Колко книги! Полици с книги от пода до тавана. Някои от тях приковани към рафтовете с железни вериги. Свитъци пергаменти по масата и пода.
Фауст се отпуснал в креслото и зиморничаво потрил набръчканите си ръце. Той бил облечен с мантия, подплатена с лисича кожа и топла шапчица. Пролет е, а му е студено! На осемдесет и шест години кръвта вече не топли.
– Кръвта ми е студена като на гущер – усмихнал се тъжно Фауст, – а огънят в душата ми гасне. Това също е едно от необяснимите чудеса на природата.
Гущер! Щом произнесъл тези думи и си спомнил за саламандъра – духа на огъня.*
Фауст се обърнал към огнището, където на веригата висял железен обръч. В него била поставена голяма глинена тигла, а долу под тиглата била струпана купчина дърва.
Той начертал във въздуха магическия знак и високо произнесъл заклинанието. Призовал духа на огъня. В същия миг дъбовите дървета в огнището сами пламнали. От пламъка се появил и весело затанцувал малък пъргав саламандър. Но той не бил студен – в стаята веднага станало горещо.
– Саламандре, приятелю мой – казал Фауст. – От всички духове на стихиите на природата най-много обичам теб. Ти си ми близък. Водните духове – ундините – са студени и равнодушни. Силфидите – духовете на въздуха, са хвърчащи и непостоянни. Духът на земята е твърде могъщ и страшен: неговият вид, неговият страшен глас ме плашат. А с теб охотно деля своята самота. Това е бедата ми, чуваш ли, саламандре?! Аз жадувам висшето познание толкова силно, колкото и в младостта си, но не съм го достигнал, а силите ми си отиват…
*Саламандър – вид гущер. Съществувало поверие, че той уж не изгарял в огъня и затова започнали да го наричат дух на огъня. Според средновековните представи, всички явления във физическия свят са свързани с дейността на така наречените стихийни духове: духове на огъня – саламандри, духове на земята – гномове, духове на водата – ундини и на въздуха – силфиди.
На снимките: горе вляво– доктор Фауст, гравюра от Рембранд.
в средата вдясно- астролабия
долу вляво- саламандър
Следва продължение…