Разходка до Крушунския водопад

 

В края на лятото на малкия ми син се събраха 3 свободни дни и аз предложих да ги използваме за среща с наши близки роднини в провинцията, с които не бяхме се виждали повече от 8 години. И така, решихме и потеглихме, разбира се, заедно с домашния любимец. Без него не става!

Времето беше чудесно – топло, слънчево и много приятно. Като първа спирка бяхме набелязали с. Крушуна, Ловешка област. При първата табела за Ловеч се отклонихме от магистралата и тръгнахме по пътя, който се оказа доста разнебитен. Кучето подскачаше на задната седалка на колата от неравностите на настилката. Дори по едно време се намери под седалката, защото падна. Но това беше най-неприятната част от пътуването ни. В ранния следобед пристигнахме в Крушуна, която дори подминахме и се наложи да се връщаме. Споменах по-горе, че не бяхме се виждали с роднините си доста години, а в това село пък не бяхме ходили повече от14 години. Какво ми направи впечатление, че по полетата, където по-рано садяха царевица сега са наредени слънчеви панели. Цели полета! Нали непрекъснато хората се оплакват, си мислех, че от селата им не е останало почти нищо, а се оказа, че все още са добре поддържани и чисти.

След кратка почивка за обяд се запътихме към водопада, а братовчедка ми ни беше гид.

Напоследък Крушунските водопади много нашумяха. Доста хора ги посещават и пътеката към “Маарата” се е отъпкала. Красотата на местността, различните цветове на водата, естествената природа наоколо, обаче, са си непокътнати. Направени са мостчета и стълби, за да се стигне до самия водопад. Но, според думите на нашия гид, посетителите не знаят как точно да стигнат до водопада, а и няма кой да ги насочи и им обясни, затова те отиват само до подножието: до Пръскалото. Реката е започнала да оформя втора стъпаловидна тераса и може би след  години ще се образува и друг водопад. Много е красив “Синият вир” с млечносинята си вода, а на места се виждат и тюркоазени  на цвят води. В скалите от бигор се намират пещери, в които преди столетия са се подвизавали исихасти (издълбаните пещери са били техният манастир).

Подариха ни кратък пътеводител (на български и на английски), в който много интересно са поднесени историческите факти за селото, произхода на името му, какви хора са живяли там, какви занаяти са развивали.  Снимките са много качествени, а  и самото издание е великолепно. Лошото е, че почти никой не знае, че този пътеводител може да се купи в центъра на селото. Просто трябва да се попита за книжката “Крушунските водопади” от Боряна Цонева.  Там ще намерите и справка за други интересни забележителности.  В околността има още няколко пещери, които сигурно си заслужава да се посетят.

За съжаление времето, с което разполагахме бе кратко и трябваше да продължим към Търново, за да пристигнем в уречения час и при другите ни роднини. Велико Търново е станал още по-хубав град – с модерна архитектура в новопостроените квартали на града. Поне това се вижда от пръв поглед. Нямахме време, за да обикаляме града, а и вечерта вече се бе спуснала. Роднините ни са на 15 километра от Търново. Гостуването ни беше много приятно, припомнихме си неща от детството, повеселихме се, хапнахме вкусни салати от истински домати и краставици, откъснати от корена в градината. Единствената неприятна случка бе, че на кучето ни му се прищипа нерв около задните лапи и плачеше от болки, но не даваше да го докоснем с пръст дори. Наложи се да го водим на ветеринар пак в Търново, но за наше щастие попаднахме на кадърна лекарка, която му би инжекция за обезболяване и даде хапченца, от които състоянието му бързо се подобри. По план щяхме да ходим и до Трявна и се двоумихме дали да тръгваме за там или да се прибираме в София. На другата сутрин кученцето вече махаше с опашката, болките му бяха отшумяли и заради това продължихме по плана.

Трявна си е все така хубаво градче, макар че вече има по-западен вид с банки, кафенета, магазинчета, банкомати. Старата част на града е по-поддържана и интересна с ремонираните стари къщи и дюкянчета, които светят от чистота и имат много приветлив вид.

Е, поне вдишах за ден чистия балкански въздух на Трявна. Надявам се да ми държи влага още няколко години. Кой знае кога пак ще ми се случи да го посетя отново?

Предлагам ви и малко снимки от тези три чудесни дни!