Българските въстания – 5. ПЕРИОД НА ОРГАНИЗИРАНА БОРБА – КОМИТЕТИ И АПОСТОЛИ.

Левски – най-гениалната личност на национал-революционното движение в 1868-73 г. Каравелов като наследник на Раковски и другар на Левски 1867-73 г. Въстанието в Босна и Херцеговина 1875 г. Дейността на Ст. Велков Софийски 1873 г. Б.Ц.Р.К. от 1873 г., Б.Ц.Р.К. от 1874-75 г., Гюргевски Б.Ц.Р.К. 1875-76 г. Решение за общо българско въстание и отмяната му 1875 г. Частичните: Старозагорско въстание 1875 г., Шуменското и Русенското /Червеноводското/ въстание 1875 г. Априлското въстание – най-героичният подвиг на българина и българката през вековете 1876 г. Защита на Априлското въстание 1876 г. Подвигът на Ботев 1876 г. Защита на Ботевия подвиг 1876 г. Македония и Априлското въстание 1876 г. Четата на Таню Стоянов 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров 1876 г. Четата на Яким Христов /Търчи-лежов/ 1876 г. Сръбско-турската война и участието на българите в нея 1876 г. Б. Ц. Благотворителен К. и слагане началото на първото българско опълчение в Сръбско-турската война 1876 г. Руско-турската война и българските опълченски дружини 1877-78 г. Македонските българи и Освободителната Руско-турска война 1877-78 г. Български легион в Гърция 1877-78 г. Разложкото царство 1878 г. Илинденското и Преображенското въстания 1903 г. Заключение.

 

„Ако изгубя, губя само себе си; ако спечеля – печеля за цял народ“.
В. Левски

 

Периодът 1867-73 г. е една от най-светлите страници в нашата история. Това е времето на най-великия, най-деловия, най-неустрашимия и вещ организатор на българската революция – карловчанина Васил Иванов Левски. Национал-революционното движение в света не познава по-талантлив организатор, по-голям тактик и практик, както и по-голям теоретик от апостола на българската свобода – синът на карловката Гина Иванова.

Учил само до второ отделение, а чрез самообразование издигнал се до висотата на гениален водач на народната революция – Левски си остава единствен в световната история. Такива личности се раждат на 1000 години един път.

Той кръстосва България на длъж и шир и осейва страната с тайни революционни комитети, свързани помежду си в окръзи, а последните с централния комитет, начело с Левски в България /Ловеч/ и вънка начело с Каравелов /Букурещ/. Организацията бива изградена по идеален начин. Тайни куриери кръстосват страната и разнасят нарежданията, окръжните и литературата до комитетите. Тайна полиция обикаля страната и наказва със смърт всеки предател, изменник или нетърпим турски изедник; военни специалисти минават по комитетите и дават своите упътвания за изграждане на военното дело на организацията. Дисциплина, ред, точност, баснословна честност и преданост, безусловно изпълнение на нарежданията на Ц. Р. К. – ето качествата на комитетските хора – възпитани от Левски и помощника му Ангел Кънчев. За голямо съжаление, лекомислието на Димитър Общи, несъобразителността му и недисциплинираността му, както и мудността на Каравелов, че въпреки оплакванията на Левски, той не си дава съгласието Общи да бъде своевременно отстранен, обирът на царската хазна в Арабаконак от Общи и предателството на поп Кръстьо станаха причина да загине най-ярката звезда на нашето национал-революционно движение.

На 6 февруари 1873 г. на бесилото загина гениалният водач на българската революция и цяла България осиротя съкрушена. Ведно с него България оплака и толкова старателно изграденото от апостола дело, разсипано, издадено от Общи и поп Кръстьо. Ала неговият подвиг завинаги се запечата в сърцата на българския народ и неговият живот, дело, идеи станаха пътеводна звезда на младите поколения. Те тръгнаха след него, за да докажат през април 1876 г. и август 1877 г. в Каменград /Панагюрище/, Еледжик и Шипка, че българският народ е достоен за свобода и знае да си я извоюва.

Следва продължение…

Advertisements

Български въстания – Време на „комитите“ – продължение

През май 1867 г., когато в Гърция се разгаря Критското въстание, българските войводи Панайот Хитов и Филип Тотю се явяват пред Раковски и искат да се изпратят няколко чети в България, които да обявят въстание, но Раковски заявява, че моментът за въстание още не е бил удобен, понеже Критското въстание скоро щяло да бъде приключено и българите, неподготвени добре, щели да останат да се борят пак сами. Старите войводи решават със свои чети да минат в България и проверят положението. На 14 май 1867 г. Филип Тотю при Свищов, а Панайот Хитов при Тутракан със знаменосец Васил Левски минават Дунава с чети от по 35 души и цяло лято водят геройски борби с турците.

На всички е известна историческата битка на Филип Тотювата чета в местността „Пустията“ при с. Върбовка – Севлиевско, където българските юнаци се сражават цял ден с турците един срещу двадесет, която битка роди думата „комита“ и стана легенда и мечта за българския народ. Самите турци баснословно говореха за този „комита“, наречен от тях „канатлъ Тотю“ – хвърковатия Тотю войвода. (Панайот Хитов е от гр. Сливен, а Филип Тотю от колибите Гърците при с. Килифарево – Търновско).

В Балкана при старите войводи идват пратеници от Южна и Северна България да ги питат за въстание, но те им предават думите на Раковски, че не бил удобен момента, – да се гласят за другата година.

Същата година, няколко дни след минаването на Филип Тотю и Панайот Хитов, в България минават още 15 младежи под войводството на Петър Петков. Последните желаели да влязат в четата на Филип Тотю, но закъсняват и след това избират свой войвода и минават Дунава.

Есента 1867 г. Сърбия се намира отново пред война с Турция. Сръбското правителство, познавайки храбростта на българите, подиря наново тяхната помощ. Панайот Хитов, който ведно с другите войводи през есента се прибира в Сърбия, бива натоварен от сръбското правителство да състави отново легия, в която българските доброволци да се обучат военно за предстоящите борби. В Белград се стичат отвсякъде около 800 български доброволци. Началник на легията става Ангел Кънчев. Тук са също: Левски, Хаджи Димитър, Каравелов, Караджата и пр. Но през пролетта, старата история се повтаря: отношенията между Турция и Сърбия се подобряват и българите биват отново разгонени.

Пролетта на 1876 г. много от българите участници в легията пожелали да минат в България да проверят народа и го подготвят за предстоящата борба. На 5 юли една дружина от 125 младежи, жадни да умрат за свободата на България, минават при Русе Дунава и под войводството на Хаджи Димитър и Стефан Караджата и в епически борби при Караесен, Дядо Пановата курия, Канлъ дере и Бузлуджа записаха най-светлите страници в историята на народа ни – равняваща се по блясък и ценност само на един подвиг – подвига на панагюрци 1876 г. и подвига на Шипка 1877 г.

Оттогава българският „комита“ за народа стана светец, а думите на Ботев за Хаджи Димитър: „Жив е той, жив е“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ се понесоха ведно с имената и подвизите на героите и вживяха в сърцата на българския народ и напътват десетилетия насетне младите поколения в борбата за свобода и народни правдини.

 

Следва продължение…

БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ- 4. Време на „комитите“

Основаване на Първия български централен комитет 1866 г. Свещената румъно-българска коалиция 1866 г. Легията на Раковски в Румъния 1866 г. Четите на Филип Тотю и Панайот Хитов 1867 г. Четата на Петър Петков 1867 г. Легията на Панайот Хитов в Сърбия 1867 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата 1868 г. Въстанието на дядо Иван Кулин в Зайчарско 1867-8 г. Четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович 1867 г.

Ние не сме минали ни за пари, ни за коне, ни пък за меки жени, но за свободата на вас.

Нашата цел е не да превземем Търново или Цариград, но да умрем за свободата на народа си, да турим основи на бъдещето.“

Хаджи Димитър

Следващият период от 1866 – 1876 г. е период на образуване тайни революционни комитети. Това е „комитетско десетилетие“, както го нарича проф. Златарски, защото борбите на българския народ до 1866 г. се отличават съществено от тия след тая година. Българите постепенно се убеждават, че те не биха се освободили, докато не изградят здрава вътрешна и външна революционна организация, която да организира добре във всеки град и село едно общо въстание, с единно действие и ръководство. Те разбраха, че десетките героични въстания, които води жилавият наш народ, не успяха, защото бяха откъснати едно от друго, защото отделните области не бяха в добра връзка за общо действие; защото всяка област водеше в повечето случаи борбата сама, без да се допита до други области; защото всеки водител, когато си искаше, тогава обявяваше въстание, без да дочака другите области – без да се подчинява на решенията на другите и без да се осигури подкрепата и сигурното снабдяване на въстаниците с достатъчно и доброкачествено оръжие преди и след въстанието.

И от година на година, от опит към опит, нашите дейци минават към здрава организирана революционна комитетска дейност. Това е оная величава епоха, която роди славните наши „комити“ – верните, изпитани хора на революционните комитети, които с цената на живота си бяха готови да изпълнят всяко едно решение на комитета.

Основател на Първия Б.Ц.К се смята Г. С. Раковски, който в 1866 г. основава: Върховно Народно Българско тайно гражданско началство с председател Раковски, подпредседатели: Л. Каравелов и Раф. Атанасов; членове: Панайот Хитов, Илю войвода, Филип Тотю и пр. Това Върховно Народно Българско тайно гражданско началство същата година издава „Привременен закон за народните горски чети“. (Смятат с народните горски чети да подбудят народа за въстание).

Същата, 1866 г., малко по-късно в Румъния се основава без Раковски (става нещо неудобен за румънското правителство) Таен Български Централен Комитет с членове: Димитър Диамандиев, Хараламби Серов, Атанас Андреев и Иван Касабов. (Някои считат този ЦК за първи български такъв).

През 1866 г. българският Т.К. в Букурещ и румънски делегати от страна на министър-председателя Братияну образуват дружество „Coalitiune Sacra“ – Свещена коалиция за взаимна румъно-българска подкрепа. Обстоятелствата за тия и други български събития са следните:

Към 1866 г. отношенията между Румъния и Турция много се влошават. На 11.02.1866 г. румънският княз Куза (първият княз на обединените княжества Влашко и Молдова) бива детрониран от румънските чокои, защото, по подобие на руския цар Александър Втори, освободил румънските селяни от крепостничество. Имотните класи в Румъния, които с освобождаването на селяните губили много работни ръце, свалят Куза и на румънския престол искат да сложат свой човек. Турция, която в лицето на Куза виждала една мирна румънска политика, не искала да признае отстраняването му и струпва войски на Дунава, като се гласи да нападне Румъния.

Братияну – румънският пръв министър, който при образуването на Тайния Български Комитет в Румъния и съставянето на Свещената коалиция беше отбягнал съзнателно опитния Раковски, сега, виждайки се в много деликатно положение, повиква стария изпитан борец и му възлага да събере легион от 5000 български доброволци, които да минат в България, когато избухне войната между Румъния и Турция. На апела на Раковски отново се стичат хиляди доброволци. Той образува втората си легия, готова да литне отвъд Дунава и се сражава за свободата на България. Но румънското правителство, по подобие на сръбското, се помирява с Турция, и българските доброволци отново биват разгонени, без да им се позволи да идат в България.

Следва продължение…