Доктор Фауст – продължение 7

        – Вие сте много скромен, докторе. Кълна се, че не ценя никого повече от вас. Какво представляват пред вас императори и крале, воини и князе на църквата! За мене вие сте безценно съкровище, доктор Фауст.

        – Учудвам се, но не споря.

        – И така, ето перо, пергамент и нож, остър като бръснач.

        – Нож?

        – Да. Порежете си палеца на лявата ръка и напишете договора с кръвта си. Такъв е редът при нас.

        – Виждам, че вие, демоните, сте пазители на закона и формалисти.

        Фауст се намръщил и леко порязал палеца си. Паднали няколко тежки, тъмни капки кръв. Той натопил перото и бавно, обмисляйки всяка дума, започнал да пише:

        “Аз, Йохан доктор Фауст, сключвам следния договор с демона на ада Мефистофел. Мефистофел се задължава от този ден да ми служи вярно двадесет и четири години. Щом поискам, той е длъжен да ме пренесе мигновено там, където пожелая.”

        Гъшето перо скърцало по хартията, изписвайки буква след буква.

        – Почакайте, в договора трябва да се включи още едно условие. Вие не бива да встъпвате в брак, доктор Фауст. Влюбвайте се колкото искате и колкото по-често, толкова по-добре. Но не бива да се венчавате с вашата любима – това при нас е забранено, не може в никакъв случай!

        – Да се женя на моите години! – усмихнал се доктор Фауст. – Ти се подиграваш с мен. Условието е написано. Ето, вземи договора. Подписах го.

        – Прекрасно, а аз ще сложа печат – моя нокът.

        Изведнъж се чуло силно грачене. Един голям гарван грабнал договора с клюна си и отлетял.

        – Какво значи това? – извикал доктор Фауст.

        – Това значи, че владетелят на ада Велзевул няма търпение да получи договора в собствените си ръце. Ай-ай, какво недоверие! Но вие се люлеете от слабост, докторе. Сложете си пръстена.

        И Мефистофел подал на Фауст пръстен, изпъстрен с непонятни знаци. Фауст сложил пръстена на пръста си. Сърцето му страшно забило… И изведнъж Фауст почувствал чудна, отдавна забравена лекота в тялото си.

        Сега очите му виждали така ясно, сякаш целият прашен и опушен свят бил добре измит със свежа вода.

 

Следва продължение…

Доктор Фауст – продължение 6

 

        Струвало му се, че не той лети, а земята бяга от него в черната далечина. И ето появила се луната.

        – Завий надясно! – изкрещял Мефистофел. – Заобикаляй! Какво става, mefistoослепяхте ли?

        Напред! Напред! Пред Фауст се показали Венера – утринната звезда, голяма колкото Земята. А по-нататък малкият Меркурий. И Слънцето, огромното, исполинско Слънце!

        – Значи Коперник* е бил прав! – извикал Фауст. – Слънцето, а не Земята е център на света. Пробатум ест** – с това е доказано, князе на църквата, учени мъже и всички, които наричахте Коперник глупак. Към Слънцето, по-близо до Слънцето, искам да го погледам!

        – Охо, ненаситен сте, доктор Фауст! Осмелявам се да доложа, аз съм земен дух и Слънцето ме плаши. А и драконите ми едва дишат. Току виж, изтощили сме ги. Хубаво ще се наредим, ако не се върнем на Земята. Тпр-р-у-у, проклетници, обръщай назад!

        Фауст неохотно отстъпил. Долу отново се появила Земята и той видял, че в синята вода на океаните плува остров, или това бил цял материк, който приличал на жълтък на яйце.

        Запъхтените дракони изплезили езици.

        Земята летяла насреща. Фауст неволно се хванал за страничната облегалка на колесницата.

        Когато тя долетяла до прозореца на кулата, отдавна вече преваляло пладне. Фауст отново стоял на площадката на кулата.

        – Е, какво ще кажете, докторе? Как беше пътуването? – попитал Мефистофел. – Наемате ли ме за слуга?

        – Съгласен. Аз съм съгласен!

        Тогава пишете договора. Ето тук, на моя гръб. Аз ще ви служа вярно. Колко? Да кажем, двадесет и четири години. Тъкмо вие ще навършите сто години. Аз съм свикнал да пресмятам времето на столетия.

        – Да живея двадесет и четири години като грохнал старец?Doctor-Faustus-with-the-Devil

        – О, аз съм ви приготвил чудесен пръстен! Сложете го на пръста си и младостта отново ще се върне при вас.

        – И ти ще изпълняваш всяко мое желание?

        – Само пошепнете.

        – А когато срокът на договора свърши?

        – Тогава пък вие ще ми служите. Всеки по реда си.

        – Ти искаш да купиш душата ми, за да я хвърлиш след смъртта ми в горящата пещ на ада?

        – Не е тъй просто, докторе. Аз ще ви направя ново здраво като стомана тяло и вие ще извършите още много славни дела. Разбира се, под мое ръководство. А ужасите на ада са за лековерните клюкарки.

        – Но защо съм ти нужен?

______________________

* Коперник Николай (1473 – 1543) – велик полски астроном, създател на хелиоцентричната система за света.

** Пробатум ест (лат. probatum est) – доказано е.

 

Следва продължение 7…

На снимката: Мефистофел – http://www.antaninet.it/marvel-universe/m/mefisto.html

                    Доктор Фауст – http://reviews.wikinut.com/img/1broc0_yq-y256ek/Doctor-Faustus-with-the-Devil