Българските въстания–Въстания и борби през 16 век – продължение

 

Тодор Балина бил изпратен до Сигизмунд да влезе в споразумение с другите дворове: Полша, Австрия, Венеция и пр. да помогнат за освобождението на България. В момента, когато Сигизмунд потегля за България, неговите съседи поляците нападат Молдова и той бива заставен да остане в Трансилвания. Само част от войските му, съставени от власи, маджари и българи, минали в България през зимата (по леда), разбили на няколко места турските войски и в едно кратко време освободили всички крайдунавски градове от Исмаил до Видин и Враца (Хърсово, Силистра, Тутракан, Русе, Баба-даг, Разград, Свищов, Никопол, Оряхово и пр.). Начело на българите били българският воевода Баба Новак и далматинецът Дели Марко, а на всичките войски – влашкият княз Михаил Витяз. Маджарските и влашки войски, след като се награбили с богата плячка, се върнали зад Дунава.

Българите не се отчайват, а решават сами да си помогнат и се залавят за трескава работа. През пролетта на 1595 г. Тодор Балина обикаля цяла Северна България; Петър Соркочевич организира Търновско и Русенско, а Павел Джорджич – Варна, Шумен и Провадия. Въстанието избухва с център Търново. Явява се самозванец от рода на Шишмановци и бива провъзгласен за цар под име Шишман ІІІ (българите съзнателно постъпват така, за да спечелят населението). Въстанието обхваща почти цяла Северна България. Две хиляди въстаници нападат и освобождават София. Турците изплашени от бързите успехи на въстанието, събират в Азия силна войска и начело с Великия везир Синан паша от Цариград, потушават въстанието.

Всичко будно, особено в Търновския край, бива избито, а жени и деца продадени в робство. Шестдесет хиляди българи, за да се спасят, се преселват във Влашко и Русия. В Търново българското население съвсем оредява. Когато по-късно се развиват занаятите, от балканските села в Търново се заселват отново много българи. (Проф. В. Н. Златарски в своята статия “Български въстания и опити за въстания до средата на 19 век”, спомената в началото, погрешно съобщава, че Търновското въстание е станало в 1598 год.).

През 1596 г. Дели Марко с 1200 души българи и маджари наново минава Дунава и стига до Плевен, а през 1599 г. Баба Новак организира нов поход против турците, като отново отива при Трансилванския княз да го кани да застане начело на похода. Моли за съюзник и влашкия княз Михаил Витяз, но бива изменнически изгорен.

Следва продължение…

Българските въстания – Въстания и борби през 16 век

 

Български отряд при отбраната на Белград 1521 г. Въстание в Прилепско 1564 г. Въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г. Посланието на Павел Джорджич до Сигизмунд 1574 г. Походът на власи, унгарци и българи в Северна България 1594 г. Търновското въстание 1595 г. Походът на Дели Марко в България 1596 г. Вторият поход на Баба Новак в България 1599 г.

 

През 1521 г. когато Турция при султан Селюиман Великолепний (1520-1566 г.) обявява война на Унгария, маджарският крал Людовик ІІ организира защитата на Унгария и в тая защита при отбраната на Белград ведно с маджарските воеводи Жан Моргей, Янус Батиус и Блазиус Олах, участва и български отряд.

В 1564 г. се разгаря въстанието в Прилепско. Сведения за това въстание ни дава султански ферман за потушаването му. Въстанието ще е било голямо и продължително, защото султан Селюиман Великолепни е издал два фермана за потушаването му и усмиряването на този край, а това почти никога не е отбелязвано в историята ни. Намерен е вторият ферман, в който се споменава, че бил издаден първи ферман, но въстанието не било потушено и се наложило издаването на втори. Водители на въстанието били: Димитрий Стале от с. Стока, Матей Никола от с. Пещане, Стоят Пейов и поп Янко от с. Старуня, поп Димитрий от с. Градешница и др. С фермана се нарежда усмиряването на населението, което се бунтувало и залавянето на водителите, които трябвало да се избесят или пратят в Цариград.

През 1575 год. пламва въстанието на войниганите в Панагюрище. Турският историк Ахмед Рефик в книгата си “България под турско владичество” съобщава, че панагюрци са въстанали против изпращането на войници в Цариград. Те не само отказали да отидат в Цариград, но подбутнали и войниганите в турската столица, та и те се разбунтували и избягали – напуснали столицата. Султан Мурад ІІІ изпраща Субаши Хюсеин и съобщава до бея на Пловдив да се арестуват водителите на панагюрци и под силна охрана да се откарат в Цариград. Водители били Райко Драгомиров, Недялко Ников, Досю Горнидже, Петър Длавиде и Недялко Кледостон.

Към края на ХVІ век турските войски почват да търпят поражения от християнските войски. В българските земи биват настанени турци-заселници да държат в подчинение народа. Яничерите, които по-рано били страшилище за Европа, сега обиквали и се подчинявали на този паша, който им плащал повече и се отдали на грабежи. Първите неуспехи на турците, развалата сред войската и администрацията събуждат надеждата на българския народ за свобода. Започва движение и подготовка за въстание. Народът почнал да казва: “Мурад І завоюва България, Мурад ІІІ ще я загуби”.

Начело на това движение покрай българите: Тодор Балина от Никопол, Баба Новак и търновските митрополити Дионисий Рали, застават дубровнишките търговци Павел Джорджич (Георгиевич) и Петър Соркочевич. През 1594 г. Павел Джорджич в едно послание до Трансилванския княз Сигизмунд Батори описва по следния начин състоянието на положението в България: “От преди десетина години притесненията на яничерите и спахиите са станали вече непоносими, и българите с нетърпение чакат християнски войски и са готови да изколят всички турци в земята си”.

На 10.І.1595 г. той подава меморандум до Сигизмунд за помощ, в който заявява, че за своята свобода българите “ще си опитат щастието до последен човек”. Джорджич се наема да събере в България до 25 000 въоръжени въстаници, а от селата около Търново да свика 7 000 конници.

Тези думи на Джорджич не са били празни приказки, а едно горещо желание на нашия народ, пъшкал сто години под робство, да поведе борба на живот или смърт с тираните, да мери силите си с тях в една такава епоха, когато те са били на върха на своето могъщество и цяла Европа е треперела от тях. Докато европейските държави след заробването на Унгария (разгрома й при Мохач) и явяването на турците пред Виена “прехапали устни и добили убеждение, че отоманите са непобедими”, в България започва организирането на въстание.

Следва продължение…