Доктор Фауст – продължение 6

 

        Струвало му се, че не той лети, а земята бяга от него в черната далечина. И ето появила се луната.

        – Завий надясно! – изкрещял Мефистофел. – Заобикаляй! Какво става, ослепяхте ли?

        Напред! Напред! Пред Фауст се показали Венера – утринната звезда, голяма колкото Земята. А по-нататък малкият Меркурий. И Слънцето, огромното, исполинско Слънце!

        – Значи Коперник* е бил прав! – извикал Фауст. – Слънцето, а не Земята е център на света. Пробатум ест** – с това е доказано, князе на църквата, учени мъже и всички, които наричахте Коперник глупак. Към Слънцето, по-близо до Слънцето, искам да го погледам!

        – Охо, ненаситен сте, доктор Фауст! Осмелявам се да доложа, аз съм земен дух и Слънцето ме плаши. А и драконите ми едва дишат. Току виж, изтощили сме ги. Хубаво ще се наредим, ако не се върнем на Земята. Тпр-р-у-у, проклетници, обръщай назад!

        Фауст неохотно отстъпил. Долу отново се появила Земята и той видял, че в синята вода на океаните плува остров, или това бил цял материк, който приличал на жълтък на яйце.

        Запъхтените дракони изплезили езици.

        Земята летяла насреща. Фауст неволно се хванал за страничната облегалка на колесницата.

        Когато тя долетяла до прозореца на кулата, отдавна вече преваляло пладне. Фауст отново стоял на площадката на кулата.

        – Е, какво ще кажете, докторе? Как беше пътуването? – попитал Мефистофел. – Наемате ли ме за слуга?

        – Съгласен. Аз съм съгласен!

        Тогава пишете договора. Ето тук, на моя гръб. Аз ще ви служа вярно. Колко? Да кажем, двадесет и четири години. Тъкмо вие ще навършите сто години. Аз съм свикнал да пресмятам времето на столетия.

        – Да живея двадесет и четири години като грохнал старец?

        – О, аз съм ви приготвил чудесен пръстен! Сложете го на пръста си и младостта отново ще се върне при вас.

        – И ти ще изпълняваш всяко мое желание?

        – Само пошепнете.

        – А когато срокът на договора свърши?

        – Тогава пък вие ще ми служите. Всеки по реда си.

        – Ти искаш да купиш душата ми, за да я хвърлиш след смъртта ми в горящата пещ на ада?

        – Не е тъй просто, докторе. Аз ще ви направя ново здраво като стомана тяло и вие ще извършите още много славни дела. Разбира се, под мое ръководство. А ужасите на ада са за лековерните клюкарки.

        – Но защо съм ти нужен?

______________________

* Коперник Николай (1473 – 1543) – велик полски астроном, създател на хелиоцентричната система за света.

** Пробатум ест (лат. probatum est) – доказано е.

 

Следва продължение 7…

На снимката: Мефистофел – http://www.antaninet.it/marvel-universe/m/mefisto.html

                    Доктор Фауст – http://reviews.wikinut.com/img/1broc0_yq-y256ek/Doctor-Faustus-with-the-Devil     

Доктор Фауст – продължение 5

Димният стълб се сгъстил и пурпурните искри нарисували с множество точки образа на човек. Човекът бил още прозрачен. През него светел синият Сириус от съзвездието Малкото куче. Но изведнъж звездите изчезнали. Чул се тежък, едва приглушен тропот на копита. Пред Фауст в мъждиво-червен светлинен кръг стоял висок, тънък като върлина непознат. Той бил облечен с алена копринена наметка с най-модна кройка, на главата барета с перо, през рамото обшита със злато лента, на нея шпага, на раменете широк плащ… Конте и толкова! Мургаво лице с орлов нос. Светещи кривогледи очи. Едната вежда вдигната нагоре, сякаш с постоянна насмешка. В ръката си непознатият държал сребърен флакон.

– Сега ще се напръскам с парфюм, докторе. Ще премахна мириса на сяра. Какво да се прави, такъв е въздухът в нашата работилница. Но аз виждам, че не ме познахте!

– Нима сме се срещали?

– Разбира се, ние сме учили заедно в Саламанкския университет. Аз изучавах там богословие. Помните ли, веднъж вие в компания с други студенти се разхождахте по единия бряг на река Тормес, а аз по другия и носех китара в ръцете си. Един от студентите съжали, че няма китара. Той искаше да изпее една нова песен, която беше чул в Мадрид. “Ето, вземете китарата” – казах аз.

– Да, помня. Твоята ръка започна да се разтяга, разтяга, докато не достигна до другия бряг…

– Проста работа. Но тези глупаци побягнаха. Всички, освен вас, доктор Фауст. Само вие не побягнахте, а ме гледахте с такова любопитство, че се наложи да се проваля вдън земята.

– Да не си хабим думите напразно, Мефистофел! Звезди, звезди! Или се пошегува? Остави ме тогава.

– Благоволете да седнете, докторе. Колесницата чака.

Чуло се свистене и грохот.

Фауст погледнал през прозореца и видял, че по небето лети колесница. В нея били впрегнати два дракона с остри нокти и дълги опашки. На лунната светлина люспите им преливали във всички оттенъци от димносиво до наситено-черно. От широко отворените им усти излизал дим. Колесницата долетяла до прозореца и спряла.

Мефистофел помогнал на доктор Фауст да се настани в нея. Той също седнал до него.

– Хайде-е-е! – извикал Мефистофел и замахнал с бича. – Нагоре – и с всички сили!

Драконите литнали напред. Колелата на колесницата затропали така, сякаш вървяла по твърда земя, но изпод тях излитали огнени езици. Фауст се огледал – отзад се виела пламтяща следа.

Погледнал надолу – там се синеело морето, виждали се два големи острова.

– Сардиния и Корсика – посочил ги Мефистофел, – а ето и пустините на Арабия. Скоро ще видим Индия.

– Заповядай на драконите да летят по-високо, право към звездите! – възкликнал Фауст.

– Слушам, а е жалко! Бих ви показал немалко чудеса в Индия.

Мефистофел изплющял с бича. Всичко потъмняло. Земята заприличала на голям глобус, осветен само наполовина. Фауст търсел с поглед материците и океаните, но почти нищо не можел да разпознае зад пелената от облаци.

 

Следва продължение 6…