БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ – Време на католическите мисионери – ХVІІ век

     Значение на католическите мисионери. Движение на славянските първенци в Македония, Босна и Херцеговина 1605-1608 г. Начало на черковната борба 1605 г. Заговорът на Охридския архиепископ Атанасий 1615 г. Католишките епископи Илия Маринов и Петър Богдан за българите 1635-39 г. Бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г. Търговищенското въстание 1645 г. Петър Парчевич и неговата дейност 1646-1674 г. Потурчването на чепинските българи 1657 г. Първата Руско-турска война и отношението на българите към нея 1677-1681 г. Разбиването на турците при Виена и положението в България 1683 г. Търновското въстание 1686 г. Падането на Белград и Ниш 1688 г. Чипровското въстание 1688 г. Въстанието в Западна България и Северна Македония 1699 г. Страхил войвода и въстанието в Пловдив и Пазарджик 1690 г. Български отряди във войските на Петър Велики при Азов 1699 г. Мариното въстание в Търново 1700 г.

Въпреки първите неуспехи за свобода, борбите в България не стихват. Зачестилите войни на Австрия, Венеция, Полша и Русия с Турция и разслабването на турските сили подкрепят надеждата на българите, че краят на отоманското могъщество наближава.

Голяма роля през този период изиграват католическите проповедници в България – били те чужденци или българи. Влизайки в допир със свободните западно-европейски държави, католическите проповедници носят оттам свободолюбиви идеи. Българският народ поглъщал жадно техните разкази за свободен живот и горещо желаел да има кой да го поведе на борба за освобождение. Такива дейци не закъсняват да се явят. Дори чужденци – католически мисионери – обичайки българския народ заради неговото трудолюбие и добродушие, стават самоотвержени защитници и дейци за неговата свобода. Ведно с българските дейци, те подпомагат борбата на българския народ. Тяхната помощ не е пряка, а косвена. В повечето случаи те не са организатори на въстания, но пък разпалват духа на българите и ги насърчават в тяхното освободителско дело. С това ролята на тези дейци в оная тъмна за народа ни епоха е неоценима.

Не бива да виним българите, които са напуснали православието и са приели католичеството, или дори са станали проповедници на католицизма в България. Това е било не тяхно вътрешно убеждение, а политика. Католицизмът е бил за тях прикритие за повече права и свободна дейност за организиране на българския народ, понеже католическите мисионери в Турция се покровителствали от папата и западно-европейските държави и се ползвали с доста големи права.

През 1605-1608 г. славянските първенци в Македония, Босна и Херцеговина готвят общо въстание и се обръщат за помощ към Савойския дук (Италия). Последният приготвя подробен план за война в съюз с Испания и Персия, но планът му не бил одобрен от Испанския крал и въстанието се отлага.

През 1605 г. започва и черковната ни борба против гръцката патриаршия, борба, засвидетелствана със султански ферман от същата година. Още през царуването на султан Мурад ІІІ (1574-1594) има оплаквания на българите срещу гърците и гръцката патриаршия. Това се вижда от фермана, в който се споменава за друг, по-стар ферман, но от кои селища са тези оплаквания, не се знае.

Първи точни исторически известия за оплаквания имаме от 1605 г., направени от българите из околиите: Софийска, Пиротска и Брезнишка. По-рано българите плащали на патриаршията 60 акчета (аспри) за един свещеник и 6 за всеки един рая, а патриаршията ги увеличила на 400 за свещеник и 12 за рая. Издаденият в 1605 г. ферман от султан Ахмед Хано Гази (1603-1616) потвърждава стария ферман и удовлетворява молбата на българите.

През 1615 г. Охридският архиепископ Атанасий организира цяла Македония, подготвя 15000 въоръжени бойци, като изработва подробен план за прогонване на турците от Европа и за превземането на Цариград и Архипелага, за което се обръща към Неаполския вицекрал да издейства помощ и от Испания. На 28 юни 1615 г. архиепископ Атанасий излага лично тоя план пред управителя на Палермо. Иска главно оръжие за 15000 българи и снаряжение за 4000 конници. От Испания иска само 5000-6000 войници в помощ. Планът му не бил изпълнен поради смяна на управителя и нареждането на Испанския крал да се отложи въстанието за по-късно, понеже бил зает в борба с пиратството.

Документите (доклади, послания и пр.) по това въстание са събрани в сборника  “Monumenta Historica Slavorum Meridionalium” т. ІІ, съставен по италианските библиотеки от варшавския професор Викенти Макушев. (Писмата и документите са писани на провинциален староиталиански език). На български са преведени от Аврелиан в “Българска сбирка”, г. ХІХ, кн. 6-7. Преведено е едно писмо “Прошение от Атанасий, патриарх на І Юстиниана за изпъждане на турчина от всичко, каквото притежава в Европа”.

За дипломатическата дейност на архиепископ Атанасий из Австрия, Италия, Испания, Русия и пр. говори и Е. Голубински в “Сношения с Востоком”, ч. І, стр. 303, ч. ІІ, стр. 123.

След един увод за ужасите на турците, архиепископ Атанасий казва, че пропътувал Тракия, Северна България, Сърбия, Босна, Далмация, Албания, Гърция и Архипелага – изобщо всичко, което държал и владеел турчинът в Европа; че славянският и българският елементи са много повече; че са запазили своя свободолюбив дух и са готови за борба, и той се заема да ги организира. Със своите подвластни епископи, архиепископи, монаси и пр. организира Балканите и подготвя, заедно с някой си викарий Д. Александър Мутело, 15000 бойци за въстание. Когато отива и се допитва до Беневентския граф, под-крал на Неаполитанското кралство, той ги съветва да отложат въстанието, за да получат помощ и от Испанския крал.

Българите чакат, но като виждат, че помощта закъснява, решават да продължат делото и биват отново готови, но пак им се предписва заповед от Испания да чакат, та и тя в удобен случай да отправи войска и изгонят турците. Българите пак послушват, но като виждат, че преговорите се протакат, упълномощават Атанасий лично да отиде и моли Неаполитанския княз и Испанския крал за помощ.

От Испания Атанасий иска само 5-6 хиляди войници (испанци и италианци) и най-вече достатъчно оръжие и муниции за 15000 души и седла, юзди, оръжие за 4000 конници. Ако желаят могат да пратят и по-голяма помощ.

Атанасий изработва подробен план и за превземането на Цариград, с подробни изчисления на кои острови, градове и села по колко готови хора за вдигане оръжие има и кой откъде трябва да настъпи. За превземането на Цариград иска и една флота от 80 галери да пренася войски и пр., която да завладее островите, включително о-в Крит. При нападението на Цариград предвижда да бъде запален, от християните в града, от шест страни, за да се образува суматоха. Тия приготовления на българите останали напразни, защото те дълго време били възпирани и лъгани, докато Атанасий умрял.

Малко по-късно 1635-39 г. в България работят и будят народа католическите епископи Илия Маринов и Петър Богдан. В 1635 год. Илия Маринов в едно послание пише: “Турците са станали нетърпими. Ако не им се дадат пари и подаръци, разбиват вратите на църквите, опожаряват селата. Такова нещо не е ставало, откакто турчин е завзел тая страна”. Петър Богдан също пише, че “това иго вече не може да се понася”.

Следва продължение…

Advertisements

Земни и други трусове

Много емоции вчера и днес от преживените трусове на земетресението. Земята ни разтърси много здраво този път, за да разберем, че не само японците и чилийците могат да бъдат потърпевши от природните катаклизми. Ето, че и при нас се случи! Два дни преди земетресението в Перник и в Италия се разтресе и срути почти цял град със стари и исторически сгради. Но като че ли тяхната трагедия ни мина покрай ушите. Нас медиите ни занимаваха с конгреса на БСП. Като че ли това беше най-важното събитие на света. Дори прекъснаха емисиите си, за да ни съобщят извънредната новина, че г-н Станишев е преизбран за лидер на партията им. Но, когато наистина се случи нещо важно в България – земетресение и то толкова силно – телевизиите млъкнаха. Не знам за кабелните телевизии, но основните канали, които се гледат от всички в България мълчаха до 5.25 сутринта. Ами, да! Какво толкова се е случило? Защо ли пък трябва да са загрижени за съдбата на своего брата – българина?

Е, аз обичам да чета приказки. Имаше една на Вилхелм Хауф за Михел Холандеца, въглищаря Петер Мунк и вълшебника от елховия лес. Който отидеше при Михел си даваше сърцето, а той му поставяше там по един камък. Петер Мунк също отиде, сложиха му камък и оттогава беше станал напълно бездушен, нямаше и приятели: не се интересуваше нито от децата си, жена си, възрастната си майка. Имаше много пари, но хората вече не го обичаха и бягаха от него. Но се случи нещо и Петер Мунк си спомни колко беше щастлив, когато имаше в гърдите си човешко сърце. Тогава отиде при вълшебника от елховия лес и с негова помощ успя да надхитри Михел и да си вземе обратно сърцето. Това е в общи линии приказката. Споменавам я, защото напоследък българите масово заменят сърцата си за камъни. Показаха ни го и телевизиите през нощта на 22 май с безхаберието си, с бездушието си и пълната медийна мъгла. Няма смисъл да пиша повече. Все пак, за каквито и да ни мислят, не сме идиоти!

Иска ми се да внеса щипка бодрост и добро настроение, за да разпръсна поне малко страховете на всички ни. Затова ви предлагам няколко епизода от руския анимационен филм “Ну, погоди!”. Ами, дишайте дълбоко, както ни съветват психолозите и поне за кратко се посмейте с глупавия вълк и зайчето.

Приятно гледане! Бъдете здрави!

Босна – продължение 1

imagesCA8MX1FA В това време войната между Турция и Венеция продължавала. Страна на Венеция държал чрез нея единственият от останалите още от миналото местни сръбски владетели, Иван Црноевич или Джураш, син на основателя на фамилията Стефан Црноевич, стар приятел на Венеция. Неговите владения се намирали в бивша Зета, която от около 1500 години се наричала  Ч е р н а  г о р а  (но не по името на Црноевичи, казва Иречек, както някои учени мислят). Иван носел титлата “Господар Зетски” и бил зет на слепия деспот Стефан. Венеция го назначила войвода със 1200 дуката заплата и той се отличил много във войната с Турция. Тогава Венеция го нарекла “наш войвода” и капитан на Горна Зета и го приела в средата на венецианската аристокрация. Когато накрая Венеция опразнила Скутари и сключила безславен мир с Турция (1479 г.), Иван побягнал в Италия. Но след смъртта наivancrnoevic Мехмед ІІ, през време на избухналата война между двамата му синове, Селим и Джемс, той се завърнал заедно с други сърби в прежните си владения, но вече като турски васал; поради това венецианците го наричали “знаменосец на султана”, столица му станал град Цетина. При двора си, казва Иречек, имал войводи, кефалии и логотет за канцлер, и бил  обкръжен с “властелини” и “князе”. Управлявал по законите на Душан с добавка, че споровете за границите между владетелите ще разрешава съд от 24 боляри, взети от племената. Възстановил и митрополита на Зета, а себе си титулувал: “В името на Христа Бога благочестив и 200px-Skanderbeg подкрепен от Бога господар на Зета Иван Црноевич”. Имал и герб двуглав орел. Неговият наследник Георг обичал литературата и отворил първата печатница на Балканския полуостров (1493 – 1495). Там печатали само черковни книги. Брат му Стефан го наклеветил, че се държи с френския крал, и заел мястото му, но и него изместил по-малкият брат Скендер-бег Црноевич, но вече като турски управител на “Црна гора” – тя била отделена в особен санджак. Скендер изчезва през 1528 г. След него изчезнали и следите на Црноевичи. Благодарение, обаче, на тях, от всички балкански земи единствено в Черна гора турската власт не могла да се наложи никога напълно.

На снимките: горе вляво – манастирът в Цетине, Черна гора

                   в средата вдясно – паметникът на Иван Църноевич в Цетине, Черна гора

                   долу вляво – Скендер-бег Църноевич

Следва продължение… – Албания