Албания – продължение

thumbnailCAR8WGVI Албания, начело със Скендер-бег, оказала продължителна и силна съпротива, както на Мурад ІІ, така и на Мехмед ІІ. Благодарение на това Скендер станал национален герой и неговите подвизи намерили отглас в народни предания и песни на всички балкански народи. Своите успехи Скендер дължал както на личните си качества, така и на обединението на всички племенни главатари и князе в страната около него. Както се говори в историята на италианеца Барлети от 1537 г., по цитат от М. Балабанов, Скендер привързал албанските владетели с една вдъхновена реч на общото им събрание. В тази реч между другото им посочил съдбата на християнските народи: “С кървави сълзи оплакват християнските народи, казал Скендер, разногласието на своите князе, които са еднички отговорни за общото злощастие. СthumbnailCA65C2T6видетел е Всевишният, че с общо съдействие отоманската сила можеше лесно да се съкруши.”  С подкрепа на местни владетели и на народа, и защитен от крепостните стени главно на Кроя, Скендер успял с несравнено по-малка войска от тази на турците. Иречек казва, че за победите на Скендер допринесли много и дебърските българи, които се отличавали с голяма храброст и с преданост към Скендер. Още и днес българският род Мияци се смята потомък на Скендер-бег. Той разбил  последователно войските, командвани от трима паши, пращани от Мурад ІІ, като пленилthumbnailCA3G3WS4 последния от тях, Мустафа.  Принудил се най-сетне да излезе срещу него и Мурад, който обсадил Кроя, но бил принуден да напусне обсадата и да се върне в Цариград. Мехмед, след неговата смърт, като не можал да привлече Скендер с ласки и с щедри обещания, опит правен и от баща му, потеглил сам срещу гордия албанец, но претърпял край гр. Лех (Алесио) голямо  поражение и се принудил да сключи с него мир и го признал за господар на Епир и на Албания (1461). Това било най-голямото тържество на Скендер. По подбуда, обаче, на Венеция, която продължавала войната с Турция, и на папски легат, сам Скендер нарушил мира и почнал враждебните действия, които продължили до самата му смърт, 14. І. 1467. Със смъртта му, до която останал непобеден, се завършила и независимостта на Албания. Голяма част тогава от албанската аристокрация, за да спаси живота си, приела мохамеданството, заедно с част от народа. Но мнозинството от албанците запазило християнството: едни, северните, под влияние на Венеция, останали католици, а южните – православни.

        Скоро след Албания паднала под турците почти цяла  Г ъ р ц и я.thumbnailCAPC934Z Там последна съпротива оказали двамата братя на Константин ХІ, Димитър и Томас, владетели на Морея. Но и те влезли помежду си в  остри вражди и потърсили външна закрила – Димитър у турците, а Томас у венецианците. Накрая Томас избягал на венециански кораб в Рим, а Димитър, който призовал турците, умрял като монах (1470 г.). От разгрома на Гърция спечелила Венеция. В мирния договор от 1479 г. тя загубила в Албания, но като заплатила 100 000 дукати на Мехмед ІІ, задържала Пелопонес и Коринт в Гърция и получила потвърждение на търговските си привилегии в Турция, както и право на юрисдикция за нейния байло в Цариград.

Следва продължение: Влашко и Молдова

На снимките: горе вляво – султан Мурад ІІ

                    в средата вдясно – Скендер-бег

                    в средата вляво – султан Мехмед ІІ

                    долу влясно – император Константин ХІ

Босна – продължение 1

imagesCA8MX1FA В това време войната между Турция и Венеция продължавала. Страна на Венеция държал чрез нея единственият от останалите още от миналото местни сръбски владетели, Иван Црноевич или Джураш, син на основателя на фамилията Стефан Црноевич, стар приятел на Венеция. Неговите владения се намирали в бивша Зета, която от около 1500 години се наричала  Ч е р н а  г о р а  (но не по името на Црноевичи, казва Иречек, както някои учени мислят). Иван носел титлата “Господар Зетски” и бил зет на слепия деспот Стефан. Венеция го назначила войвода със 1200 дуката заплата и той се отличил много във войната с Турция. Тогава Венеция го нарекла “наш войвода” и капитан на Горна Зета и го приела в средата на венецианската аристокрация. Когато накрая Венеция опразнила Скутари и сключила безславен мир с Турция (1479 г.), Иван побягнал в Италия. Но след смъртта наivancrnoevic Мехмед ІІ, през време на избухналата война между двамата му синове, Селим и Джемс, той се завърнал заедно с други сърби в прежните си владения, но вече като турски васал; поради това венецианците го наричали “знаменосец на султана”, столица му станал град Цетина. При двора си, казва Иречек, имал войводи, кефалии и логотет за канцлер, и бил  обкръжен с “властелини” и “князе”. Управлявал по законите на Душан с добавка, че споровете за границите между владетелите ще разрешава съд от 24 боляри, взети от племената. Възстановил и митрополита на Зета, а себе си титулувал: “В името на Христа Бога благочестив и 200px-Skanderbeg подкрепен от Бога господар на Зета Иван Црноевич”. Имал и герб двуглав орел. Неговият наследник Георг обичал литературата и отворил първата печатница на Балканския полуостров (1493 – 1495). Там печатали само черковни книги. Брат му Стефан го наклеветил, че се държи с френския крал, и заел мястото му, но и него изместил по-малкият брат Скендер-бег Црноевич, но вече като турски управител на “Црна гора” – тя била отделена в особен санджак. Скендер изчезва през 1528 г. След него изчезнали и следите на Црноевичи. Благодарение, обаче, на тях, от всички балкански земи единствено в Черна гора турската власт не могла да се наложи никога напълно.

На снимките: горе вляво – манастирът в Цетине, Черна гора

                   в средата вдясно – паметникът на Иван Църноевич в Цетине, Черна гора

                   долу вляво – Скендер-бег Църноевич

Следва продължение… – Албания