Българските въстания – Комитети и апостоли – продължение

 

Когато говорим за революционната дейност през тази епоха, не бива да забравяме и делото на Каравелов. Въпреки, че Каравелов в края на живота си, изморен, отчаян, се отказа от революционната дейност, той има заслуги за изграждането на революционното движение у нас и ние не можем да не му ги признаем. След Раковски, Каравелов е негов заместник, а през времето на Левски пръв негов другар.∗

Един от воеводите през това време, явил се в услуга за изграждането на революционните комитети от двете страни на Балкана, е Стоян Велков Софийски от с. Желява – Софийско, който през 1878 г. с чета от 25 души кръстосва по Стара планина.

През юни 1875 г. избухва въстанието на Босна и Херцеговина. В помощ на епохалните борби на тия балканци се стичат от Румъния, Сърбия, Гърция много български доброволци, които вземат живо участие в едногодишните боеве с турците.

Успешното въстание в Босна и Херцеговина, техните паметни борби през цялото лято и безсилието на турците да се справят с това въстание, насърчава българите и през август 1875 г. Българският Ц. К. решава да се обяви на 16 септември в България общо въстание, като в България минат и някои чети отвън. С въстанието се бързало, понеже моментът се считал много удобен. За целта Ботев като председател на новия Ц. К. отива в Русия да вика Филип Тотю, но нито той, нито Панайот Хитов имали възможност да минат в България така бързо, по липса на средства и предварителна подготовка. Ц. К. като разбира, че въстанието не ще бъде добре подготвено и не ще има успех, решава да отложи въстанието, но на някои места като Стара Загора, Шумен и Русе комитетите не получили нареждането за отлагане и повдигнали набързо, за десетина дни, приготвените въстания.

В Старозагорския революционен окръг водител бил Стамболов. Още с пристигането си, на 29 август 1875 г., той настоява пред местния комитет да се провъзгласи веднага въстание и въпреки несъгласието на много от членовете на комитета, че е много прибързано, Стамболов се налага и бива взето решение за въстание, като се разпространява до населението и специална прокламация, отпечатана още в Букурещ.

Въстанието бива определено за 16 септември, като за целта из околността биват разпратени агитатори. Планът на въстанието бил следният: на 16 вечерта селяните от околните места, водени от специални пратеници, ще се съберат на три пункта извън града, където ще се явят на един от пунктовете и градските въстаници; след като се съединят, ще ударят на града, ще го завземат, след това ще завземат и по-далечните градове, а ако не могат да заемат града, ще заминат за Габрово, та да се съединят с търновските въстаници за общо действие.

През деня на 16 септември старозагорските чорбаджии подушват, че се готви въстание и съобщават това на конака. Щабът на въстаниците – една чета от около 25 души, предводителствана от Георги Апостолов, като научава за издайничеството, побързва да напусне града и отива на уречените пунктове, но вечерта като не намерили никакви други въстаници от селата потеглят сами за балкана, където след дълги скитания четата бива разпръсната.

Същата вечер четата на Георги Апостолов не била сама. На един от определените пунктове от съседните села Арабаджиево и Обруклия се явява чета, предвождана от пратеника Андрей Момчев, но нощната тъмнина и пустия характер на местността попречват четите да се срещнат. След дълго очакване Андрей Момчев отива в града да провери какво става, че не идват въстаниците, но турците били вече на крак, той бива хванат и четата се разпръсва.

На третия пункт също се явили въстаналите селяни от Гюреджии и Караджелии под водителството на Христо Шиваров, но и той като се лутал и не намерил през нощта никого, се завръща по селата. Така пропада Старозагорското въстание.

 

Следва продължение…

На снимките: горе – Панайот Волов, Олимпий Панов; долу – Стефан Стамболов, Георги Бенковски

---

∗ След Върховното Народно Българско тайно гражданско началство на Раковски и след първия Български централен комитет на Д. Диамандиев, Ат. Андреев и пр., Каравелов и Левски съставиха най-дейния Б.Ц.Р.К., в състав: Л. Каравелов – председател, Д. Ценович – касиер, Олимпий Панов – деловодител, Васил Левски – апостол в България, Ангел Кънчев – кореспондент на тайните комитети, Христо Иванов Големия – учредител на тайната поща, Димитър Общи – учредител на тайната полиция, П. Хитов – началник на военните сили, Д. Хр. Попов, Никола Обретенов, Д. Горов – преносвачи на тайната кореспонденция. Постоянни членове на Привременното правителство биват избрани: Л. Каравелов, В. Левски, А. Кънчев, Д. Общи, Хр. Ив. Големия и П. Хитов.

След смъртта на Узунов – заместник на Левски – на 21.VІІІ.1874 г. в Букурещ се основава нов Б. Ц. Р. К. в състав: председател – Л. Каравелов, помощници – Хр. Ботев, Киряк Цанков, О. Панов и Т. Пеев, с главна задача: да възобнови революционните комитети в България и свика главно събрание на 25. ХІІ. в Букурещ.

На главното събрание на делегатите от България и чужбина /25.ХІІ./ понеже председателят на комитета Л. Каравелов, отчаян от несполуките, се отказва доброволно от комитетското дело, се избира нов централен комитет начело с Христо Ботев – председател и Ст. Стамболов. Задачата на този комитет е да се продължи комитетската работа, като през 1875 г. се вдигне общо въстание, но неуспехът на въстанието и някои вътрешни спорове накарват Ботев да си подаде оставката като председател на Б. Ц. Р. К.

В края на 1875 г. в Гюргево се образува нов Б. Ц. Р. К. със състав: Гаврил Хлътов /Георги Бенковски/, Ст. Заимов, П. Волов, Г. Икономов, Хр. Караминков, Ник. и Георги Обретенови, Ст. Стамболов, Г. Апостолов, Ил. Драгостинов, Ив. х. Димитров, Д. Горов, Н. Славков и Г. Измирлиев – Македончето.

Последният Б. Ц. Р. К. е така нареченият Б. Ц. Благотворителен Комитет в Букурещ с председател: Владимир Йонин, подпредседател: О. Панов и членове: П. Енчев, И. Х. Висковски, Ив. Кавалджиев, Д. И. Иванов, Ст. Стамболов и Ив. Вазов.

 

 

Българските въстания – 5. ПЕРИОД НА ОРГАНИЗИРАНА БОРБА – КОМИТЕТИ И АПОСТОЛИ.

Левски – най-гениалната личност на национал-революционното движение в 1868-73 г. Каравелов като наследник на Раковски и другар на Левски 1867-73 г. Въстанието в Босна и Херцеговина 1875 г. Дейността на Ст. Велков Софийски 1873 г. Б.Ц.Р.К. от 1873 г., Б.Ц.Р.К. от 1874-75 г., Гюргевски Б.Ц.Р.К. 1875-76 г. Решение за общо българско въстание и отмяната му 1875 г. Частичните: Старозагорско въстание 1875 г., Шуменското и Русенското /Червеноводското/ въстание 1875 г. Априлското въстание – най-героичният подвиг на българина и българката през вековете 1876 г. Защита на Априлското въстание 1876 г. Подвигът на Ботев 1876 г. Защита на Ботевия подвиг 1876 г. Македония и Априлското въстание 1876 г. Четата на Таню Стоянов 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров 1876 г. Четата на Яким Христов /Търчи-лежов/ 1876 г. Сръбско-турската война и участието на българите в нея 1876 г. Б. Ц. Благотворителен К. и слагане началото на първото българско опълчение в Сръбско-турската война 1876 г. Руско-турската война и българските опълченски дружини 1877-78 г. Македонските българи и Освободителната Руско-турска война 1877-78 г. Български легион в Гърция 1877-78 г. Разложкото царство 1878 г. Илинденското и Преображенското въстания 1903 г. Заключение.

 

„Ако изгубя, губя само себе си; ако спечеля – печеля за цял народ“.
В. Левски

 

Периодът 1867-73 г. е една от най-светлите страници в нашата история. Това е времето на най-великия, най-деловия, най-неустрашимия и вещ организатор на българската революция – карловчанина Васил Иванов Левски. Национал-революционното движение в света не познава по-талантлив организатор, по-голям тактик и практик, както и по-голям теоретик от апостола на българската свобода – синът на карловката Гина Иванова.

Учил само до второ отделение, а чрез самообразование издигнал се до висотата на гениален водач на народната революция – Левски си остава единствен в световната история. Такива личности се раждат на 1000 години един път.

Той кръстосва България на длъж и шир и осейва страната с тайни революционни комитети, свързани помежду си в окръзи, а последните с централния комитет, начело с Левски в България /Ловеч/ и вънка начело с Каравелов /Букурещ/. Организацията бива изградена по идеален начин. Тайни куриери кръстосват страната и разнасят нарежданията, окръжните и литературата до комитетите. Тайна полиция обикаля страната и наказва със смърт всеки предател, изменник или нетърпим турски изедник; военни специалисти минават по комитетите и дават своите упътвания за изграждане на военното дело на организацията. Дисциплина, ред, точност, баснословна честност и преданост, безусловно изпълнение на нарежданията на Ц. Р. К. – ето качествата на комитетските хора – възпитани от Левски и помощника му Ангел Кънчев. За голямо съжаление, лекомислието на Димитър Общи, несъобразителността му и недисциплинираността му, както и мудността на Каравелов, че въпреки оплакванията на Левски, той не си дава съгласието Общи да бъде своевременно отстранен, обирът на царската хазна в Арабаконак от Общи и предателството на поп Кръстьо станаха причина да загине най-ярката звезда на нашето национал-революционно движение.

На 6 февруари 1873 г. на бесилото загина гениалният водач на българската революция и цяла България осиротя съкрушена. Ведно с него България оплака и толкова старателно изграденото от апостола дело, разсипано, издадено от Общи и поп Кръстьо. Ала неговият подвиг завинаги се запечата в сърцата на българския народ и неговият живот, дело, идеи станаха пътеводна звезда на младите поколения. Те тръгнаха след него, за да докажат през април 1876 г. и август 1877 г. в Каменград /Панагюрище/, Еледжик и Шипка, че българският народ е достоен за свобода и знае да си я извоюва.

Следва продължение…