Българските въстания – Комитети и апостоли – продължение 1

В Шумен известието за общо въстание на 16 септември също било получено,  а отменяването му – не, и затова шуменци обявяват набързо разгласеното въстание. Една чета от 20 души отива на сборния пункт в Драгоевския балкан, но като не намират и не идва никой, потегля за Котленско и Сливенско, гдето по пътя научават, че въстанието е отложено и се разпръсват.

Също така стои положението и в Червена вода – сборният пункт на въстаниците от Русе и околността. В този край начело стоял учителят-революционер Тома Кърджиев с помощник Велко Абаджиев. Освен откъснатостта, друга причина за неуспеха на въстанието е и предателството. В деня на въстанието главният ръководител Тома Кърджиев и помощниците му биват арестувани и откарани в Търново. Това не отчайва селяните. Те развяват готовото знаме, ушито от Петрана Т. Обретенова, дъщеря на баба Тонка и най-тържествено го освещават в селската църква при участието на свещениците Кръстю Стойков и Стоян Станчев. Начело с новия си войвода Върбан Йорданов те потеглят към Търново, където мислели че ще заварят вече свободно Българско царство, но също така както първите по пътя разбират за отмяната на въстанието и се пръскат.

Времето на Левски и Каравелов се последва от величавата епична борба на българския народ – Априлското въстание 1876 г. – „кървавата песен“ на Балкана, с която българския народ записа името си между най-храбрите народи в света и която докара най-сетне след 500-годишно робство и стотина опити за освобождение свободата на българския народ. Имената: Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица, Новата махала, Кръвеник, Бяла Черква и пр. ще останат за вечни времена свети места – дали свидни жертви за свободата на родината ни през тази героична борба. Бенковски, Волов, Каблешков, Петлешков, Тодор Икономов, Цанко Дюстабанов, Георги Измирлиев, Стефан Пешев, славният Бачо Киро и хиляди още именни и безименни герои навеки ще служат за пример на младите поколения и ще им посочват как трябва да се служи на народ и родина.

Трябва да отбележим, че за Априлското въстание някои наши общественици и до днес имат съвсем неправилно схващане. Те го смятат за един несериозен бунт, без всякакви изгледи за успех и пр. Фактите говорят тъкмо противното. Априлската епопея бива замислена от Б.Ц.Р.К.  и българските апостоли с голяма сериозност и подготвена най-старателно в унисон с тогавашното международно положение, което благоприятствало повече от всякой друг път за въстание.

Нека не забравяме, че още през юни 1875 г. в Босна и Херцеговина избухва всеобщо въстание и цяла година херцеговци се сражават най-храбро, като отблъсват навсякъде турците. От турските зверства трепна дори и бездушна за българите Западна Европа (Англия, Франция и Германия). Става дипломатически въпрос. Султан Абдул Азис се отказва от престола в полза на племенника си Мурад V, но той не удовлетворява исканията на херцеговци, и някои европейски държави се намесват  в тая политика.

Сърбия и Черна гора и те гласят за пролетта война с Турция, за което известяват и преговарят с българските войводи и апостоли за обща борба. Войната между Русия и Турция също е накипяла.

Българските емигранти и те се готвят с хиляди от десетки места да навлязат в България в помощ на въстанието, което виждаме отчасти след минаването на Ботев и само грозното предателство, което стана причина въстанието да избухне преждевременно, откъсна българския народ от настъпващите събития и той трябваше да се бори сам, недоприготвил се още, с много по-силния враг. Настъпилата само след двадесет дни Сръбско-турска война и после Руско-турската освободителна война, ясно ни показват, че Априлското въстание не е един несериозен бунт, откъснат от околните събития, а велика гигантска замислена и подготвена борба за освобождението на българския народ, която, наистина, предизвика намесата на Русия и се дойде до освобождението.

(На Априлското въстание и други събития се спираме по-малко, понеже за тях има писано доста в нашата литература).

Тия епични борби ние не можем да отделяме от легендарния подвиг на Ботев, литнал с дружина въоръжени борци да помага на славните Априлци.

Много винят Ботев, че той бил авантюрист, като мислел с една чета, че ще събори Турската империя. Това е пълно неразбиране и извращаване на събитията. Ще изясним накратко и тоя въпрос.

Както споменахме, когато се замисля Априлското въстание, организира се и участието на многохилядната будна българска емиграция в чужбина. Започва се нейното въоръжаване, събиране и подготовка, като се предвижда в деня на въстанието от десетки места в България ва навлязат чети и помогнат на въстаналите села и градове.

В това отношение било направено доста много. Миналите след Ботев чети, тръгнали да го догонят и помогнат на въстаналия край, за които ще стане дума по-после, ясно ни сочат за това. Колкото за Ботев, защо той, а не друг застава начело на дружина, въпросът стои така: отначало Ботев не е тъкмен за войвода, а за такива, които ще поведат българската емиграция на бой с петвековните тирани са били гласени старите изпитани войводи-познавачи на Балкана: П. Хитов, Ф. Тотю, Илю войвода и др. Но когато въстанието избухва преждевременно, нито българската емиграция е била напълно още готова, нито старите войводи при това положение, без да знаят какво става в България, желаят да минат отвъд Дунав.

Но българската емиграция в крайдунавските градове пламти от желание да мине отвъд Дунава, за да помага на въстаналия роден край. Когато старите войводи отказват, крайдунавската емиграция се обръща към своя любимец – душата на българите в чужбина – Христо Ботев, да я води да умре за свободата на България. Ботев, който беше посветил целия си живот на народната свобода и пял ежечасно за „мило бащино огнище“ и „кога куршум пропее над село“, не можеше да откажена българската емиграция. Това щеше да бъде най-подлата измяна на народното дело и на това, за което той цял живот е работил с мисъл и дело. Въпреки незапознат с военното дело, въпреки че не познава добре местата, когато Врачанският комитет със Стоян Заимова го уверява, че Врачанският край ще се надигне при първото появяване на емиграцията, Ботев приема да стане вожд на тая емиграция. Така той умря като истински народен вожд, и всичко друго би било измяна и предателство.

Трябва да споменем, че в Априлското въстание била посветена и Македония, за която напоследък се доказа, че била кръстосвана навремето и от Левски, а не както твърдяха биографите на Левски, че той не е ходил в Македония.

Когато въстанието избухва преждевременно, македонците не успяват да въстанат, а само една чета, предводителствана от войводата Димитър поп Георгиев, излиза на борба с турците. Знамето на тази македонска чета е ушито в Солун от Станимира – дъщеря на будната българка баба Неделя. На знамето имало изобразен лъв и девиз: „Да се вдигнат македонците, за да бъдат освободени“.

 

Следва продължение …

 

Да кажем на Европа какво се случва в Украйна, защото те не знаели…

Всички си спомнят 11 септември 2001 година, когато бяха взривени кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Малко след това тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-Младши обяви война с тероризма. Дали, обаче, някой се досети колко хитро са го измислили? Защо го казвам това? Защото днес виждаме последствията в пълна сила на борбата с “тероризма”. Според думите на Едуард Сноудън, САЩ следят и подслушват почти целия свят. Чудно ми е как успяват като населението на планетата е 7 милиарда, но все пак те си знаят. Излиза, че във всеки един момент, всеки един от нас, жителите на земята, може да бъде обявен за “терорист” и убит по всякакъв начин. Свидетели сме на това, защото имаме съвсем пресни примери. “Свободната” медийна  промивка на мозъци ни насажда от ноември миналата година, че Русия и руснаците са терористи. А какви бели и чисти “ангелчета” са новоизлюпените управници в Киев, които дори провеждат “антитерористични” военни действия срещу рускоговорящи украински граждани, които не желаят да признаят властта им. Пропагандната машина в много страни дезинформира хората, дори днес прочетох заглавие, което казва, че “Европа не знае какво се случва в Украйна”. Е, как ще знае? Като се правят на умрели лисици как ще знаят? Ето, ще им го кажа, за да знаят: В УКРАЙНА СТАВА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА! В Украйна има и се използва, за да извършва геноцид ултра дясно движение, членовете на което са НЕОНАЦИСТИ и легионери бандеровци (последователи на Степан Бандера – униат, русофоб, съюзник на Хитлер, извършвал геноцид над полски села по време на Втората световна война, картотекиран като завербуван от Абвера под прякора Сивия). Истински наследници на немските НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИ и италианските ФАШИСТИ. А това, което се случи на 2 май 2014 година в град Одеса, го направиха същите тези бандеровци и членове на “Десен сектор” и, според разкази на одески граждани, явно е било предварително подготвено. Изгарянето  на живи хора, които са били вкарани в Дома на профсъюзите и след това залостени, за да не могат да излизат как се нарича? А това, че същите тези уроди са мародерствали, пребърквайки джобовете на изгорелите жертви и са скачали от радост върху изгорените им тела как се нарича? Сега мълчите и се правите на “ни лук яли, ни лук мирисали”, но то ще дойде и при вас! Дали тогава Русия ще тръгне пак да освобождава Европа от фашистката чума? Това, което се случва в Украйна е ПОЗОР! Това, което се случва в Сирия е ПОЗОР! Това, което се случва в Египет е ПОЗОР! Това, което се случваше и продължава да се случва в Ирак, Либия, Тунис, Афганистан, Венецуела и в още десетки страни по света също е ПОЗОР! И все едни и същи много цивилизовани “борци”. 

А в България за трети път (два пъти с Германия и сега с Украйна) политиците ни се съюзяват, ръкопляскат и ни нареждат ведно с подобни изчадия адови, високо говорят как сме съгласни с новата киевска власт , а външният ни министър дори отиде в Киев да се ръкува с тях и да им изкаже подкрепата на България.  Не съм гласувала за президента Плевнелиев, не съм гласувала за премиера Орешарски, нито за външния министър Вигенин и не желая от мое име българските управници да изказват подобна подкрепа. Аз не съм съгласна и не подкрепям подобни изверги!

Днес вече са известни списъците с имената на загиналите в Одеса и всички жертви са местни одесчани, но са имали нещастието да са с руски корени и да говорят руски език. Изгорени живи от техни сънародници, които не понасят рускоговорящи. А това как се нарича? Утре същите може да решат, че англоговорящите или френскоговорящите, а може и немскоговорящите да не им се харесат и да тръгнат с бейзболните бухалки, арматурните железа, коктейлите “Молотов”, снайперите и към вашите домове. Тогава ще си мълчите ли?

По българските телевизионни канали в това време се разпространяват лъжите на “легитимната” киевска хунта. Нали Гьобелс е казал, че “една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина”. И те повтарят ли, повтарят…  Пу, такива долни подлоги като българските медии не бях виждала! Как нито един канал няма чест и достойнство, за да каже истината. Ботев и Левски, ако знаеха какви мръсници ще растат след тях в България, сигурно щяха да се замислят дали да си жертват живота за подобни. Добре, че не им се знаят гробовете, иначе щяха отдавна да са поругани, както поругават всичко българско.

Всички знайни и незнайни “борци” срещу “тероризма” трябва да знаят, че 100 % сигурна е само смъртта. Никой от този свят не може да занесе в онзи нито званията, титлите и длъжностите си, нито парите си, нито дворците си, нито къщите си, нито луксозните си коли, самолети и яхти. И от всеки един остават само бели кости.

MEMENTO MORI!