Пропуснати моменти

В миналия си пост “За изложбата “Магия от цветове”” съм пропуснала една много важна част в снимки: произведенията на Ани Йовева, която се представи с няколко гоблена, шита дантела кене и един специален вид бродерия –хардангер. Специално направих снимки на нейната работа, но когато качвах снимките се оказа, че тези с нейните експонати ги няма. Чудих се къде съм ги сложила, но така и не ги намерих. Реших, че възрастта ми си прави шега и просто съм забравила да ги снимам.  Какво беше учудването ми, когато преди няколко дни съвсем случайно ги открих в компютъра си?

Радвам се, че мога да ви ги покажа. В България, в момента, има много малко жени, които правят шита дантела /кене/ и Ани Йовева е една от тях. Кенето си е направо къртовска работа, макар и много красива. Вижте сами! Ръкавите на блузата Ани ги е шила шест месеца! Струвало си е!

Кене, хардангер и рисунки върху стъкло VIEW SLIDE SHOW DOWNLOAD ALL

Кой е измислил дантелата?

Не съм сигурна, че темата за дантелата е интересна на много хора, но аз ще се опитам накратко да разкажа за възникването на дантелата, начините на изработване и местата, където се е разпространявала най-много.

Ако попитате някого какво знае за дантелата, ще ви отговори, че тя е възникнала в Европа, но това няма да е вярно. Дантелата води началото си още в древността, по някои данни 2000 години преди Христа. Не е известно точното място, но вероятно е в близкия  или средния изток: Армения, Палестина  или Вавилония. Тя се изработва с игла и конец като се оформят малки възелчета и дъгички. Този вид се нарича арменска дантела. Позната е също и като палестинска, или назаретска дантела. Разпространила се е на запад – в Тунизия, във Финикия, в древен Рим, в средиземноморските страни. Интересно е, че и индианските племена са шили дантели. Явно, това е изкуство, разпространено сред древния свят, което постепенно замира.

Истинското разпространение на дантелата започва около 13 век след Христа в Европа, сред тогавашната аристокрация и кралски дворове. Масово дантелата навлиза в живота на хората и започват да се оформят различни плетачески центрове, известни и до днес, които са станали нарицателни имена на определен вид: венецианска дантела, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н. Начините на изработка също се променят. В действие влизат вече совалки, куки и други помощни средства.

Дантелите са се изработвали само ръчно до започване на развитието на промишлеността и изобретяването на тъкачните станове. Днес много от видовете дантели се изработват фабрично за масовия потребител.

Няма да се впускам в повече подробности. Всеки заинтригуван може да намери в Интернет прекалено много информация„ Искам само да спомена, че в България през годините след Освобождението 1878 г. най-разпространени са арменската дантела /кене/, совалковата дантела /Калоферска дантела/, поанласът /английска или румънска дантела – съчетание на шита дантела с изплетени на една  кука ширити/, немската дантела /на една кука/ и плетената дантела на 5 куки.

Жалко е, че в днешни дни изработването на дантела е на изчезване у нас. Плетачките са останали единици и не е лошо това изкуство да се възобнови. В Европа и по света има училища, в които плетенето на дантели се изучава като отделен предмет. Крайно време е да се разбере, че плетенето на дантела наистина е вид изкуство.

На снимките:  горе вдясно – част от плетена яка /арменска дантела/ http://www.marlamallett.com/l-3008ds.htm

                                  в средата вляво – венецианска дантела  http://www.mediastorehouse.com/image/raised_venetian_or_rose_point_lace_17th_century_1901_1252339.jpg 

                                    долу вдясно – совалкова дантела  http://triblocal.com/evanston/files/2011/03/Lace.jpg

Дантелени мисли

                               

      Категорията, както се вижда от заглавието й, предполага едни чисти, снежнобели, оптимистични и красиви мисли… Иска ми се нещата, които ще публикувам тук да помогнат на много хора да се почувстват щастливи, окрилени и да вперят поглед не само в сивото си и мрачно ежедневие, а да се вгледат повече около себе си, за да започнат да виждат красивите неща в живота. Съзерцанието може да помогне на всеки да открие онова малко зрънце, което попаднало на подходяща почва, расте и дава плод.

      Дано усилията ми се увенчаят с успех!

/Смятам да публикувам материали за видовете дантели, плетки, начини на изработка, а може по-нататък и схеми за плетене. /Това е само проект/. Каня всички, които могат да плетат и се интересуват от ръкоделие да се включат активно в блога със свои материали, идеи, снимки и други, разбира се, ако желаят. Имам идея по-нататък да си направим и “клуб на любителите на дантелата”, но все още не съм го измислила докрай. /Моля, никой да не ми краде идеята!//

Българите сме народ, оцелял през хилядолетията, защото е съхранил и пренесъл през поколенията традицията. Войните, които сме водили също са ни научили да пестим и да оцеляваме през годините. А българките са отглеждали децата си с грижа за утрешния ден, украсявали са домовете, дрехите си с везба и дантели. Всичко са правили с ръцете си – тъкали са кенара, шаяка, платовете, чергите, килимите, одеялата си. Втъкавали са багрите на природата, създавали са красота с труда си. Различните цветове са постигали с естествени оцветители: листа, корени и плодове от растения, Целият си опит са предавали на поколенията. Времето, в което сега живеем също е доста трудно. Макар, че е 21 век, влизаме от криза в криза и като че ли те са безкрайни. Може би е дошло времето да възродим традициите на нашите пра-баби, баби и майки, за да успеем пак да оцелеем като народ и децата ни да просъществуват още дълги години. Сигурна съм, че много от вас, които ще прочетат тези редове, ще се смеят, но само едно отклонение ще направя. В най-трудните и гладни години ирландците са оцелели благодарение на дантелите, които са плели. Интересното е, че цялото семейство /момчетата и мъжете също/ се е включвало в изработката на ирландската дантела и всяко семейство е имало свои собствени орнаменти и модели, които стриктно е пазело в тайна. Така са оцелели ирландците! Е, ние с чалга ли да оцеляваме, след като имаме толкова богата традиция? 

На снимките: горе – моя изработка на дантелена салфетка на 1 кука.

                   долу – моя изработка на блуза ирландска дантела в 6 цвята.

Да възродим традицията!

На 4 август 2011 година в Националния Етнографски музей (бившият царски дворец) се откри изложба на дантела и везба под надслов “Диалог между минало и настояще”.

Група жени са се захванали да възродят традициите в плетенето на калоферска дантела и шита дантела (кене). Под сръчните им пръсти са излезли невероятно красиви модели с бродерия, плетени бижута, прекрасни якички и различни украси за облекло, Великденски яйца, и други.

Правят се демонстрации на начините на плетене и везбоване.

Ето и част от експонатите:

 

View Full Album

 

За желаещите да видят красиви ръчно изработени дантели, изложбата ще продължи до края на месец октомври 2011 година. Посетете я!

 

Извинявам се за качеството на снимките, което не е много добро, но са правени с мобилен телефон при не особено подходящо осветление.