Българските въстания – 5. ПЕРИОД НА ОРГАНИЗИРАНА БОРБА – КОМИТЕТИ И АПОСТОЛИ.

Левски – най-гениалната личност на национал-революционното движение в 1868-73 г. Каравелов като наследник на Раковски и другар на Левски 1867-73 г. Въстанието в Босна и Херцеговина 1875 г. Дейността на Ст. Велков Софийски 1873 г. Б.Ц.Р.К. от 1873 г., Б.Ц.Р.К. от 1874-75 г., Гюргевски Б.Ц.Р.К. 1875-76 г. Решение за общо българско въстание и отмяната му 1875 г. Частичните: Старозагорско въстание 1875 г., Шуменското и Русенското /Червеноводското/ въстание 1875 г. Априлското въстание – най-героичният подвиг на българина и българката през вековете 1876 г. Защита на Априлското въстание 1876 г. Подвигът на Ботев 1876 г. Защита на Ботевия подвиг 1876 г. Македония и Априлското въстание 1876 г. Четата на Таню Стоянов 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров 1876 г. Четата на Яким Христов /Търчи-лежов/ 1876 г. Сръбско-турската война и участието на българите в нея 1876 г. Б. Ц. Благотворителен К. и слагане началото на първото българско опълчение в Сръбско-турската война 1876 г. Руско-турската война и българските опълченски дружини 1877-78 г. Македонските българи и Освободителната Руско-турска война 1877-78 г. Български легион в Гърция 1877-78 г. Разложкото царство 1878 г. Илинденското и Преображенското въстания 1903 г. Заключение.

 

„Ако изгубя, губя само себе си; ако спечеля – печеля за цял народ“.
В. Левски

 

Периодът 1867-73 г. е една от най-светлите страници в нашата история. Това е времето на най-великия, най-деловия, най-неустрашимия и вещ организатор на българската революция – карловчанина Васил Иванов Левски. Национал-революционното движение в света не познава по-талантлив организатор, по-голям тактик и практик, както и по-голям теоретик от апостола на българската свобода – синът на карловката Гина Иванова.

Учил само до второ отделение, а чрез самообразование издигнал се до висотата на гениален водач на народната революция – Левски си остава единствен в световната история. Такива личности се раждат на 1000 години един път.

Той кръстосва България на длъж и шир и осейва страната с тайни революционни комитети, свързани помежду си в окръзи, а последните с централния комитет, начело с Левски в България /Ловеч/ и вънка начело с Каравелов /Букурещ/. Организацията бива изградена по идеален начин. Тайни куриери кръстосват страната и разнасят нарежданията, окръжните и литературата до комитетите. Тайна полиция обикаля страната и наказва със смърт всеки предател, изменник или нетърпим турски изедник; военни специалисти минават по комитетите и дават своите упътвания за изграждане на военното дело на организацията. Дисциплина, ред, точност, баснословна честност и преданост, безусловно изпълнение на нарежданията на Ц. Р. К. – ето качествата на комитетските хора – възпитани от Левски и помощника му Ангел Кънчев. За голямо съжаление, лекомислието на Димитър Общи, несъобразителността му и недисциплинираността му, както и мудността на Каравелов, че въпреки оплакванията на Левски, той не си дава съгласието Общи да бъде своевременно отстранен, обирът на царската хазна в Арабаконак от Общи и предателството на поп Кръстьо станаха причина да загине най-ярката звезда на нашето национал-революционно движение.

На 6 февруари 1873 г. на бесилото загина гениалният водач на българската революция и цяла България осиротя съкрушена. Ведно с него България оплака и толкова старателно изграденото от апостола дело, разсипано, издадено от Общи и поп Кръстьо. Ала неговият подвиг завинаги се запечата в сърцата на българския народ и неговият живот, дело, идеи станаха пътеводна звезда на младите поколения. Те тръгнаха след него, за да докажат през април 1876 г. и август 1877 г. в Каменград /Панагюрище/, Еледжик и Шипка, че българският народ е достоен за свобода и знае да си я извоюва.

Следва продължение…

БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ…Първи опити за освобождение – продължение

 

Заговорът в Търново 1393 г. Походът на Стефан Елеазар 1402 г. Въстанието на Шишмановци 1405 г. Въстанията на богомилите 1413 г. Тимошкото въстание 1413 г. Българите и междуособиците между наследниците на Баязид 1413-21 г. Фружин минава отново Дунава 1426 г. Френският рицар Бертрандон за българите 1432 г. Първият поход на Владислав ІІІ Варненски 1443 г. Вторият поход на Владислав 1444 г. Георги Кастриот и освобождението на Западна Македония 1443-1467 г. Полякът Филип Буонакорски за българите 1460 г.

  “Нека никой не мисли, че свободата се добива без кръв и без скъпоценни жертви”.

                                                              Г. С. Раковски

 

Още през 1393 г. – същата година, когато Търновска България пада под турско иго, българските първенци от този край замислят широк заговор за превземане на турския гарнизон в Търново и възстановяване на Търновското царство. По това време Видинска България още съществува. Тя бива завладяна в 1396 г., а старопланинските крепости Ловеч, Враца, Троян, здраво укрепени, още цели 70 години са били владяни от българите и падат последни на Балканския полуостров – няколко години след падането на Цариград 1453 г.

Заговорът става със знанието и съдействието на търновския патриарх Евтимий.

Турските власти забелязват това раздвижване в Търновско и решават да смажат още в зародиш заговора. Под предлог, че ще дадат някои съвети и нареждания за живота и поминъка на българското население, те свикват всички български първенци от града и околността на събор в Търново. Българите и не подозирали, че турците им кроят примка, за да унищожат цвета на народа ни, и се събират в Търново. Подобно на Вартоломеевата нощ във Франция турците успяват да избият първенците и по-будните хора в Търновския край и народът бива обезглавен – оставен без духовни водачи. Малцина писатели и общественици, като Григорий Цамблак, Киприян, Константин Костенечки и др. успяват да избягат в чужбина.

Въпреки това, българите не се отчайват. Гръцкият историк Спиро Теотокис съобщава, че в 1402 г. българският воевода Стефан Елеазар застава начело на един полк българска войска и в съюз с монголския владетел Тамерлан разбива турците при Ангора, след което поражение турският султан Баязид от скръб за азиатската част на Турция, завладяна от монголите, умира.

В 1405 г. избухва въстанието на Шишмановци. То е едно от най-първите въстания на българите за смъкване на робството след несполучливия опит на патриарх Евтимий. Обхваща Пиротско и Тимошко. Причините за въстанието са следните: След смъртта на султан Баязид (син на първия султан завоевател Мурад І) между синовете му Селюиман, Мохамед и Муса (наречен заради зверствата му Кеседжия), избухват взаимни борби, кой да владее бащиния престол. Българските земи минавали ту в ръцете на единия, ту на друтия и били подложени на грабежи и пожари. Започнало силно брожение против турската власт. Начело на това движение застават избягалите в Маджарско (Унгария) братовчеди Шишмановци: Владислав, известен под името Фружин – син на Иван Шишман и Константин, син на Срацимир. (Владислав първо избягва във Видин, а после заедно с Константин минават в Маджарско).

Те влезли във връзка с Търново и други български градове за общо въстание, но както отбелязахме, там въстанието бива разкрито преждевременно и потушено. Най-големи приготовления били направени в Западно-българските покрайнини. Въстанието избухва в 1405 г. и обхваща цялата Тимошка област, но въстаниците нямали достатъчно оръжие и биват разбити от сина на Баязид Селюиман. Константин избягва в Белград, където умира в 1422 г., а Фружин с много българи се преселва в Трансилвания (първото преселване на българите в Унгария), където заема видна служба във войската на Сигизмунд и води бой с турците още няколко пъти, като доживява до дълбока старост. Умира в 1460 г. За участието му в боевете против турците му биват дадени от маджарския крал много земи и грамота със следното съдържание: “Тая земя се подарява  Ф р у ж и н у   с и н у   б и в ш а г о   ц а р я  б  ъ л г а р с к а ю   Ш и ш м а н а  за оказаната му храброст в благополучните и злополучни войни на маджарите против турците и другите неприятели на царството”.

През 1413 г. избухват така наречените богомилски въстания, начело с Бедредин – знаменит учен, философ и съдия на времето. Въстанието обхваща всички български земи между Балкана, Бяло море, Вардар и Марица. То продължило няколко години и турските войски биват бити по части навсякъде. Турците организират в Азия грамадна армия и потеглят към България, като си послужват с ловка маневра. Те дали да се разбере, че ще нападат уж откъм Одрин по Марица, където изпращат незначителни части, а с главните си сили минават по Беломорска Тракия, явяват се в тил на въстаниците и в главните боеве при Серес разбиват българите и после унищожават поотделно всичките им части. По този начин въстанието бива потушено. Водителите на въстанието биват изловени и избесени.

Същата 1413 г., десет години след първото Тимошко въстание, в Тимошко и Моравско се разгаря отново борба с център крепостта Свърлич, но и това въстание бива потушено.

Следва продължение…

 

Разходка до Крушунския водопад

 

В края на лятото на малкия ми син се събраха 3 свободни дни и аз предложих да ги използваме за среща с наши близки роднини в провинцията, с които не бяхме се виждали повече от 8 години. И така, решихме и потеглихме, разбира се, заедно с домашния любимец. Без него не става!

Времето беше чудесно – топло, слънчево и много приятно. Като първа спирка бяхме набелязали с. Крушуна, Ловешка област. При първата табела за Ловеч се отклонихме от магистралата и тръгнахме по пътя, който се оказа доста разнебитен. Кучето подскачаше на задната седалка на колата от неравностите на настилката. Дори по едно време се намери под седалката, защото падна. Но това беше най-неприятната част от пътуването ни. В ранния следобед пристигнахме в Крушуна, която дори подминахме и се наложи да се връщаме. Споменах по-горе, че не бяхме се виждали с роднините си доста години, а в това село пък не бяхме ходили повече от14 години. Какво ми направи впечатление, че по полетата, където по-рано садяха царевица сега са наредени слънчеви панели. Цели полета! Нали непрекъснато хората се оплакват, си мислех, че от селата им не е останало почти нищо, а се оказа, че все още са добре поддържани и чисти.

След кратка почивка за обяд се запътихме към водопада, а братовчедка ми ни беше гид.

Напоследък Крушунските водопади много нашумяха. Доста хора ги посещават и пътеката към “Маарата” се е отъпкала. Красотата на местността, различните цветове на водата, естествената природа наоколо, обаче, са си непокътнати. Направени са мостчета и стълби, за да се стигне до самия водопад. Но, според думите на нашия гид, посетителите не знаят как точно да стигнат до водопада, а и няма кой да ги насочи и им обясни, затова те отиват само до подножието: до Пръскалото. Реката е започнала да оформя втора стъпаловидна тераса и може би след  години ще се образува и друг водопад. Много е красив “Синият вир” с млечносинята си вода, а на места се виждат и тюркоазени  на цвят води. В скалите от бигор се намират пещери, в които преди столетия са се подвизавали исихасти (издълбаните пещери са били техният манастир).

Подариха ни кратък пътеводител (на български и на английски), в който много интересно са поднесени историческите факти за селото, произхода на името му, какви хора са живяли там, какви занаяти са развивали.  Снимките са много качествени, а  и самото издание е великолепно. Лошото е, че почти никой не знае, че този пътеводител може да се купи в центъра на селото. Просто трябва да се попита за книжката “Крушунските водопади” от Боряна Цонева.  Там ще намерите и справка за други интересни забележителности.  В околността има още няколко пещери, които сигурно си заслужава да се посетят.

За съжаление времето, с което разполагахме бе кратко и трябваше да продължим към Търново, за да пристигнем в уречения час и при другите ни роднини. Велико Търново е станал още по-хубав град – с модерна архитектура в новопостроените квартали на града. Поне това се вижда от пръв поглед. Нямахме време, за да обикаляме града, а и вечерта вече се бе спуснала. Роднините ни са на 15 километра от Търново. Гостуването ни беше много приятно, припомнихме си неща от детството, повеселихме се, хапнахме вкусни салати от истински домати и краставици, откъснати от корена в градината. Единствената неприятна случка бе, че на кучето ни му се прищипа нерв около задните лапи и плачеше от болки, но не даваше да го докоснем с пръст дори. Наложи се да го водим на ветеринар пак в Търново, но за наше щастие попаднахме на кадърна лекарка, която му би инжекция за обезболяване и даде хапченца, от които състоянието му бързо се подобри. По план щяхме да ходим и до Трявна и се двоумихме дали да тръгваме за там или да се прибираме в София. На другата сутрин кученцето вече махаше с опашката, болките му бяха отшумяли и заради това продължихме по плана.

Трявна си е все така хубаво градче, макар че вече има по-западен вид с банки, кафенета, магазинчета, банкомати. Старата част на града е по-поддържана и интересна с ремонираните стари къщи и дюкянчета, които светят от чистота и имат много приветлив вид.

Е, поне вдишах за ден чистия балкански въздух на Трявна. Надявам се да ми държи влага още няколко години. Кой знае кога пак ще ми се случи да го посетя отново?

Предлагам ви и малко снимки от тези три чудесни дни!