Българските въстания–Въстания и борби през 16 век – продължение

 

Тодор Балина бил изпратен до Сигизмунд да влезе в споразумение с другите дворове: Полша, Австрия, Венеция и пр. да помогнат за освобождението на България. В момента, когато Сигизмунд потегля за България, неговите съседи поляците нападат Молдова и той бива заставен да остане в Трансилвания. Само част от войските му, съставени от власи, маджари и българи, минали в България през зимата (по леда), разбили на няколко места турските войски и в едно кратко време освободили всички крайдунавски градове от Исмаил до Видин и Враца (Хърсово, Силистра, Тутракан, Русе, Баба-даг, Разград, Свищов, Никопол, Оряхово и пр.). Начело на българите били българският воевода Баба Новак и далматинецът Дели Марко, а на всичките войски – влашкият княз Михаил Витяз. Маджарските и влашки войски, след като се награбили с богата плячка, се върнали зад Дунава.

Българите не се отчайват, а решават сами да си помогнат и се залавят за трескава работа. През пролетта на 1595 г. Тодор Балина обикаля цяла Северна България; Петър Соркочевич организира Търновско и Русенско, а Павел Джорджич – Варна, Шумен и Провадия. Въстанието избухва с център Търново. Явява се самозванец от рода на Шишмановци и бива провъзгласен за цар под име Шишман ІІІ (българите съзнателно постъпват така, за да спечелят населението). Въстанието обхваща почти цяла Северна България. Две хиляди въстаници нападат и освобождават София. Турците изплашени от бързите успехи на въстанието, събират в Азия силна войска и начело с Великия везир Синан паша от Цариград, потушават въстанието.

Всичко будно, особено в Търновския край, бива избито, а жени и деца продадени в робство. Шестдесет хиляди българи, за да се спасят, се преселват във Влашко и Русия. В Търново българското население съвсем оредява. Когато по-късно се развиват занаятите, от балканските села в Търново се заселват отново много българи. (Проф. В. Н. Златарски в своята статия “Български въстания и опити за въстания до средата на 19 век”, спомената в началото, погрешно съобщава, че Търновското въстание е станало в 1598 год.).

През 1596 г. Дели Марко с 1200 души българи и маджари наново минава Дунава и стига до Плевен, а през 1599 г. Баба Новак организира нов поход против турците, като отново отива при Трансилванския княз да го кани да застане начело на похода. Моли за съюзник и влашкия княз Михаил Витяз, но бива изменнически изгорен.

Следва продължение…

Advertisements

БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ… Първи опити за освобождение–продължение 1

 

По това време 1413-21 г. междуособните борби между наследниците на Баязид се разгарят, и българите вземат най-активно участие ту на страната на единия, ту на другия, за да разслабят турската власт.

Български дейци започват да работят за освобождението на България и чрез помощ отвън. Така, в 1426 г. синът на Ив. Шишман – Фружин, ведно с унгарския военачалник при крал Сигизмунд – Пипо (Филип Маджарин) и влашкият княз Дан ІІ минават Дунава и нанасят голямо поражение на турците, които оставят 15 000 души убити.

Описанията на чужди пътешественици от това време свидетелствуват, че духът на българите бил запазен. През 1432 г. френският рицар Де ла Брокер Бертрандон пътува през България и за духа на софиянци съобщава следното: “Турците в София са още малко, а българите повече. Това дава желание на последните да отхвърлят робството, ако има кой да им помогне”.

И наистина, само 10 години по-късно, когато в 1443 г. полският крал Владислав ІІІ Варненски с полски и маджарски войски, начело с воеводата Ян Хуниади (Янкул войвода, Сибинянин Янко) обявява война на Турция, към войските му се присъединяват хиляди българи и сърби. (Владислав ІІІ обявява война на Турция по покана на папа Евгений ІV, който желае да изгони турците от Европа. Папа Евгений ІV влиза във връзка и с българските първенци, когато се обяви поход срещу Турция, да се надигнат и помогнат за изгонването на турците). Войските на Владислав подпомогнати от българското население в едно скоро време превземат почти цяла Западна България ведно със София и се отправят за Пловдив. Когато стигат до Костенец, историческият проход Троянови врата бил силно укрепен, лошата зима не позволявала да се заобиколи и Владислав се връща, като сключва с Турция Сегединския мир в 1443 г., по който на Унгария се давала Влахия, сръбският деспот Юрий Бранкович, съюзник на Владислав, си възвръщал Сърбия като васална, а България остава пак под Турция.

Папа Евгений ІV не бил доволен от постигнатите резултати, и затова Владислав ІІІ нарушава мирния договор и през пролетта 1444 г. отново настъпва – този път в Северна България. Той минава Дунава при Оршова, превзема Видин, Никопол, Шумен, Калиакра, Каварна и обсажда Варна. Към войските му се присъединяват нови хиляди доброволци от Северна България. Всички земи между Балкана и Дунава биват освободени. Но в най-решителния момент, когато Владислав е бил пред Варна и освобождението на Северна България се решавало, сърбите, венецианците и генуезците изменят, като венецианците и генуезците със своята флота прекарали войските на Мурад ІІ от Азия през Босфора и Черно море за Варна, а сръбският деспот Юрий Бранкович, не искал да си разваля приятелството със султана и не позволил на българите в Македония начело със знаменития Георги Кастриот (Скендер бей) да се присъединят към Владислав.

Мурад ІІ със 125 000 войска (а Владислав с 20 000) минава зад тила на Владислав, като се разполага при с. Индже-кьой и Паша-кьой на запад и север от Варна. На 10 ноември 1444 г. Мурад ІІ забива на прът Сегединския мирен договор, нарушен от Владислав, обикаля с него войските си, разпалва техния фанатизъм и напада Владислав от всички страни. Два дни кипи страшна сеч, в която загиват 10 000 от Владиславовите хора, ведно с него и около 30 000 турци. Само отделни части от войските на Владислав и Ян Хуниади успяват да се спасят през Дунав и Цариград.

Поменатият Георги Кастриот владее Западна Македония четвърт столетие, от 1443-1467 г. Той е легендарен българо-албански герой, известен под името Скендер бей. Син е на Ив. Кастриот и на Войсана (българска болярка). Когато Владислав Варненски обявява война на Турция и настъпва в България, Георги Кастриот се обявява за негов съюзник, организира широк заговор, освобождава цяла Западна Македония: Горни и Долни Дебър, Охрид, Струга, Леш и пр. и цели 25 години – четвърт столетие до смъртта си (1467 г.) със своята 20 000 войска нанася редовно тежки поражения на стохилядни турски войски. Когато Владислав Варненски настъпва в Северна България, Георги Кастриот с 20 000 войска потегля да се съедини с полските и маджарски войски и с българските въстаници в Северна България, но сръбският васал на турците Юрий Вуков Бранкович, тъст на Мурад ІІ, му попречва.

Със смъртта на Владислав Варненски българският народ изгубва един голям приятел и защитник, претърпява тежка загуба, но вярата му в освобождението на България не угасва. Той вярва, че ще настъпят други благоприятни моменти и че българският народ ще бъде отново свободен. За това свидетелстват и съобщенията на чужди пътешественици по това време. Така ученият хуманист Филип Буонакорски (1439-1496), като пратеник на полския крал Казимир Ягелончик обикаля Долна Мизия (Северна България), Тракия, Македония и Гърция и в един меморандум до папа Инокентий VІІІ през 1490 г. пише: “След преминаването на турците в Европа многобройните гърци и много по-малочислените българи, бошняци, епироти и др. населения, като се убедиха, че турците не са толкова силни и многобройни, колкото ги бе представила мълвата, сега ламтят от еднакво желание и еднаква нужда, и с готовност очакват случай да свалят от себе си хомота на робството.” Но папата и Европа по това време били заети с началото на реформацията и не се притекли на тия повици.

Следва продължение…

Случващото се в България е напълно закономерно…

 

По-младите може би са чували за “перестройката” или, както се превежда на български “преустройството”. Радвахме се тогава, надявахме се на някакви положителни промени, но както всичко в България е за три дни. Народът затова е измислил поговорката: “Всяко чудо – за три дни”.

Но защо споменах преустройството? Тогава се разпространяваше един виц за петте фази на преустройството: 1 фаза – обявяване на преустройството и всеобщ ентусиазъм.; 2 фаза – повсеместен хаос вследствие ентусиазма; 3 фаза – издирване на виновните за хаоса; 4 фаза – наказване на невинните; 5 фаза – връщане в първоначалното положение. Хубав виц, нали? И главното, че показва как нищо не се е променило и как все още продължаваме да се въртим в един омагьосан кръг от пет фази и все сме в началото. Вицът напомня също и за демокрацията, която решихме да следваме след 10 ноември 1989 година. Но и с нея се случи съвсем същото – ентусиазъм, хаос, търсене на виновните, наказване на невинните и хоп – отново в началната фаза, защото сме избрали ново правителство. И така, та до наши дни, когато станахме свидетели и на атентата в Бургас. Всичко е съвсем закономерно! Всички се радвахме, че ще ставаме членове на НАТО, но никой не искаше да види и обратната страна на медала. Външният ни министър тогава г-н Соломон Паси ронеше по телевизията сълзи, предполагам на радост, че ето на вече сме в НАТО-то. После се напънахме да станем членове и на ЕС. Е, влезнахме и там, макар и с вазелин, но пак не обърнахме палачинката, за да видим освен ползите какви ще са негативите от това ни действие. Накрая се стигна и до атентат. На какво се учудваме? Да не би да сте очаквали, че щом сме в НАТО  и ЕС и България ще се превърне в един рай, в който никога нищо няма да се случи? Ще си живуркаме безметежно, ще си ядем шопската салата и ще си пием ракията и така – до края на света. Е, не, не става! Интересно ми е какво прави полицията толкова време, когато в България по магистрала “Тракия”, около Варна, край Враца и на други места по време на движение се запалваха автобуси, пълни с пътници – българи, румънци и други? Някой научи ли кои са подпалвачите? Защо не са взети мерки? На никого ли не му хрумна, че това могат да са терористични актове, нищо че, слава Богу, нямаше жертви? Но “всяко чудо – за три дни” си е напълно валидно. След три дни всичко потъва в една стелеща се и упойваща мъгла, от която на никого не му се излиза. А и успокоението на министър-председателя, че “сме добре с арабите – на всеки ъгъл има дюнер” съвсем ни затвори очите. Като че ли някой може да ни даде 100 % застраховка, че у нас такива работи не стават. Просто полицията си спеше по това време. Единственото, което я вълнуваше беше да хванат един-двама корумпирани нейде из страната, за да си пишат червена точка за пред Европа, за да смекчат доклада им. И тогава се случи непоправимото! Съвсем закономерно! Ще цитирам друга българска поговорка. Тя се отнася за игра на карти, но важи и за всичко останало: “Кьорав карти не играе!” Не искам да се впускам в подробности, че постът ми ще заприлича на роман. Само ще нахвърлям въпроси и въпросчета, по които, аджеба, някой би могъл и да се замисли, едва ли не…

Виновни няма, а наказаните все са гражданите на тази, така наречена, държава. Но робът нищо друго не губи, освен оковите си. Наказват ни с високи и измислени сметки за ток, парно, вода, мобилни телефони и какво ли още не, но виновните не са в затвора. Вальо Топлото биде оправдан, макар че е “чопнал” доста милиони. Е, само това да беше! Да сте чули някой корумпиран да е осъден и пратен в дранголника? Не, нали? Ами, може и да не чуем! Виновни са все потребителите, защото не си плащат сметките и монополистите редовно ги съдят.

Интересно къде потъват данъците ни, които плащаме на общини и държава? Защо плащаме данък “смет и битови отпадъци”? Всеки ден разхождам кученцето си и не мога да ви опиша каква мръсотия е навсякъде, из малките квартални пространства и градинки, където минавам. Призивът “Да изчистим България за един ден” трябва да се промени на “Да чистим България ката ден!” Къде изчезнаха разноцветните контейнери за разделно събиране на хартия, пластмаса, стъкло и метали? Как да бъдем полезни и да се включваме в рециклирането на отпадъците и намаляването на вредните емисии в атмосферата?

А и още нещо, докато ми е на ума! В тази държава се живее много зле, но още по-зле е да си умрял, защото се оказва, че гробните места не достигат, но общината ги продава и то не срещу малки суми. По неволя имам два гроба, но се оказа, че законите така са направени, че едва погребахме леля ми, която си отиде преди 20-тина дена. Толкова бумащина се събира, удостоверения, съгласия от наследници и, ако няма такива, трупът може да си стои с месеци и да се разлага, без да бъде погребан. Да не говорим, че толкова пари отиват за погребения, опела, кремация и полагане в гроб, че не е зле човек приживе да си заделя по малко парици, за да могат сродниците му да го изпратят като човек. А и на гробищата не се поддържа около гробовете. Нито алеите се виждат, нито има табели, които да указват парцелите, редовете. Навсякъде е обрасло с бурени, непочистено е. Всичко е под всякаква критика. Парите, които плащаме за гробовете не са малко и общината поне може да си върши задълженията – около гробовете да бъде чисто и поддържано. Ако имат проблеми, да направят обмяна на опит с други държави и да разберат как става този номер?

Е, толкова за днес!