Марко Кралевити освобождава три синджира роби

 

Бил се Марко с турци яничаре,

бил се Марко три месеци време,

та отъвна девет кадевлъци,

седемдесе бели манастире,

седемдесе църкви равании.

Стана Марко дома да си ойде,

па на либе потио говори:

– Фала тебе, либе Катерино,

приготви ми църковното руо

и ми тури книги литургийски,

а не туряй сабля димиския,

я да стегнем Шарко добра коня;

ютре рано у София ч’идем,

у София, у “Света Мария”…

Марко яхна Шарко добра коня,

па си пойде по равни друмове.

Като мина през полье широко

и премина през гора зелена,

ка настана край Софийско полье,

глас се дочу открай бели Дунав,

дето били робье заробени –

заробил ги Емза бег Арапин.

Като рита Шарко добра коня:

– Рипай, коню, доколко си можеш,

да престигнем Църна Арапина! –

Ка стигнаа Църна Арапина

и сас него двоица арапе;

до три града били заробили,

щото стари, под сабля турали,

а мънънки деца изгубили,

млада челяд у синджир турали,

та караа три синджира робье:

един синджир се млади невести,

други синджир се млади момчета,

треки синджир се млади девойки.

Ка караа, и робье плачеа,

се са робье боси и разпаси

и до три дни вода не са пили,

и до два дни леб не са ручали.

Претече ги Марко Кралевичи.

Нали нема сабля димиския,

отговаря Марко Кралевичи:

– Фала тебе, Емза бег Арапин,

я ми пущи три синджира робье! –

Отговаря Емза бег войвода:

– Назад, назад бре, свиньо дебела,

защо имам три алки повече,

та ги чувам, Марко, за тебека;

тебе напред пред робье че турим,

че ги водиш като вакъл овен! –

На Марко се жалба нажалило,

та разигра коня нанапреде,

та излезна у гора зелена,

па си пита Шарко добра коня:

– Фала тебе, Шарко, добра коня,

да фърляме с дървье и каменье,

може бити арапи убити,

нало чеме робье изтепати. –

Отговаря Шарко добра коня:

– Фала тебе, Марко Кралевичи,

я погледни у свилни дисаги,

че твое е либе па разумно,

да не ти е сабля па турило. –

Ка погледна Марко у дисаги,

като виде сабля димиския,

и нему се сърце зарадува.

Ка я търгна Марко Кралевике,

та изтечи като бърза вода.

Ка се качи коню на рамена,

та се слете из гора зелена,

като махна сабля димиския,

троицата обеднъг паднали.

Тогай везе Марко Кралевике,

та пресече три ситни синджире,

та опущи робье низ синджире…

 

БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ… Първи опити за освобождение–продължение 1

 

По това време 1413-21 г. междуособните борби между наследниците на Баязид се разгарят, и българите вземат най-активно участие ту на страната на единия, ту на другия, за да разслабят турската власт.

Български дейци започват да работят за освобождението на България и чрез помощ отвън. Така, в 1426 г. синът на Ив. Шишман – Фружин, ведно с унгарския военачалник при крал Сигизмунд – Пипо (Филип Маджарин) и влашкият княз Дан ІІ минават Дунава и нанасят голямо поражение на турците, които оставят 15 000 души убити.

Описанията на чужди пътешественици от това време свидетелствуват, че духът на българите бил запазен. През 1432 г. френският рицар Де ла Брокер Бертрандон пътува през България и за духа на софиянци съобщава следното: “Турците в София са още малко, а българите повече. Това дава желание на последните да отхвърлят робството, ако има кой да им помогне”.

И наистина, само 10 години по-късно, когато в 1443 г. полският крал Владислав ІІІ Варненски с полски и маджарски войски, начело с воеводата Ян Хуниади (Янкул войвода, Сибинянин Янко) обявява война на Турция, към войските му се присъединяват хиляди българи и сърби. (Владислав ІІІ обявява война на Турция по покана на папа Евгений ІV, който желае да изгони турците от Европа. Папа Евгений ІV влиза във връзка и с българските първенци, когато се обяви поход срещу Турция, да се надигнат и помогнат за изгонването на турците). Войските на Владислав подпомогнати от българското население в едно скоро време превземат почти цяла Западна България ведно със София и се отправят за Пловдив. Когато стигат до Костенец, историческият проход Троянови врата бил силно укрепен, лошата зима не позволявала да се заобиколи и Владислав се връща, като сключва с Турция Сегединския мир в 1443 г., по който на Унгария се давала Влахия, сръбският деспот Юрий Бранкович, съюзник на Владислав, си възвръщал Сърбия като васална, а България остава пак под Турция.

Папа Евгений ІV не бил доволен от постигнатите резултати, и затова Владислав ІІІ нарушава мирния договор и през пролетта 1444 г. отново настъпва – този път в Северна България. Той минава Дунава при Оршова, превзема Видин, Никопол, Шумен, Калиакра, Каварна и обсажда Варна. Към войските му се присъединяват нови хиляди доброволци от Северна България. Всички земи между Балкана и Дунава биват освободени. Но в най-решителния момент, когато Владислав е бил пред Варна и освобождението на Северна България се решавало, сърбите, венецианците и генуезците изменят, като венецианците и генуезците със своята флота прекарали войските на Мурад ІІ от Азия през Босфора и Черно море за Варна, а сръбският деспот Юрий Бранкович, не искал да си разваля приятелството със султана и не позволил на българите в Македония начело със знаменития Георги Кастриот (Скендер бей) да се присъединят към Владислав.

Мурад ІІ със 125 000 войска (а Владислав с 20 000) минава зад тила на Владислав, като се разполага при с. Индже-кьой и Паша-кьой на запад и север от Варна. На 10 ноември 1444 г. Мурад ІІ забива на прът Сегединския мирен договор, нарушен от Владислав, обикаля с него войските си, разпалва техния фанатизъм и напада Владислав от всички страни. Два дни кипи страшна сеч, в която загиват 10 000 от Владиславовите хора, ведно с него и около 30 000 турци. Само отделни части от войските на Владислав и Ян Хуниади успяват да се спасят през Дунав и Цариград.

Поменатият Георги Кастриот владее Западна Македония четвърт столетие, от 1443-1467 г. Той е легендарен българо-албански герой, известен под името Скендер бей. Син е на Ив. Кастриот и на Войсана (българска болярка). Когато Владислав Варненски обявява война на Турция и настъпва в България, Георги Кастриот се обявява за негов съюзник, организира широк заговор, освобождава цяла Западна Македония: Горни и Долни Дебър, Охрид, Струга, Леш и пр. и цели 25 години – четвърт столетие до смъртта си (1467 г.) със своята 20 000 войска нанася редовно тежки поражения на стохилядни турски войски. Когато Владислав Варненски настъпва в Северна България, Георги Кастриот с 20 000 войска потегля да се съедини с полските и маджарски войски и с българските въстаници в Северна България, но сръбският васал на турците Юрий Вуков Бранкович, тъст на Мурад ІІ, му попречва.

Със смъртта на Владислав Варненски българският народ изгубва един голям приятел и защитник, претърпява тежка загуба, но вярата му в освобождението на България не угасва. Той вярва, че ще настъпят други благоприятни моменти и че българският народ ще бъде отново свободен. За това свидетелстват и съобщенията на чужди пътешественици по това време. Така ученият хуманист Филип Буонакорски (1439-1496), като пратеник на полския крал Казимир Ягелончик обикаля Долна Мизия (Северна България), Тракия, Македония и Гърция и в един меморандум до папа Инокентий VІІІ през 1490 г. пише: “След преминаването на турците в Европа многобройните гърци и много по-малочислените българи, бошняци, епироти и др. населения, като се убедиха, че турците не са толкова силни и многобройни, колкото ги бе представила мълвата, сега ламтят от еднакво желание и еднаква нужда, и с готовност очакват случай да свалят от себе си хомота на робството.” Но папата и Европа по това време били заети с началото на реформацията и не се притекли на тия повици.

Следва продължение…