ЗДРАВЕЙ, СВЯТ!

   Ако можехме да се върнем в началото на миналия век, такова заглавие щеше да предизвика учудване или смях. Но сега, в ХХІ век, нещата стоят по друг начин. Интернет свързва хората по цялото земно кълбо.Кога съм мислила, че ще разговарям с хора от Австралия, Нова Зеландия,островите Зелени нос, САЩ, Буркина Фасо или Дубай! Да живее техниката! Без нея всичко това щеше да е невъзможно. Колко е лесно сега! Включваш компютъра или мобилния и си говориш с когото искаш по света, и сега наистина разбираме колко е малък нашият свят. Пространството в Интернет се изпълни със социални мрежи, най-различни средства за комуникация и информация, информация, информация… По-рано, за да разбереш къде се намират Азорските острови, е трябвало да направиш специална експедиция, да отидеш на съответното място,после да го опишеш и хората, които прочетат за това, да си го представят. В днешно време, с едно кликване на мишката не само можеш да разбереш къде се намират тези острови, но можеш да видиш изображението им, гледано отгоре, както се казва “от птичи поглед”. Можеш да се свържеш с хора от тези острови, да включиш камерата си и дори да им се представиш. Всеки човек на планетата, притежаващ мобилно устройство или компютър може да прочете какво съм написала онзи ден или преди пет години, стига да съм го публикувала някъде из мрежата. Всичко това е много хубаво, но си мисля: от толкова много информация, която може да се намери наготово в Интернет, дали мозъците ни няма да започнат да закърняват? Човек, който знае, че може да намери всичко, което го интересува, само за минути, едва ли ще се старае да запомни това, което е прочел. А може би ще стане точно обратното – ще задръстваме мозъците си до пръсване с информация, което ще ни видоизмени в бъдеще. Всички ще са с огромни, несъразмерни глави, особено в частта си над очите. Все пак, най-важното от всичко си остава способността ни да мислим и да изказваме мислите си. Иначе нямаше да се наричаме човеци!