Накратко за историята на ирландската дантела

http://www.knitter.spb.ru/articl/irish/irish.php

В средата на 1800 година в Ирландия настанал страшен глад. Печално известният clip_image001[9]ирландски картофен глад настъпил през 1845 – 1849 год. Основната селскостопанска култура, която сеели малоимотните ирландски селяни била картофите, а картофената гъба, предизвикваща фитофтороза, довела до катастрофални последствия страната. В резултат от глада загинали между 500 хиляди и 1, 5 милиона души. Значително се увеличила емиграцията, особено в САЩ, която станала постоянна черта в историческото развитие на Ирландия. И така, през 1841 – 1851 г. населението на Ирландия се съкратило с 30 % и страната била поставена на границата на оцеляването.

Хората били принудени да търсят допълнителна работа. Изработването на дантели бил достатъчно изгоден бизнес, но традиционните способи на плетене със совалки и шиенето с игла се оказал дълъг и отнемащ много време процеclip_image001[4]с, а парите им трябвали веднага. И в Ирландия бил изобретен особен начин на имитация с една кука на модната тогава дантела „Розалина”, която, на свой ред, била модификация на Венецианската дантела (на снимката френска иглена дантела от 18 век).

Изобретяването на начина принадлежи на някоя си мадмоазел Риего дьо Бланкардийе, дъщеря на френско-испански благородник и ирландка. Тя измислила как да прави дантела, която да напомня Венецианската, но можела да се изработва с една кука, което много ускорявало производството. Парче дантела,  изискващо, в крайна сметка, двеста часа работа с игла, можело да бъде направено само за 20 часа. През 1846 г. Риего Дьо Бланкардийе издала първата книга с ирландски модели за плетене с една кука.

Новата техника много бързо се разпространила и скоро цели семейства били заети с плетенето на дантели. Това се улеснявало от факта, че техниката на ирландската дантела била много удобна за масово производство. За разлика от обикновеното, ирландското плетене с една кука се прави от различни мотиви (листа, цветя, розетки), които се изработват отделно и после се съединяват с помощта на мрежа. Този способ давал възможност на разделение на труда – всеки плетач се специализирал в изработката на clip_image001отделни мотиви, в съответствие със способностите си. По такъв начин, всеки член на семейството можел да внесе своя дан в общата заработка, затова плетяли всички – мъжете, жените, децата, старците.

В условията на бедните селски мазета дантелите често се замърсявали по време на работата, затова преди продажбата трябвало да се перат. Най-акуратните майстори увивали недовършената работа в чисто платно и я прибирали под кревата за през нощта. Даже се появил специален термин, означаващ „слагам работата да спи”.

Тайната на плетенето ревниво се пазела от всяко семейство, работата се скривала, ако в дома неочаквано влизали съседите – конкуренцията си е конкуренция!

Готовите мотиви носели в центровете за дантели в близките градове и там най-опитните и творчески надарени майстори избирали от тях различни неща – якички, маншети, рокли и палта, и дори плажни чадъри.

Ирландската дантела се купувала в Дъблин, Лондон, Париж, Рим, Ню-Йорк и Сан-Франциско (главен център за продажби на ирландска дантела до земетресението през 1906 г.) Популярността на дантелата се колебаела в зависимост от модата, но въпреки това търсенето било много голямо до началото на Втората световна война, след това рязко спаднало, защото се е приемала като предмет на разкоша.

clip_image001[6]Днес интересът към това ръкоделие се възражда, най-много благодарение на интересните модели на дизайнери, използващи тази техника. Впрочем, търсят се не само съвременни модели – например, на бракосъчетанието на престолонаследника на Дания през 2004 г. булката беше облечена „в обикновена рокля, с цвят слонова кост и воал от 100-годишна ирландска дантела”.

Сигурно главната ценност на ирландската дантела е в това, че до ден днешен си остава ръчна, индивидуална работа. Машините умеят да бродират, да тъкат килими и гоблени, да плетат трикотажни изделия, но създаването на плетена дантела могат само ръцете на майстора.

В самата Ирландия световноизвестната Ирландска дантела и досега е позната като „дантелата на помощта”, тъй като тя действително е предоставила възможност на хората да преживеят, а в това понятие се съхранява и част от историята на страната.

Галина Горяинова

Превод от руски Светлана Н. Бакалова

Снимките са от сайтовете:

http://moikompas.ru/compas/irlandskoe_kruzhevo – третата снимка отгоре надолу

http://www.knitter.spb.ru/articl/irish/irish.php – останалите

Кой е измислил дантелата?

Не съм сигурна, че темата за дантелата е интересна на много хора, но аз ще се опитL-3008-Armenian_Collar-Plusам накратко да разкажа за възникването на дантелата, начините на изработване и местата, където се е разпространявала най-много.

Ако попитате някого какво знае за дантелата, ще ви отговори, че тя е възникнала в Европа, но това няма да е вярно. Дантелата води началото си още в древността, по някои данни 2000 години преди Христа. Не е известно точното място, но вероятно е в близкия  или средния изток: Армения, Палестина  или Вавилония. Тя се изработва с игла и конец като се оформят малки възелчета и дъгички. Този вид се нарича арменска дантела. Позната е също и като палестинска, или назаретска дантела. Разпространила се е на запад – в Тунизия, във Финикия, в древен Рим, в средиземноморските страни. Интересно е, че и индианските племена са шили дантели. Явно, това е изкуство, разпространено сред древния свят, което постепенно замира.

Истинското разпространение на дантелата започва около 13 век след Христа в raised_venetian_or_rose_point_lace_17th_century_1901_1252339Европа, сред тогавашната аристокрация и кралски дворове. Масово дантелата навлиза в живота на хората и започват да се оформят различни плетачески центрове, известни и до днес, които са станали нарицателни имена на определен вид: венецианска дантела, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н. Начините на изработка също се променят. В действие влизат вече совалки, куки и други помощни средства.

Дантелите са се изработвали само ръчно до започване на развитието на промишлеността и изобретяването на тъкачните станове. Днес много от видовете дантели се изработват фабрично за масовия потребител.

Няма да се впускам в повече подробности. Всеки заинтригуван може да намери в Интернет прекалено много информация„ Искам само да спомена, че в България през годините след Освобождението 1878 г. най-разпространени са арменската Laceдантела /кене/, совалковата дантела /Калоферска дантела/, поанласът /английска или румънска дантела – съчетание на шита дантела с изплетени на една  кука ширити/, немската дантела /на една кука/ и плетената дантела на 5 куки.

Жалко е, че в днешни дни изработването на дантела е на изчезване у нас. Плетачките са останали единици и не е лошо това изкуство да се възобнови. В Европа и по света има училища, в които плетенето на дантели се изучава като отделен предмет. Крайно време е да се разбере, че плетенето на дантела наистина е вид изкуство.

На снимките:  горе вдясно – част от плетена яка /арменска дантела/ http://www.marlamallett.com/l-3008ds.htm

                                  в средата вляво – венецианска дантела  http://www.mediastorehouse.com/image/raised_venetian_or_rose_point_lace_17th_century_1901_1252339.jpg 

                                    долу вдясно – совалкова дантела  http://triblocal.com/evanston/files/2011/03/Lace.jpg