазва ли се тенденцията за спазване на свръхмного диети от българите?
– Да, нашата нация е една от най-затлъстелите в Европа, но в същото време се очертава тенденцията определени групи да спазват всички диети, които станат популярни. Много са рисковете, свързани с безконтролното спазване на диети, включително и предизвикването на болест.
В различните години има някаква мода, това са секти в медицинската диететика. Преди беше разделното хранене, което между другото носи най-малко рискове за организма.
След това стана режимът “Сила за живот” на двамата американци Даймънд, но впоследствие те сами я отрекоха. След това стана модерна “Зоната на Бари Сиърс”, който позволява приемането на белтъчини, на някои мазнини и без никакви въглехидрати. Това е подобно на последната модерна
диета – тази на Пиер Дюкан, където също се набляга на високобелтъчен прием на храна.
При липсата на въглехидрати се затруднява работата на сърцето и на мозъка

Глюкозата е единствен енергиен източник за работа на мозъка и на сърцето. При липсата на въглехидрати лишаваме организма от определени витамини, минерали, даже и фибри. Получават се запек и затруднено храносмилане. Самите белтъчни храни се разграждат до урея и креатинин, които са рискови за черния дроб и за бъбреците. Те са с висока степен за отключване на различни заболявания на тези два органа – бъбречни камъни, паренхимни увреждания на бъбреците.
Гладолечението обаче присъства непрекъснато като мания сред диетите. Там има много жестоки проблеми.
– Защо гладолечението е толкова опасно за организма?
– След третия ден от гладолечението изчезва чувството за глад, защото като падне кръвнозахарното ниво, не работят много от мозъчните центрове. Мозъкът работи само с глюкоза и когато тя не се подава с храната, се притъпява работата му. Затова липсата на храна се понася много по-лесно.
Отслабването през първите дни се дължи на дехидратацията на организма и това окуражава гладуващия. След това започва неразграждането на мазнините, което стартира чак след втората-третата седмица от гладуването. А човек може да гладува максимум 20-30 дни, в зависимост от здравословното състояние. Сега се гладува и повече от месец, като рисковете са сериозни за всички органи. Гладуването нанася много големи поражения на черния дроб, стига се до разграждане на мускулите, на активна тъкан – яйчниковите клетки се изяждат от глупост, образно казано. След това се чудим защо младите не могат да забременеят лесно.
Ако направим национално проучване за храненето и теглото на българите и зададем въпроса колко от стерилните жени са спазвали диети, ще видим, че те са много. Девойките и младите жени се ограничават необмислено в режима на хранене. Те ядат вафли, чипсове, няма плодове, зеленчуци, за риба да не говорим, както и за месо. Всичко това избива в репродуктивните функции на младите.
При захранване всички имат проблеми със стомашно-чревната система. Проблемът е, че ентероцитите – клетките на лигавицата на стомаха, се обновяват всеки ден. При липсата на храна те не се обновяват и при захранване няма кой да смели правилно храната.
Затова се получават колити, гастрити и т.н.
– Как се отразява смяната на часовото време на тонуса на организма?
– Промяната на часовото време се отразява малко или повече негативно на биотонуса ни. Ние, хората, сме часовникови механизми. Т.е. биологичният организъм има определени биоритми. Това означава, че самата храносмилателна система работи в определени часове, изливайки храносмилателни сокове. Това става в 8, 10, 12, 16 и 19 ч. В тези сокове има различни ензими, солна киселина, пепсин, други биологичноактивни вещества, които трябва да обработят приетата в тези часове храна. Когато няма храна в стомаха, тези биологичноактивни вещества стават агресивни. Те атакуват лигавицата на празния стомашно-чревен канал и могат да направят колит и гастрит. Когато се променя часовото време, ние без да искаме трябва да променим тези ритми на нормалния храносмилателен режим,
като изместим храненията с 1 час напред

Организмът има адаптационни механизми, но за това трябва време – минимум седмица ще мине, докато се свикне с лятното часово време. Така че адаптацията може да бъде по-успешна, като се преместят часовете на храненията.
Храната също би трябвало да е по-лека, като се изключат мазни и месни продукти. Трябва да се наблегне на млечни продукти с ниска масленост, на зърнени храни, богати на витамини, минерали и фибри. Тази година нещата допълнително ще се утежнят, защото този период за адаптация съвпада с Великденските празници, когато по традиция се получава претоварване на организма с храна.
– Има ли пролетна умора и изтощение?
– Да, ние, българите, традиционно консумираме през зимата повече туршии и кисело зеле, което има много сол и така приемаме два пъти повече натриев хлорид, отколкото трябва. Това е голям рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. През пролетта интуитивно ни се иска да посегнем към зелени зеленчуци, но не бива да се прекалява с вносните. Те са били третирани с препарати за растителна защита и с антибиотици, с които не бива да натоварваме организма. Затова е по-добре да се наблегне на коприва, лапад, спанак – нашите, родни зеленолистни зеленчуци. С тях ще се набавят липсващите след зимното хранене витамини и минерали в организма.
За всяко жизненоважно вещество в организма има депо, което се изчерпва за около 20 дни. Затова в този преходен период се усеща синдром на пролетна умора, във връзка с модела на хранене. В този период на годината трябва да наблегнем на повече плодове и зеленчуци, и то нашенски – ябълки, моркови, пресен лук и салати. Също е добре да се избягват тежки и мазни меса. По-хубаво е да се хапват пилешко месо и риба. И без друго по празниците се консумират повече яйца, така че може и без месо в менюто за седмица-десетина дни.
Едно интервю на Маргарита Благоева