БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ…Първи опити за освобождение – продължение

 

Заговорът в Търново 1393 г. Походът на Стефан Елеазар 1402 г. Въстанието на Шишмановци 1405 г. Въстанията на богомилите 1413 г. Тимошкото въстание 1413 г. Българите и междуособиците между наследниците на Баязид 1413-21 г. Фружин минава отново Дунава 1426 г. Френският рицар Бертрандон за българите 1432 г. Първият поход на Владислав ІІІ Варненски 1443 г. Вторият поход на Владислав 1444 г. Георги Кастриот и освобождението на Западна Македония 1443-1467 г. Полякът Филип Буонакорски за българите 1460 г.

  “Нека никой не мисли, че свободата се добива без кръв и без скъпоценни жертви”.

                                                              Г. С. Раковски

 

Още през 1393 г. – същата година, когато Търновска България пада под турско иго, българските първенци от този край замислят широк заговор за превземане на турския гарнизон в Търново и възстановяване на Търновското царство. По това време Видинска България още съществува. Тя бива завладяна в 1396 г., а старопланинските крепости Ловеч, Враца, Троян, здраво укрепени, още цели 70 години са били владяни от българите и падат последни на Балканския полуостров – няколко години след падането на Цариград 1453 г.

Заговорът става със знанието и съдействието на търновския патриарх Евтимий.

Турските власти забелязват това раздвижване в Търновско и решават да смажат още в зародиш заговора. Под предлог, че ще дадат някои съвети и нареждания за живота и поминъка на българското население, те свикват всички български първенци от града и околността на събор в Търново. Българите и не подозирали, че турците им кроят примка, за да унищожат цвета на народа ни, и се събират в Търново. Подобно на Вартоломеевата нощ във Франция турците успяват да избият първенците и по-будните хора в Търновския край и народът бива обезглавен – оставен без духовни водачи. Малцина писатели и общественици, като Григорий Цамблак, Киприян, Константин Костенечки и др. успяват да избягат в чужбина.

Въпреки това, българите не се отчайват. Гръцкият историк Спиро Теотокис съобщава, че в 1402 г. българският воевода Стефан Елеазар застава начело на един полк българска войска и в съюз с монголския владетел Тамерлан разбива турците при Ангора, след което поражение турският султан Баязид от скръб за азиатската част на Турция, завладяна от монголите, умира.

В 1405 г. избухва въстанието на Шишмановци. То е едно от най-първите въстания на българите за смъкване на робството след несполучливия опит на патриарх Евтимий. Обхваща Пиротско и Тимошко. Причините за въстанието са следните: След смъртта на султан Баязид (син на първия султан завоевател Мурад І) между синовете му Селюиман, Мохамед и Муса (наречен заради зверствата му Кеседжия), избухват взаимни борби, кой да владее бащиния престол. Българските земи минавали ту в ръцете на единия, ту на друтия и били подложени на грабежи и пожари. Започнало силно брожение против турската власт. Начело на това движение застават избягалите в Маджарско (Унгария) братовчеди Шишмановци: Владислав, известен под името Фружин – син на Иван Шишман и Константин, син на Срацимир. (Владислав първо избягва във Видин, а после заедно с Константин минават в Маджарско).

Те влезли във връзка с Търново и други български градове за общо въстание, но както отбелязахме, там въстанието бива разкрито преждевременно и потушено. Най-големи приготовления били направени в Западно-българските покрайнини. Въстанието избухва в 1405 г. и обхваща цялата Тимошка област, но въстаниците нямали достатъчно оръжие и биват разбити от сина на Баязид Селюиман. Константин избягва в Белград, където умира в 1422 г., а Фружин с много българи се преселва в Трансилвания (първото преселване на българите в Унгария), където заема видна служба във войската на Сигизмунд и води бой с турците още няколко пъти, като доживява до дълбока старост. Умира в 1460 г. За участието му в боевете против турците му биват дадени от маджарския крал много земи и грамота със следното съдържание: “Тая земя се подарява  Ф р у ж и н у   с и н у   б и в ш а г о   ц а р я  б  ъ л г а р с к а ю   Ш и ш м а н а  за оказаната му храброст в благополучните и злополучни войни на маджарите против турците и другите неприятели на царството”.

През 1413 г. избухват така наречените богомилски въстания, начело с Бедредин – знаменит учен, философ и съдия на времето. Въстанието обхваща всички български земи между Балкана, Бяло море, Вардар и Марица. То продължило няколко години и турските войски биват бити по части навсякъде. Турците организират в Азия грамадна армия и потеглят към България, като си послужват с ловка маневра. Те дали да се разбере, че ще нападат уж откъм Одрин по Марица, където изпращат незначителни части, а с главните си сили минават по Беломорска Тракия, явяват се в тил на въстаниците и в главните боеве при Серес разбиват българите и после унищожават поотделно всичките им части. По този начин въстанието бива потушено. Водителите на въстанието биват изловени и избесени.

Същата 1413 г., десет години след първото Тимошко въстание, в Тимошко и Моравско се разгаря отново борба с център крепостта Свърлич, но и това въстание бива потушено.

Следва продължение…

 

Случващото се в България е напълно закономерно…

 

По-младите може би са чували за “перестройката” или, както се превежда на български “преустройството”. Радвахме се тогава, надявахме се на някакви положителни промени, но както всичко в България е за три дни. Народът затова е измислил поговорката: “Всяко чудо – за три дни”.

Но защо споменах преустройството? Тогава се разпространяваше един виц за петте фази на преустройството: 1 фаза – обявяване на преустройството и всеобщ ентусиазъм.; 2 фаза – повсеместен хаос вследствие ентусиазма; 3 фаза – издирване на виновните за хаоса; 4 фаза – наказване на невинните; 5 фаза – връщане в първоначалното положение. Хубав виц, нали? И главното, че показва как нищо не се е променило и как все още продължаваме да се въртим в един омагьосан кръг от пет фази и все сме в началото. Вицът напомня също и за демокрацията, която решихме да следваме след 10 ноември 1989 година. Но и с нея се случи съвсем същото – ентусиазъм, хаос, търсене на виновните, наказване на невинните и хоп – отново в началната фаза, защото сме избрали ново правителство. И така, та до наши дни, когато станахме свидетели и на атентата в Бургас. Всичко е съвсем закономерно! Всички се радвахме, че ще ставаме членове на НАТО, но никой не искаше да види и обратната страна на медала. Външният ни министър тогава г-н Соломон Паси ронеше по телевизията сълзи, предполагам на радост, че ето на вече сме в НАТО-то. После се напънахме да станем членове и на ЕС. Е, влезнахме и там, макар и с вазелин, но пак не обърнахме палачинката, за да видим освен ползите какви ще са негативите от това ни действие. Накрая се стигна и до атентат. На какво се учудваме? Да не би да сте очаквали, че щом сме в НАТО  и ЕС и България ще се превърне в един рай, в който никога нищо няма да се случи? Ще си живуркаме безметежно, ще си ядем шопската салата и ще си пием ракията и така – до края на света. Е, не, не става! Интересно ми е какво прави полицията толкова време, когато в България по магистрала “Тракия”, около Варна, край Враца и на други места по време на движение се запалваха автобуси, пълни с пътници – българи, румънци и други? Някой научи ли кои са подпалвачите? Защо не са взети мерки? На никого ли не му хрумна, че това могат да са терористични актове, нищо че, слава Богу, нямаше жертви? Но “всяко чудо – за три дни” си е напълно валидно. След три дни всичко потъва в една стелеща се и упойваща мъгла, от която на никого не му се излиза. А и успокоението на министър-председателя, че “сме добре с арабите – на всеки ъгъл има дюнер” съвсем ни затвори очите. Като че ли някой може да ни даде 100 % застраховка, че у нас такива работи не стават. Просто полицията си спеше по това време. Единственото, което я вълнуваше беше да хванат един-двама корумпирани нейде из страната, за да си пишат червена точка за пред Европа, за да смекчат доклада им. И тогава се случи непоправимото! Съвсем закономерно! Ще цитирам друга българска поговорка. Тя се отнася за игра на карти, но важи и за всичко останало: “Кьорав карти не играе!” Не искам да се впускам в подробности, че постът ми ще заприлича на роман. Само ще нахвърлям въпроси и въпросчета, по които, аджеба, някой би могъл и да се замисли, едва ли не…

Виновни няма, а наказаните все са гражданите на тази, така наречена, държава. Но робът нищо друго не губи, освен оковите си. Наказват ни с високи и измислени сметки за ток, парно, вода, мобилни телефони и какво ли още не, но виновните не са в затвора. Вальо Топлото биде оправдан, макар че е “чопнал” доста милиони. Е, само това да беше! Да сте чули някой корумпиран да е осъден и пратен в дранголника? Не, нали? Ами, може и да не чуем! Виновни са все потребителите, защото не си плащат сметките и монополистите редовно ги съдят.

Интересно къде потъват данъците ни, които плащаме на общини и държава? Защо плащаме данък “смет и битови отпадъци”? Всеки ден разхождам кученцето си и не мога да ви опиша каква мръсотия е навсякъде, из малките квартални пространства и градинки, където минавам. Призивът “Да изчистим България за един ден” трябва да се промени на “Да чистим България ката ден!” Къде изчезнаха разноцветните контейнери за разделно събиране на хартия, пластмаса, стъкло и метали? Как да бъдем полезни и да се включваме в рециклирането на отпадъците и намаляването на вредните емисии в атмосферата?

А и още нещо, докато ми е на ума! В тази държава се живее много зле, но още по-зле е да си умрял, защото се оказва, че гробните места не достигат, но общината ги продава и то не срещу малки суми. По неволя имам два гроба, но се оказа, че законите така са направени, че едва погребахме леля ми, която си отиде преди 20-тина дена. Толкова бумащина се събира, удостоверения, съгласия от наследници и, ако няма такива, трупът може да си стои с месеци и да се разлага, без да бъде погребан. Да не говорим, че толкова пари отиват за погребения, опела, кремация и полагане в гроб, че не е зле човек приживе да си заделя по малко парици, за да могат сродниците му да го изпратят като човек. А и на гробищата не се поддържа около гробовете. Нито алеите се виждат, нито има табели, които да указват парцелите, редовете. Навсякъде е обрасло с бурени, непочистено е. Всичко е под всякаква критика. Парите, които плащаме за гробовете не са малко и общината поне може да си върши задълженията – около гробовете да бъде чисто и поддържано. Ако имат проблеми, да направят обмяна на опит с други държави и да разберат как става този номер?

Е, толкова за днес!